Решение № 10874 от 17.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1926/2018 г.

Решение № 10874 от 17.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1926/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена чрез процесуалния му представител юрк. К. Райкова, срещу решение № 3 от 02 януари 2018 година, постановено по адм. дело № 2383/2017 година по описа на Върховен административен съд, пето отделение, с което е отменена заповед № 8121К-70/12 януари 2017 година на министъра на вътрешните работи. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – Р. Р., с постъпил писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. К. Недев, излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Върховния административен съд, пето отделение, е образувано по жалба на Р. Р. срещу заповед № 8121К-70/12 януари 2017 година на министъра на вътрешните работи (МВР), с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на инспектор Р. Р. – старши разследващ полицай в РУ в отдел "Разследване" при ОДМВР – Търговище. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон, с оглед на което е отменил административния акт като незаконосъобразен. Решението е правилно. Съдът е обсъдил и описал подробно всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспорената заповед е законосъобразен. Не е налице твърдяната необоснованост на съдебния акт. Същият е постановен след извършена цялостна служебна проверка на волеизявлението на административния орган, като съдът се е произнесъл изрично и по сочените от жалбоподателката пороци на административния акт. Оспорената пред тричленния съдебен състав заповед е издадена на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като в нея е посочено, че дисциплинарното наказание на Р. е наложено, поради неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. От доказателствата по делото, а и в заповедта се посочва, че Р. е санкционирана за неизпълнение на служебни задължения и то за това, че не е спазила нормативно определения в НПК ред за събиране на доказателства по досъдебно производство, за предявяване на материалите по него и за разгласяване на служебна информация. При тези противоречиви данни в самия административен акт, правилно е приетото от съда, че посочената от органа правна квалификация е неправилна и не съответства на приетите за извършени дисциплинарни нарушения – неизпълнение на служебни задължения. Правилен е и изводът на решаващия състав, че в случая приложение намира Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 година на ВАС, постановено по тълкувателно дело № 4/2007 година, ОС на съдиите. Съгласно посоченото постановление, нормата на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.); , в случая чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, урежда хипотезите на "поведение, несъвместимо с морала, което води до уронване престижа на службата". Както се посочи по-горе, нарушението на Р. е за неизпълнение на служебни задължения, а съгласно тълкуването дадено в постановлението дисциплинарно уволнение по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.); се налага за поведение, несъвместимо с морала, което уронва престижа на службата. Именно поради наличието на посоченото несъответствие в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", тричленният съдебен състав правилно е отменил административния акт като незаконосъобразен. Наведените в касационната жалба оплаквания касаят административния акт, а не конкретни пороци на съдебното решение, като същите са обсъдени подробно в решението от тричленния съдебен състав и правилно приети за неоснователни. С оглед изложеното, тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение, е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационните жалби пороци и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация, то касаторът следва да бъде осъден да заплати на Р. Р. сума в размер на 500.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав – ІІ колегия,