Решение № 3778 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2711/2014 г.

Решение № 3778 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2711/2014 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост. Образувано е по жалба на Александър Славчев Димитров и Виолета Славчева Божилова срещу решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, в частта му относно отчуждаване на поземлен имот с идентификатор 68134.1351.70 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Столична община, район "Надежда", м. "Гладно поле", с площ 548 кв. м. Жалбоподателите твърдят, че в тази част актът е незаконосъобразен, тъй като са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, а и цените на имотите в този район на гр. София са много по-високи. Молят административният акт да бъде отменен изцяло. Ответникът - Министерски съвет на Република България моли жалбата да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни - Министерството на регионалното развитие, Министерството на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" молят жалбата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: С решение № 302 от 20.04.2012 г. на министър-председателя на Република България, пътят "Северна скоростна тангента" в участък "о. п. София-запад - о. п. София -изток", като част от Трансевропейски транспортен коридор № 10 е обявен за обект с национално значение - републикански път. С писмо № 04-19-198/11.12.2013 г. до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" направил искане за внасянето на предложение до Министерския съвет на Република България за отчуждаване за държавни нужди на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, обявен за национален обект по силата на решение № 302 от 20 април 2012 г. на Министерския съвет на Република България. В писмото се посочва, че за трасето е изработен парцеларен план, засягащ землища на територията на Столична община: квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиенци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна. Подробният устройствен план - парцеларен план на обекта е бил одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-14-2374/24.09.2012 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството. Към писмото са приложени: подробен устройствен план - парцеларен план, заповед за одобряване на плана, актуални скици, финансова обосновка, доклад за определяне на обезщетенията за отчуждените имоти. За имотите-предмет на отчуждаване е изготвена експертна оценка от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение. Засегнатите територии са разделени на две части: част I - имоти и части от имоти, попадащи в подробен устройствен план - парцеларен план за обекта, част II - имоти и части от имоти, попадащи в регулационния план на София, местността "НПЗ "Илиенци-изток" и местността НПЗ "Илиенци-запад". С доклад от 19.12.2013 г. до Министерския съвет на Република България министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София. С решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България, прието на заседание по протокол № 52 от 21 декември 2013 г., за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 +100 на територията на област София, са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, намиращи се в землището на София, квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиенци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна, подробно описани в приложението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Предмет на оценката, възприета в решението на Министерския съвет, са поземлени имоти в земеделски и урбанизирани територии, част от територията на Столична община. Оценката е възложена на оценител от Агенция "Пътна инфраструктура" с договор № РД-37024 от 13.09.2012 г., поради което, на основание § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, в случаите, когато е възможно определянето на пазарна цена, тя трябва да е осреднената цена от цената на всички възмездни сделки с имоти, сключени в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката или в периода 13.09.2012 г. - 13.09.2011 г. Съгласно приложението, раздел "Землище Илиенци, Столична община" от решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет, се отчуждава имот с идентификатор 68134.1351.70 по кадастралната карта и кадастралните регистри (имот № 011070 по картата на възстановената собственост), представляващ нива с площ от 548 кв. м., за която е определено обезщетение от 469 лв. В приложението е посочено, че имотът е собственост на Гергина Георгиева Костова. С решение № 1551 от 10.07.1995 г. на ОСЗГ "Нови Искър", на Гергинка Георгиева Димитрова е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива от 0,548 дка, четвърта категория, м. "Гладно поле", имот № 011070 по картата на възстановената собственост. Съгласно удостоверение за наследници изх. № 414 от 30.03.2011 г., издадено от СО - район "Надежда", Гергинка Георгиева Димитрова е починала на 26.01.2011 г. и е оставила за наследници двамата жалбоподатели. Представено е удостоверение от 04.03.2014 г., издадено от район "Надежда" за това, че имената Гергина Георгиева Димитрова, Гергинка Георгиева Костова и Гергинка Славчова Костова са имена на едно и също лице. Представена е скица № 15-325394-12.09.2014 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. София, в която като трайно предназначение на територията е посочено "урбанизирана", а като начин на трайно ползване - "за друг вид застрояване". Като собственици на имота в КККР е вписана Гергинка Георгиева Димитрова. В доклада за оценката на отчуждения имот, изготвена от независим оценител, е посочено, че за землище "Илиянци" са намерени 7 сделки (удостоверение № 23/15.01.2013 г. и удостоверение № 24-00-979/18.05.2013 г. на Службата по вписванията - София ). Според оценителя, сделките не могат да се използват за определяне на пазарната стойност на имота, тъй част от тях са сключени между физически лица, една-между юридически лица, но без да има посочена пазарна стойност на пазарните имоти по отделни землища съгласно предвижданията на Закона за държавната собственост и една, която има за предмет застроен имот в регулация. Поради това паричното обезщетение за имота, възприето в решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България, е определено съгласно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. В процеса е представено основно и допълнително заключение на назначена съдебно-оценителна експертиза, което дава варианти за оценка на имота въз основа на представените в процеса пазарни аналози. Жалбоподателите представят скица-извадка от действащия регулационен план на м. "НПЗ Илиянци - Запад" по плана на гр. София, одобрен със заповед № РД-50-09-251от 13.09.1989 г. на главния архитект на гр. София. Заповедта също е представена по делото. На тази скица е означен с черни линии процесният имот 68134.1351.70. Поради това съдът приема, че имотът попада в регулация и следователно в урбанизирана територия още от 1989 г. Скицата е неоспорено доказателство и за нейното разчитане не са необходими специални знания, доколкото графичните означения са ясни и еднозначни. В подкрепа на този извод е представено и писмо № РА-92-00-224 от 07.05.2014 г. на Главния архитект на СО, цитираната по-горе скица от кадастралната карта, както и комбинирана скица за пълна и частична идентичност, издадена от "ГИСС - София" ЕООД. Съгласно представеното писмо на СО, дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" - "Надежда/Връбница", данъчната оценка на процесния имот е в размер на 13704,90 лв. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Оспореното по делото решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България е взето от компетентния административен орган по чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). При издаването му обаче неправилно е приложен материалният закон. Според приложимата правна уредба по Закона за държавната собственост, отчуждаването на имоти и части от имоти-частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Към предложението за отчуждаване се прилагат: копие на влязъл в сила или одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение; описание на имотите според тяхната характеристика, вид, местонахождение, и размер, данни за собствениците и документи за собственост; оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване и финансова обосновка на предложението за отчуждаване. Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че обезщетение следва да бъде определено и за останалата част от имота, която не се отчуждава. По принцип ЗДС предвижда обезщетения само за отчуждаване на имота, а за да бъде отчужден имот по този ред, той трябва да бъде предвиден за изграждане на обект за задоволяване на държавна нужда със съответен устройствен план. След като само отчуждаваната част от имота е предвидена за задоволяване на тази нужда, няма основание за останалата част да се определя обезщетение. Освен това преценката за възможността за отреждане на самостоятелен УПИ за неотчуждената част на имота се извършва съгласно чл. 19, ал. 5 ЗУТ, като условията за това се определят със самия подробен устройствен план, т. е. в случая законът не задава предварително определени ограничения за площ и лице на имота. Ето защо доводите на жалбоподателите за невъзможността да се образува самостоятелен УПИ от имота е следвало да бъдат релевирани в производство по обжалване на самия устройствен план. Неоснователно жалбоподателите се позовават на чл. 208 ЗУТ, тъй като в него не е предвидена отмяна на отчуждаването по силата на закона или от съда. В разпоредбата изрично е посочено, че при неспазване на посочените срокове, заинтересуваните лица имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, т. е. да поискат изменение на съответния подробен устройствен план. Това изменение обаче може да бъде поискано до отчуждаването на имота. Отчуждаването на имоти и части от имоти, собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се извършва след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно § 1а, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания (чл. 32, ал. 2 ЗДС). Пазарни цени по смисъла на § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост, равностойното парично обезщетение за отчуждените имоти и части от имоти се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Възприетият от законодателя подход се характеризира с прилагането на административно-териториални и градоустройствени критерии. Легалната дефиниция на израза "имоти в близост до отчуждавания" е дадена в § 1а, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост и гласи, че "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Неоснователен е доводът на жалбоподателите, че оценката на имота следва да се направи съобразно пазарни аналози за имоти в близост до отчуждавания по смисъла на § 1а, т. 4, буква "а" от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост. За проверка на материалната законосъобразност на решението в обжалваната част по делото бяха изслушани основно и допълнителни заключения на вещо лице - оценител. Настоящият състав счита, че нито един вариант от предложените, основани на пазарни аналози, не може да бъде кредитиран, тъй като приложените по делото пазарни аналози не съответстват на критериите, залегнали в § 1а, т. 2 ДР на ЗДС. Подлежащите на кредитиране пазарни аналози би следвало да отразяват сделки, сключени на пазарен принцип за имоти със сходни характеристики: в урбанизирана територия, незастроени, без отредени за тях УПИ, предназначени за друг вид застрояване, като поне една от страните по сделките следва да е търговец. Единствената сделка, която отговаря на тези критерии по настоящото дело е тази по НА № 16 от 09.02.2012 г. Всички останали приложени по делото пазарни аналози не отговарят на законовите изисквания, тъй като касаят имоти, които не са в близост до отчуждавания по смисъла на закона, имат различни характеристики или страна по тях не е търговец или в един нотариален акт са изброени множество имоти с различни характеристики, без посочена отделна цена за всеки от тях. Договор № 111-11 от 12.07.2012 г., сключен между Столична община и физическо лице не е приложим, тъй като нито една от страните по него не е търговец, а това изискване се отнася за всички пазарни аналози, посочени в § 1а, т. 2 ДР на ЗДС. Договор № 116-11 от 27.07.2012 г. касае урегулиран поземлен имот, който поради това е с различни характеристики от процесния. Договор № 033-11 от 31.05.2012 г. касае застроен имот, докато процесният е незастроен. НА № 73 от 04.10.2011 г. се отнася за идеални части от имот. По изложените съображения и предвид обстоятелството, че имотът се намира в урбанизирана територия, равностойното парично обезщетение следва да бъде определено чрез удвояване на данъчната оценка за имота. По този начин обезщетението следва да бъде завишено от 469 лв на 27409, 80 лв, на основание чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС. Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2 АПК оспореното решение следва да бъде изменено в частта относно определеното обезщетение, съобразно обсъдените доказателства. На основание чл. 143, ал. 1 АПК ответникът следва да заплати на жалбоподателите съдебни разноски в размер на 250 лв, представляващи възнаграждение за вещо лице. Претендираните разноски в размер на 500 лв, представляващи адвокатско възнаграждение, не са доказани като реално извършени и не следва да се присъждат. Представен е договор за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателите и адв. Манолкова, в който е уговорено възнаграждение в размер на 500 лв, но не е посочен начин и срок на плащане, нито дали сумата е платена в брой или по сметка; съответно не са представени доказателства за реално плащане. Водим от горното Върховният административен съд, състав на Трето отделение