Решение № 6369 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12795/2016 г.

ВАСV отделение22.05.2017 г.докладчик т Светлана Йонкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 07.10.2016 г. по адм. д. № 249/2016 г. на Монтанския административен съд. ОСЪЖДА Д. фонд "Земеделие" да заплати на П. Б. И. разноски по делото за тази инстанция в размер на 600 (шестотин) лева адвокатски хонорар. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6369 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12795/2016 г., V о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 07.10.2016 г. по адм. д. № 249/2016 г. Монтанският административен съд е отменил заповед № 178/06.04.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Решението се обжалва касационна жалба от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба П. Б. И. я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Монтанския административен съд заповед на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" е прекратено служебното правоотношение на П. Б. И. поради обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения в резултат на промяна на изискванията за заемане на длъжността, посочени в длъжностната характеристика. С обжалваното решение Монтанският административен съд е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. В нея не са посочени фактически основания, които да обуславят обективна невъзможност на ответника Илиев да изпълнява служебните си правоотношения. Изискванията за заеманата длъжност са променени незаконосъобразно едностранно от органа по назначаването с длъжностната характеристика, която е с датата на издаване на заповедта и не е връчена на служителя. Административният орган не е направил разграничение между понятията област, професионално направление и професионална квалификация и незоконосъобразно е приел, че служителят не отговаря на тези изисквания за заеманата длъжност. Решението е законосъобразно. Със заповед № 176/06.04.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" П. Б. И. е назначен на длъжност"директор" на Областна дирекция монтана, считано от 07.04.2016 г. Тази заповед е издадена въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което е отменено незаконното уволение на Илиев. С оспорената заповед от същата дата - 06.04.2016 г. е прекратено служебното правоотношение на П. И. на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от закона за държавния служител (ЗДсл) поради обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения. В конкретния случай правното основание за едностранно прекратяване на служебното правоотношение е обективна невъзможност извън случаите на трайна нетрудоспособност. Посочената като правно основание по закона за държавния служител разпоредба има бланкетен характер и от нея не могат да се изведат фактическите основания за прекратяване на служебното правоотношение. Това налага органът по назначаването да мотивира заповедта си за едностранно прекратяване на служебното правоотношение, т. е. да посочи фактическите обстоятелства, които обективират обективната невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения. В конкретния случай органът по назначаването не е изложил фактическите обстоятелства, които да е квалифицирал като материално - правна предпоставка за издаване на административния акт. Недопустимо е посочването на релевантните факти и обстоятелства от органа по назначаването едва в съдебно заседание, тъй като няма гаранция за идентичност на същите с тези, преценявани от него при издаване на административния акт. Мотивите на органа по назначаването следва да се съдържат в издадения от него акт и не могат да бъдат подменяни от твърдения на страните. Липсата на изложени в административния акт фактически основания прави административния акт немотивиран, а липсата на мотиви препятства осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност на административния акт и за осъществяване на ефективна защита на адресатите на акта срещу същия. Както съдебният контрол, така и търсената по този ред защита следва да се осъществяват при преценката само на съдържащите се в административния акт фактически и правни основания, посочени от издалия акта орган, а не и на такива извън посочените в акта.. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че обжалваната заповед е незаконосъобразна като издадена при неспазване на установената форма - липса на мотиви и при противоречие с материално - правни разпоредби - не са констатирани релевантните юридически факти, с които правната норма свързва последицата на едностранното прекратяване на служебното правоотношение. За да е налице обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения същата следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните не е изразила изрична воля или не е съдействала за настъпването им по какъвто и да било начин. Изменението на която и да било част от длъжностната характеристика е във волята, преценката и правомощията на органа по назначаването и не може да бъде обективен фактор за невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Решението на Административен съд М. е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Д. фонд "Земеделие" следва да бъде осъден да заплати на П. Б. И. разноски по делото за тази инстанция в размер на 600 лв. адвокатски хонорар. С оглед правната и фактическа сложност на делото Върховният административен съд приема, че не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за намаляване размера на адвокатското възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 107, ал. 1, т. 5