Решение № 15867 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8590/2013 г.

Решение № 15867 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8590/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет гр. Варна чрез неговия процесуален представител срещу решение № 1065/25.04.2013 г. по адм. д. № 4380/2012 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски по делото. Ответниците по касационната жалба Диан Николов Йорданов и Добрин Николов Йорданов в писмено становище чрез своя пълномощник намират касационната жалба за неоснователна и претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Диан Николов Йорданов и Добрин Николов Йорданов срещу решение № 551-6 по протокол № 10/2012 г. на Общинския съвет гр. Варна, с което на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ е одобрен ПУП-план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти, публична собственост на с. о. "Ваялар", с. о. "Траката" и с. о. "Горна трака", в това число специфични правила за прилагане и схеми: схема за електронни и съобщителни мрежи, съоръжения, схема за електроснабдяване, схема за водоснабдяване и канализация, схема за газоснабдяване, сборна схема на техническата инфраструктура, схема за вертикално планиране и транспортно-комуникационна схема в частта за имот № 1899. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт в обжалваната му част. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че предвидената обслужваща улица засяга законно построената масивна вилна постройка и е нарушен принципът за съразмерност на чл. 6 АПК. Така постановеното решение е материално законосъобразно: Планът за улична регулация по чл. 16, ал. 7 е идентичен с този по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ. С него се регулират външните регулационни линии, без да се включва цялостно регулиране на имотите. Имотът на жалбоподателя е неурегулиран. Регулация за имота няма одобрявана, с ЧЗР, одобрен през 1999 г., се предвижда изграждане на надстройка на съществуваща законно изградена вилна сграда, която през 2007 г. е въведена в експлоатация. В разглеждания аспект неоснователно е твърдението в касационната жалба, че сградата представлява строителство по чл. 226 ППЗТСУ /отм./ и е разрешено строителство на преместваем обект. Видно от обстоятелствената част на представеното по делото строително разрешение № 186/21.07.2000 г., за да се извършат предвидените с одобрения проект строителномонтажни работи, се разрешава изграждането на временни постройки като обслужващи организацията и механизацията на строителството. В одобрения ПУР предвидената пред имота на жалбоподателя улица засяга законно построената му сграда, а задължение на административния орган е да се съобразява със законно изградените постройки. Тяхното неблагоприятно засягане от предвижданията на нов ПУП, в случая -ПУР, е законово недопустимо. На второ място, има по-икономично осъществим вариант на улична регулация с промяна на радиуса на хоризонталната крива в прилежащия участък, при което техническо решение и спазване на нормативите за изграждане на улици законно построената сграда се запазва. Принципът за съразмерност на чл. 6 АПК изисква интересите на собственика да не се засягат в степен по-голяма от необходимото, което в случая не е спазено. Предвид изложеното, като е приел наличие на материална незаконосъобразност на оспорения административен акт и е отменил същия в обжалваната му част, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените пред касационната инстанция и своевременно претендирани разноски в размер на по 190 /сто и деветдесет/ лв. за всеки, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният админстративен съд, второ отделение