Решение № 5712 от 10.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 168/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Р. Тонева от гр. Стара Загора, против Решение 339/17.10.2023 г., постановено по адм. дело 799/2022 г. по описа на Административен съд /АС/ Стара Загора. С оспорения съдебен акт, постановен в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, съдът е отхвърлил жалбата на Тонева против изричен отказ на Виваком България ЕАД, в качеството му на администратор на лични данни, за предоставяне на достъп до личните й данни, обективиран в писмо от 22.11.2022 г. на дружеството, като неоснователна, оставил е без разглеждане предявения иск за присъждане на обезщетение в размер на 250.00 лв. за претърпени неимуществени вреди, като недопустим и е прекратил производството по делото в частта му относно предявения иск. Касаторът оспорва решението на АС Стара Загора като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения са развити в касационната жалба. Въз основа на наведените доводи, касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и решаване по същество на спора, като ответникът бъде осъден а заплати на ищцата неимуществени вреди в размер на 250.00 лв. и разноски за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът Виваком България ЕАД не депозира отговор по касационната жалба и не се представлява в открито съдебно заседание. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административното производство е започнало по заявление от Р. Тонева до Българска телекомуникационна компания ЕАД/Виваком/ от 26.09.2022 г., в качеството му на администратор на лични данни, с което е поискала да й бъдат предоставени копия от проведените телефонни разговори за периода 01.02.2022 г.- 26.09.2022 г., между служители на дружеството, отговарящи на номер 123 Център за обслужване на клиенти и Тонева, по мобилен номер [номер]. Последната е оспорила мълчалив отказ, а впоследствие изричен отказ, обективиран в писмо от 22.11.2022 г., да й бъдат предоставени разпечатки от проведените телефонни разговори. В оспореното писмо е посочено, че Тонева не е титуляр на мобилен номер [номер], поради което не могат да й предоставят информация, относима към услугата. Не се спори по делото, че Р. Тонева е сключила договор с Виваком България ЕАД на 09.03.2022 г., който е с предмет предоставяне на интернет и телевизионни услуги. По повод този договор ищцата твърди, че е провела множество телефонни разговори по посочения по-горе мобилен номер, за който не се спори, че негов титуляр е трето лице. С обжалваното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, АС Стара Загора е отхвърлил жалбата на Тонева против изричен отказ на Виваком България ЕАД, в качеството му на администратор на лични данни, за предоставяне на достъп до личните й данни, обективиран в писмо от 22.11.2022 г. на дружеството, като неоснователна, оставил е без разглеждане предявения иск за присъждане на обезщетение в размер на 250.00 лв. за претърпени неимуществени вреди, като недопустим и е прекратил производството по делото в частта му относно предявения иск. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, при следните коригиращи мотиви: Съгласно чл. 260, ал. 4 от Закона за електронните съобщения/ЗЕС/ предприятията по ал. 2 предоставят на крайните ползватели - страна по договор по чл.227, при поискване детайлизирана справка за ползваните услуги за гласови съобщения, която съдържа информация най-малко за: вида на ползваната услуга за всяко осъществено повикване; стойността на всяко осъществено повикване; датата, часа и продължителността на всяко осъществено повикване; номер на викащия и викания краен ползвател. В разпоредбата на чл. 260, ал. 3 от ЗЕС е посочена минималната информация, която следва да съдържа детайлизираната сметка: 1. всички видове ползвани от абоната услуги през разплащателния период; 2. брой на ползваните услуги; 3. обща стойност на всеки вид ползвани услуги; 4. общ размер на сметката; 5. размер на данъчните начисления върху сметката, изразен както в проценти към размера на сметката, така и в абсолютни стойности; 6. размер на отчисленията, които може да се дължат на крайния ползвател страна по договор по чл. 227, съобразно начина на ползване на услугите, договорен между него и предприятието, предлагащо услугите; 7. общ размер на дължимата сума; 8. срок за плащане; 9. възможни начини за дистанционно плащане на сметката с необходимите за това данни; 10. идентификационни данни на предприятието, предоставящо услугите; 11. адреси, телефони и други начини за контакти с предприятието, предоставящо услугите. В чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС е предвидено, че предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за: 1. проследяване и идентифициране на източника на връзката; 2. идентифициране на направлението на връзката; 3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката; 4. идентифициране на типа на връзката; 5. идентифициране на крайното устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство, 6. установяване на идентификатор на ползваните клетки. Според изричната разпоредба на чл. 251б, ал. 4 от ЗЕС данните по ал. 1 се обработват и съхраняват в съответствие с изискванията за защита на личните данни. В разпоредбата на чл. 251 и е посочено кои са данните по чл. 251б, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е възложена на ищеца, претендиращ настъпили вреди вследствие издадения незаконосъобразен акт или твърдените незаконосъобразни действия и бездействия. Основателността на такъв иск предполага установяването по несъмнен начин на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е обективиран при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред, респективно съдът, пред който е предявен искът, да установи незаконосъобразността на действието/бездействието; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав обуславя невъзможност да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Този сложен фактически състав не се презумира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В настоящия случай искът за обезвреда се основана на твърдението за извършено незаконосъобразно обработване на личните данни на ищеца. Съдът правилно е установил, че по делото не се доказва осъществено неправомерно обработване на данните на Тонева. По отношение на първата от кумулативно изискуемите предпоставки наличието или липсата на незаконосъобразни действия/бездействия на служители на Виваком България ЕАД, настоящият касационен състав приема следното: С подаденото заявление от Тонева до Виваком България ЕАД същата не е поискала предоставяне на достъп до лични данни, а предоставяне на разпечатка, включваща съдържание на проведените телефонни разговори между нея и служители на дружеството за посочения период. Т.е. не е налице отказ за предоставяне на лични данни, поради което не може да се търси обезщетение за вреди от неправомерно обработване на лични данни по реда на чл.39,ал.2 от Закона за защита на личните данни. Ищцата не е страна по договор за предоставяне на мобилни услуги с номер [номер], поради което правилно Виваком България ЕАД е отказало предоставянето на разпечатка от изисканите телефонни разговори. Оспореният изричен отказ е законосъобразен, тъй като Тонева не е легитимирана да иска извършването на каквито и да било услуги, касаещи този мобилен номер. Предвид неоснователността на жалбата срещу обжалвания административен акт, правилно решаващият съд е прекратил производството по иска за неимуществени вреди на основание чл.207, ал.2 от АПК. Касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Предвид изхода на спора не следва да се присъждат разноски на ищцовата страна. Ответната страна не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. По горните съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение