Решение № 6629 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2519/2011 г.

Решение № 6629 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2519/2011 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Съдебното производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) срещу решение № 256 от 11.12.2010 г., постановено по адм. дело № 479/2010 г. по описа на Административния съд - Добрич. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон. Не са били налице предпоставките за търсене на отговорност от Държавата и конкретно АПСК. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че дейността по регистрация на прехвърляне на инвестиционните бонове е административна. Твърди се, че не е осъществен фактическият състав на чл. 1 от ЗОДОВ, защото ищецът не е доказал основание за дължимо от държавата обезщетение. Погрешно е приложена от съда Наредбата за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции - собственост на държавата. Твърди се, че Наредбата регламентира отказ от регистрация на прехвърлянето на бонове единствено при представено нечетливо, непълно или неправилно попълнено нареждане от страна на подателя, каквото в процесния случай не е било налице. В тази връзка касаторът твърди, че е била спазена процедурата по прехвърлянето на инвестиционните бонове, собственост на ответницата - Мария Георгиева Колева. Изложени са съображения и относно валидността на представеното пред служители на АПСК пълномощно, с което е регистрирано прехвърлянето. Направено е оплакване и по отношение на уважения размер на иска. Твърди се, че боновете биха имали цена, ако бяха инвестирани. Ответната страна - Мария Георгиева Колева не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Добрич е уважил предявения от Мария Георгиева Колева срещу Агенцията за приватизация иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на сумата 250 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на административния орган при изпълнение на служебната им дейност. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че вредите произтичат от фактически действия на служители на административния орган, изразяващи се в извършена административно-разпоредителна дейност - регистрация на прехвърляне на инвестиционните бонове на ищцата от личната й сметка на получателя Мирослав Димитров Иванов, действал с пълномощно, което установено от графологичната експертиза, не е подписано от упълномощителката, ответник в настоящото производство. Като последица от прехвърлянето на инвестиционните бонове (трансфер към друго физическо лице) боновият баланс на сметките на ищцата през м. октомври 2003 г. е станал нула (0,00) инвестиционни бона. Съдът е приел, че прехвърлянето на инвестиционните бонове не е извършено по реда на чл. 4 и чл. 16 от Наредбата. Служителите на АПСК при извършване на правно регламентирана административна дейност са нарушили реда за прехвърляне на инвестиционни бонове, уреден в Наредбата. От това ищцата е претърпяла реална имуществена вреда в размер на 250 лв., която е настъпила в резултат на незаконосъобразни административни действия на длъжностни лица. Установена е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия и настъпилата вреда. Обжалваното решение е правилно. Между страните не се спори, че ищцата - Мария Георгиева Колева, ответник в настоящото производство е имала открита лична сметка в инвестиционни бонове, регистрирана по реда на чл. 11 от Наредбата, в общ размер на 250 лв. в Регионалното бюро, гр. Добрич с номер на обслужващо звено 240500, за което притежавала и талон за регистрация № 1 01723482 67 от 01.12.1998 г. Не се спори и за това, че през м. октомври 2003 г. инвестиционните бонове от сметката на Колева са прехвърлени на друго физическо лице с нареждане за прехвърляне и пълномощно, като регистрацията на прехвърлянето е станало в Регионално бюро с № 219 999, различно от регионалното бюро по регистрацията на Колева с № 240 500. Двата основните спорни по делото са: административна ли е дейността, извършвана от служителите на АПСК по регистрацията и прехвърлянето на инвестиционни бонове и спазен ли е редът за това, посочен в Наредбата. На първият въпрос следва да се отговори положително. Регистрацията на прехвърляне на инвестиционни бонове е служебна дейност на АПСК, която е административен орган, и дейността, която се осъществява от нейните служители по реда на Наредбата е административна, както правилно е приел АССГ. По вторият спорен въпрос: Съдът обстойно е посочил реда, документите и необходимата служебна проверка на приложенията, за да се приеме от обслужващата звеното администрация, че е направено валидно искане от притежателя на боновете чрез подаване на нареждане за прехвърляне на инвестиционни бонове - образец № 1 от приложение № 2 към чл. 17, ал. 2 от Наредбата. Ищцата не е променила обслужващото звено. Поради това и на основание разпоредбата на чл. 4 и чл. 16, ал. 2 и 3, във вр. с чл. 17, ал. 2 от Наредбата, прехвърлянето на инвестиционни бонове на друго физическо лице следва да се извърши чрез подаване на заявление до новото обслужващо звено чрез звеното на АП, което е обслужващо звено на основание регистрацията на прехвърлителя. Подписът за упълномощител в пълномощното не е положен от притежателя на боновете. Това се установява от назначената по делото СГЕ експертиза. Това обстоятелство служителят към АПСК няма как да установи. Но същият е бил длъжен да спази условията и реда в наредбата. Поради неспазване на тези задължения е станало възможно с фалшиво пълномощно да бъдат прехвърлени на 02.10.2003 г. инвестиционните бонове на името на Мирослав Димитров в звено, което не е обслужващо, от което са настъпили имуществени вреди. По отношение на уважения размер на иска: Съдът законосъобразно е приел, че за процесния случай имуществените вреди са в размер на нормативно определените стойности - 1 инвестиционен бон за 1 лв. на основание чл. 5, ал. 5 от (ЗПФ). Към датата на увреждането - м. октомври 2003 г., инвестиционните бонове нямат пазарна цена по смисъла на Наредба № 9, както правилно е посочил АССГ. Към датата на регистриране на прехвърлянето инвестиционни бонове са били валидни, а след тази дата в резултат на извършения трансфер към друго физическо лице боновият баланс на сметките на ищцата е станал 0.00 инвестиционни бонове. В касационната жалба неоснователно се поддържа, че съдът неправилно се е позовал на Закона за приватизационните фондове, регламентиращ изцяло неотносими към настоящия спор обществени отношения. По правен характер инвестиционните бонове представляват емитирани от държавата непарични безналични платежни средства, с които съобразно отменения ЗППДОП можеше да се извършват плащания по приватизационни сделки, чийто предмет е държавна собственост, чрез участие в централизирани публични търгове; да се правят вноски в дружества по чл. 25, ал. 3 и чл. 31, ал. 1 и да се придобива участие в доброволни пенсионни фондове. ЗППДОП предвиждаше, че при плащане с инвестиционни бонове един бон се равнява на 1 лев, с изключение на случаите, посочени в закона. Аналогична е и разпоредбата на чл. 5, ал. 5 от ЗПФ. В жалбата неоснователно се поддържа, че ищцата не е доказала, че е предприела необходимите действия за участие в приватизацията с процесните бонове, и че по този начин тяхното прехвърляне е попречило за тях да бъде реализирана сигурна вреда. Правен абсурд е да се преценява поведението на Колева (нейните действия, бездействия или инвестиционни намерения) след заличаването на боновата им сметка, защото след м. октомври 2003 г. те не са активно легитимирани и регистрирани за участие в централизираните публични търгове по Наредбата. Неоснователно е и възражението за присъждане на законните лихви върху обезщетението. Вземането за обезщетение за вреди възниква след признаване на незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган. В този случай вредите произтичат от фактически действия и бездействия на администрацията и обезщетяването им следва да се иска след признаването им за незаконни. Ето защо, с влизане в сила на решението вземането за обезщетение става изискуемо и от този момент се дължи и законна лихва върху него /в тази насока е и т. 4 от ТР № 3 от 2004 г. на ВКС/. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че не са налице отменителните основания, посочени в касационната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е при правилно приложение на материалния закон, не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - III отделение,