Решение № 11903 от 23.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4261/2021 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП срещу Решение 253/14.01.2021 г., постановено по адм. дело 86/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Ви Еф Лоджистикс ЕООД е отменен Ревизионен акт Р-22221417008328-091-001/06.08.2018 г., издаден от органи по приходите и потвърден с Решение 1717/05.11.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП, в частта, с която на дружеството са установени задължения за ДДС в общ размер на 23 972,98 лв. главница и 6 638,73 лв. лихви за просрочие за данъчните периоди м. 01.2016 г. и м. 04.2016 г. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК. Касаторът счита, че с оглед събраните в хода на ревизионното производство доказателства не може да бъде формиран извод за реалност на спорните доставки. По-конкретно твърди, че доставчикът не е разполагал с процесните стоки, което препятства и прехвърлянето им към ревизираното дружество. В подкрепа на това твърдение сочи, че доставчикът не е разполагал със складова база, липсват транспортни документи за превоз на материалите, а дружеството не е открито на адреса за кореспонденция. Иска решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Ви Еф Лоджистикс ЕООД, представлявано от управителя Н. Николов, чрез адв. Д. Стойчев, оспорва касационната жалба, като счита същата за недопустима, а в условията на алтернативност за неоснователна. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, в съответствие с изискванията на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимост, валидност и съответствие на обжалвания акт с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок съгласно чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е бил Ревизионен акт Р-22221417008328-091-001/06.08.2018 г., издаден от органи по приходите и потвърден с Решение 1717/05.11.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП, в частта, с която на дружеството са установени задължения за ДДС в общ размер на 23 972,98 лв. главница и 6 638,73 лв. лихви за данъчните периоди м. 01.2016 г. и м. 04.2016 г. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит. В хода на ревизионното производство приходните органи са установили, че Ви Еф Лоджистик ЕООД е имал предмет на дейност отдаване на логистичен център под наем, находящ се на адрес гр. София, бул. Околовръстен път 414. Установено е, че през ревизирания период дружеството е закупувало от доставчика Контракт Гама ЕООД стоки осветителни тела, керамични плочки, кашпи, бои, ел. крушки и др. За да откажат право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, данъчните органи са приели, че представените в хода на производството доказателства не обосновават реалността на доставките, доколкото доставчикът не разполага със стоките, не е имал помещение, в което да ги съхранява, както и че липсват транспортни документи. При съдебното разглеждане на спора, съдът е извършил дължимата преценка съгласно чл. 168 АПК, като е формирал извод за материална незаконосъобразност на атакувания ревизионен акт. В хода на съдебното производство решаващата инстанция е изяснила релевантните за спора факти, приела е и обсъдила представените писмени и гласни доказателства, кредитирала е назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. За да постанови отмяна на процесния акт, съдът е приел с оглед съвкупния доказателствен материал, че реалността на спорните доставки е доказана, съответно на дружеството следва да се признае право на данъчен кредит по смисъла на чл. 68 и чл. 69 ЗДДС. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не се установява сочения от касатора порок. Както неведнъж Върховният административен съд е имал възможност да се произнесе, за да възникне правото на данъчен кредит и да бъде упражнено законосъобразно, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя съгласно чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Доколкото става въпрос за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки, в негова тежест е да установи тяхното реално изпълнение съгласно чл. 154 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. С оглед събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, установяващи механизма на предаване на стоките, настоящата съдебна инстанция намира, че тяхната реалност е доказана, като споделя мотивите на първоинстанционния съд. По касационните оплаквания: Противно на въведените с касационната жалба твърдения относно липсата на процесните стоки у доставчика Контракт Гама ЕООД, в хода на съдебното производство е доказано, че дружеството е разполагало с такива. Видно от представените пред административния съд счетоводен баланс и оборотна ведомост за 2015 г., както и според СИЕ, кредитирана от съда и неоспорена от страните, Контракт Гама ЕООД е притежавал стоки на стойност 981 хиляди лева, т.е. към момента на издаване на процесните фактури стоките са били налични. В подкрепа на този извод е и извлечението от складовата програма модул на счетоводния софтуер на дружеството доставчик, според което процесните стоки са в същия размер. Нещо повече в случая са проследени и някои от предходните по веригата доставки, като са представени фактури за закупуване на стоки от процесния вид (керамични плочки, ел. крушки и др.), което с оглед останалия доказателствен материал по делото се явява в потвърждение реалността на доставките. В тази връзка, по отношение на твърденията, че прехвърлянето на стоките от Контракт Гама ЕООД към Ви Еф Лоджистикс ЕООД също е спорно, следва да се посочи следното: стоките от процесния вид са родово определени по своята същност, поради което, за да възникне преминаване на собствеността към получателя, с оглед регламентацията, дадена в чл. 24 ЗЗД, е необходимо фактическото предаване на стоката, което в процесния случай е доказано посредством исканията за изписване на стока. Настоящият състав не намира за основателно и възражението на касатора относно липсата на доказателства за транспортиране на процесните стоки. Безспорно е установено, че Ви Еф Лоджистикс ЕООД разполага със складова база, в която именно са се съхранявали процесните стоки, което обстоятелство е игнорирано в касационната жалба. В този смисъл исканията за изписването на стоките, двустранно подписани, удостоверява преминаването на собствеността върху тях. Несъстоятелни са и възраженията на касатора, че дружеството доставчик не е открито на адреса за кореспонденция. В своята константна практика ВАС приема, че неоткриването на предходен по веригата доставчик на посочен адрес, само по себе си, не е основание за отказване право на данъчен кредит. Още повече, в случая от доставчика са представени надлежни доказателства в хода на съдебното производство за извършените облагаеми доставки. Също така, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит е необходимо закупените стоки да бъдат вложени в последващата независима икономическа дейност на предприятието, която предпоставка в случая е налице. Установено е, че процесните материали са вложени в обект, част от логистичната база на Ви Еф Лоджистик ЕООД, като е представен договор с Медиа Транспорт ЕООД за извършване на СМР. И в ревизионния доклад, и в касационната жалба не се оспорва, че част от материалите, предоставени от Ви Еф Лоджистик ЕООД на Медиа Транспорт ЕООД съвпадат с тези, закупени от Контракт Гама ЕООД. Колкото до възражението, че на дружеството следва да бъде отказано право на данъчен кредит поради липса на редовна счетоводна отчетност, същото не може да бъде споделено. В действителност, както се сочи и в касационната жалба, редовното и подробно счетоводство е гаранция за предотвратяване на злоупотребата с право. В случая обаче, в ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт и изпълнява функцията на мотиви за издаването му, е прието за установено, че няма нарушения при хронологичните и аналитични счетоводни записвания. При този изход на спора разноски за касационното производство се дължат на дружеството ответник по касация в размер на 1 250 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение