Решение № 13715 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10192/2013 г.

Решение № 13715 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10192/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Андрей Георгиев Иванов, от гр. София, срещу решение № 7064/23.05.2013 г. по адм. д. № 3898/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба-министърът на вътрешните работи намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № К-1501/21.02.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ служебното му правоотношение е прекратено по инициатива на органа по назначаването-когато служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия - по инициатива на органа по назначаване. Заповедта е постановена при спазване на формалните изисквания на чл. 269 от Правника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи /ППЗМВР/, както и на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган. Като правоприемник на активите и пасивите на закритото Министерство на извънредните ситуации по силата на § 63 от ПЗР на ЗИД ЗМВР и след преустановяване на правомощията на комисията, назначена с ПМС 190/30.07.2009 г., министърът на вътрешните работи е компетентен да прекрати служебното правоотношение със служителя. Осъществени са и материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение. Жалбоподателят Иванов е назначен като държавен служител през 2001 г. след като вече е упражнил правото си на пенсия, считано от 19.10.2000 г. видно от представеното по делото удостоверение от НАП. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото и се споделят и от настоящата инстанция. Такава е и фактическата констатация, че жалбоподателят е в служебно правоотношение именно с министъра на вътрешните работи. В този контекст неоснователно е единственото поддържано в касационната жалба твърдение, че жалбоподателят не е назначаван в МВР и няма възникнало служебно правоотношение в това ведомство. Министерството на извънредните ситуации е закрито, като съществуващите правоотношенията са преминали в МВР. Именно там касаторът се е явил на работа след отмяна на дисциплинарното му уволнение, наложено му от министъра на извънредните ситуации, за което явяване е съставен двустранно подписан протокол в МВР. Поради това и прекратяването на служебното правоотношение на касатора от председателя на комисията за уреждане на правоотношенията със служителите на Министерството на извънредните ситуации с влязъл в сила съдебен акт е призната за нищожна-тъй като лицето е служител в МВР и единствено компетентен да прекрати служебното му правоотношение е министърът на вътрешните работи. Това е и сторено с оспорената заповед. Предвид изложеното, като е приел като е приел обжалвания административен акт за валиден и законосъобазен такъв, съдът е постановил съответно на материалния закон решение, което като материалнозаконосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Министерството на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение I-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав