Решение № 86 от 1.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 864/2020 г.

Решение № 86 от 1.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 864/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 73 от Закона за частните съдебни изпълнители. Образувано е по три жалби - от ЧСИ С. П., от Съвета на Камарата на ЧСИ и от Министерство на правосъдието против решение от 21.10.19 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, постановено по дисциплинарно дело № 6/19 г., с което на ЧСИ е наложено наказание "порицание" за извършено нарушение по чл. 427 ГПК. Жалбоподателят ЧСИ С. П. поддържа, че решението е неправилно и се иска отмяната му. Изложени са съображения, че не са били налице предпоставките за образуване на дисциплинарно производство, тъй като длъжникът по изпълнителното дело не е подавал жалба пред КЧСИ. Счита, че не е допуснал вмененото му нарушение, защото, за да изиска информация по реда на чл. 431 ГПК, с оглед преценка за наличие или липса на обстоятелствата по чл. 427 ГПК, е необходимо да бъде образувано изпълнителното дело, а междувременно кредиторът е поискал изпълнението да бъде насочено спрямо заложените движими вещи, чието местодомуване е в [населено място]. В писмен отговор моли да бъдат оставени без уважение двете жалби на Министъра на правосъдието и на Камарата на ЧСИ. В жалбата на Съвета на Камарата на ЧСИ се поддържа, че решението на Дисциплинарната комисия е постановено при явно несправедливо наложено наказание, като не е преценена тежестта на нарушенията. Искането към касационния съд е за отмяна на решението и налагане на по –тежко наказание - "глоба" в размер на 5000 лв. В жалбата на Министъра на правосъдието също се поддържа, че наложеното наказание "порицание" не съответства на тежестта на извършеното от ЧСИ нарушение. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което на ЧСИ да се наложи "глоба" в размер на 5000 лв. Върховният касационен съд, състав на Трето г. о., приема, че жалбите са подадени в срок от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. С обжалваното решение на Дисциплинарния състав към Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители е прието, че ЧСИ С. П. е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 427 ГПК, за което му е наложено дисциплинарно наказание "порицание". Установено е, че изп. дело № 20189210400053 е образувано на 8.01.18 г. по молба на взискателя "У. Б." АД, седалище и адрес на управление [населено място], срещу солидарните длъжници "В. транспорт" ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], Софийска област, В. Е. Г. от [населено място] и К. Г. Г. от [населено място]. От взискателя са посочени като способи за изпълнение – запор на сумите по всички сметки, върху налични ценни книги и други ценности в банките, в които се окаже, че длъжниците притежават сметки, възбрана на всички имоти, собственост на длъжниците, опис и публична продан на МПС-та, предмет на особен залог в полза на взискателя. На 9.01.18 г. е изготвен протокол от съдебния изпълнител за оглед, извършен на адреса на заложеното имущество в [населено място], [жк], ул. 3-та № 27. До длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение, които са връчени редовно, както следва: на "В. транспорт" ЕООД на 2.02.18 г.; на В. Г. и К. Г. на 14.02.18 г. Датата за опис на МПС е насрочена за 6.06.18 г., като длъжниците са уведомени чрез съобщения, връчени от ЧСИ по местожителството им. На 6.06.18 г. по местодомуването на заложените вещи в [населено място], с помощта на вещо лице, им е извършен опис, подробно описани в протокол. На 18.06.18 г. е извършен опис на доброволно предаден камион от страна на длъжника В. Г.. Насрочената публична продан на описаните и заложени в полза на взискателя МПС с период от 30.06.18 г. - 30.07.18 г., с протокол от 31.07.18 г. е обявена за нестанала поради липса на наддавачи. При тези фактически обстоятелства Дисциплинарната комисия е приела, че ЧСИ с поведението си е извършил нарушение на чл. 427 ГПК, като е образувал изпълнителното дело, въпреки че адресите на длъжниците не са на територията, на която той има право да упражнява правомощията си. Във връзка с твърденията на ЧСИ П., че жалбата, въз основа на която е образувано дисциплинарното производство, не е подписана от лицето В. Г., за което е сезирал компетентните органи и за това е образувано досъдебно производство, дисциплинарният състав е посочил, че след като са налице предпоставките за образуване на дисциплинарно дело и не са налице тези за прекратяването му, дължи произнасяне по същество. Преценявайки тежестта на нарушението и дисциплинарното му минало, дисциплинарният състав му е наложил предвиденото в чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ наказание – "порицание". Настоящият съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателите, намира следното: Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност. В случая при преценката на тежестта на нарушението на местната подсъдност, следва да се отчете обстоятелството, че банката –взискател е заложен кредитор по ЗОЗ на имуществото, върху което е насочено изпълнението. Движимите вещи, предмет на договора за особен залог от 13.06.16 г., обезпечаващ вземането, са се съхранявали в склад, находящ се в [населено място], т. е. в района на действие на ЧСИ П.. Видно от приложеното по делото уведомление вх. № 5806/31.08.18 г. длъжникът В. Г., управител на "В. транспорт" ЕООД, не е оспорил изпълнителните действия и не е подавал жалба срещу ЧСИ, като доброволно е предал транспортните средства, намиращи се в гараж в [населено място], [жк]. Формално е налице нарушение на чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК, но то не е довело до неблагоприятни последици за страните в изпълнителното производство. Допуснато е инцидентно, няма данни по делото за налагане на други дисциплинарни наказания. Ето защо, вземайки предвид всички тези обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението и оплакването на жалбоподателя С. П. за несправедливост на наказанието е основателно. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени обжалваното решение, а жалбите на Съвета на Камарата на ЧСИ на Министъра на правосъдието следва да се оставят без уважение. На основание чл. 78 ГПК КЧСИ и Министерство на правосъдието следва да заплатят на ЧСИ П. направените деловодни разноски в размер на 930 лв съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето г. о.