Решение № 11969 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7271/2012 г.

Решение № 11969 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7271/2012 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез пълномощник юриск. Десислава Петрова против решение № 207 от 29.03.2012 г. по адм. д. № 945/2011 г. на Административен съд - Плевен, първи състав, с което е отменено уведомително писмо рег. № 01-6500-26309 от 29.04.2011 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" до Димитър Францов Петков и е върната преписката на органа за ново произнасяне по заявлението при съобразяване с мотивите на решението. Излага, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. В жалбата се излагат и обстоятелства, свързани с режима на Общия пазар на млякото и компетентността на зам. изпълнителния директор на ФДЗ по осъществяване прехвърлянето на млечни квоти по реда на Наредба № 23/2007 г. за управление на националната млечна квота. Смята за необосновани изводите на съда, че процедурата по покупко-продажба на млечни квоти е опорочена, като не е съобразена съдебно-икономическата експертиза, че към момента на подаване на заявлението на жалбоподателя не е имало парични средства за удовлетворяване на искането му за продажба на млечна квота. Моли, да се отмени обжалваното решение и се присъдят направените разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Димитър Францов Петков, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за частична основателност на жалбата. Излага, че правилно в обжалваното решение е прието, че само в случаите на прехвърляне по реда на чл. 24, ал. 1 5 % от индивидуалната млечна квота се задържат в полза на млечния резерв без да се заплащат и след като не е извършено прехвърляне в процесния случай задържането на 5 % е незаконосъобразно, поради което като краен резултат с отмяната на адм. акт в тази му част решаващият състав е постановил правилно решение, което не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила. Смята, че в нарушение на чл. 202 и чл. 236, ал. 2 ГПК решаващият състав не е обсъдил експертното заключение с доказателствата и всички доводи на жалбоподателя и не е съобразено, че само за регистрирани заявления на продажба до 08.09.2010 г. - 10.03 ч. е имало свободни квоти по подадени заявления за закупуване на предложени за продажба индивидуални квоти, а заявлението на жалбоподателя е регистрирано на 8.09.2010 г. в 13.27 ч. Излага, че липсва правна възможност за произнасяне по друг различен начин от приетия с оспорения адм. акт след като няма изрична регламентация на тези случаи, а адм. акт е съобразен с Правилника за работа на отдел Селскостопански пазарни механизми, "сектор мляко", одобрен от ИД на ДФ "Земеделие" и неправилно административният съд е приел, че не почива на годно правно основание. Излага, че в обжалваната част решението на адм. съд е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се отмени, а доколкото правно значимите факти са установени, следва да се отхвърли оспорването срещу ИА 01-6500/26309 от 29.04.2011 г. Върховният административен съд, след като прецени фактите по делото и доводите в касационната жалба на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 207 от 29.03.2012 г. по адм. д. № 945/2011 г. на Административен съд - Плевен, първи състав, е отменено уведомително писмо рег. № 01-6500-26309 от 29.04.2011 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" до Димитър Францов Петков и е върната преписката на органа за ново произнасяне по заявлението при съобразяване с мотивите на решението. Съдът е приел, че оспореният административен акт не е мотивиран, като посочените в същия фактически предпоставки за разпоредените последици са бланкетни и неподкрепени с конкретни факти, а правни мотиви изобщо липсват, доколкото посочените от органа разпоредби на чл. 28 и 29 от Наредба № 23/2007 г. не обосновават направения от същия извод, а регламентират различна хипотеза. Съдът е приел, че процедурата, инициирана от жалбоподателя е за продажба на част от собствената му индивидуална млечна квота по реда на раздел VI от Наредба № 23, но не са регламентирани условия, /освен при незаплащане на заявилия за покупка - чл. 28, ал. 2 от Наредбата/, при които органът да откаже извършване на покупка на млечни квоти от заявили желание за покупка на млечни квоти. Съдът е приел, че позоваването на Правилника на отдел "Селскостопански пазарни механизми", сектор "Мляко" е неправилно, след като не е нормативен акт и при липса на нормативно определена възможност за отказ изобщо, последният не почива на годно правно основание, поради което се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Освен изложеното съдът е приел, че след като липсва оторизация за продажба, разпореденото от органа задържане на 5 % от квотата на заявителя на основание чл. 26, ал. 2 от Наредбата е незаконосъобразно. Решението на Административен съд - Плевен е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни отменителни основания. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства по делото, имащи отношение към оспорения акт, към компетентността на органа издател на акта и въведените материалноправни изисквания за прехвърляне на индивидуална млечна квота по реда на Наредба № 23/2007 г. От фактическа страна е установено, че Димитър Францов Петков като земеделски производител с УРН № 328857, притежава индивидуална млечна квота за доставки - 104 740 кг при референтна масленост 36 г/кг за квотната 2009 г. - 2010 г. Със заявление рег. № 129812 от 08.09.2010 г. Димитър Петков е заявил до ОРА за продажба част от индивидуалната си квота в размер на 60 000 кг, поради това, че за изминалия квотен период е реализирал 38 043 кг от квотата за доставка. Заявлението е заведено като подадено на 08.09.2010 г. в 13.27 часа. С писмо рег. № 01-6500/26309/29.04.2011 г. /наименовано "уведомително писмо за отказ за продажба на индивидуални квоти"/, издадено от името на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и подписано от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е уведомен заявителят Димитър Петков, че заявлението му се отхвърля, като е посочено, че: "Количеството на заявените за продажба индивидуални квоти надхвърлят реално закупените количества във връзка с подсхемата "покупко-продажба на квоти" за квотната 2010 г. - 2011 г." Освен уведомителното писмо е издадено и удостоверение изх. № 01-6500/26312 от 29.04.2011 г., с което е информиран Димитър Петков, че преди подаване на заявление № 129812 притежава индивидуална млечна квота за доставки - 104 740 кг, а след разглеждане на заявление № 129812 квотата за доставки е 98077,36 кг. В съдебното производството административният съд законосъобразно и обосновано е установил компетентността на органа по издаване на оспорения административен акт в съответствие с чл. 11, ал. 2, т. 4 и чл. 20а от ЗПЗП, Раздел VI от Наредба № 23/2007 г. за управление на националната млечна квота /Наредба № 23/, както и Заповед № 01-РД/1286 от 08.04.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Правилно съдът е съобразил, че актът е издаден в съответната форма, но не съдържа необходимите мотиви, издаден е в противоречие с разписаните процедурни правила и противоречи на материалния закон. Обосновано съдът е приел, че в акта са цитирани чл. 28 и чл. 29 от Наредба № 23/2007 г., а като фактически причини е посочено, че: количеството на заявените за продажба индивидуални квоти надхвърлят реално закупените количества, във връзка с подсхемата покупко-продажба на квоти, реализирана през квотната 2010 г. - 2011 г. Изводът на съда е законосъобразен с оглед разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК и констатираното несъответствие между фактически и правни основания. Административният орган не е изложил обосновани мотиви в оспорения акт, а едва с придружителното писмо е изложил подробно реда за прехвърляне на индивидуални млечни квоти без стопанството на производителя на краве мляко в съответствие с Раздел VI от Наредба № 23, както и че за 2010 г. 2011 г. са били оторизирани заявленията, подадени до 07.09.2010 г. и тази част от подадените на 08.09.2010 г. до определен час, като е съобразена липсата на средства за плащане на оторизацията. В хода на производството съдът е допуснал съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че земеделският производител е подал заявка за продажба на квота до ДФ "Земеделие" с вх. № 129812 на 08.09.2010 г. в 13.27 часа. След извършена в ИСАК справка вещото лице е установило, че за дата 08.09.2010 г. са подадени и регистрирани 25 бр. молби, като общо 8 от тях са оторизирани и последната е на ЗК "Земя-92", с вх. № 129752, подадена на 08.09.2010 г. в 10.03 часа. Установила е още, че от общо подадени 980 бр. заявки за продажба, оторизирани са 152 бр. заявки, които са на обща стойност 598474.00 лева и съответстват на наличните свободни финансови средства, съобразно със заявленията за закупуване за съответната квотна година, подадени до 31.08.2010 г. При тези фактически установявания правилно съдът е приел, че е допуснато нарушение на материалния закон след като административният орган е посочил в уведомителното писмо разпоредбите чл. 28 и чл. 29 от Наредба № 23, които са неотносими към изложението от нето фактически обстоятелства. С Раздел VI от Наредба № 23 е определен редът за прехвърляне на индивидуални млечни квоти без стопанството на производителя на краве мляко, който е представен подробно, както от касационния жалбоподател, така и от административния съд в обжалваното решение, като е съобразена редакцията, относима към подаване на заявлението и произнасяне на органа /изм. ДВ, бр. 63 от 2011 г. и ДВ, бр. 64 от 2012 г./. Съгласно чл. 26 от Наредба № 23 /ред. ДВ, бр. 76 от 2008 г./ - след изтичане на срока по чл. 25, ал. 2, в срок до 15 ноември на календарната година, производител на краве мляко, притежаващ индивидуална млечна квота, който не предлага на пазара краве мляко и продукти от краве мляко през изминалия квотен период или не е изпълнил част от индивидуалната си млечна квота, може да подаде заявление до ОРА за продажба на индивидуалната си млечна квота по реда на чл. 24. Съгласно чл. 26, ал. 2 от Наредба № 23 - при прехвърляне по реда на чл. 24, ал. 1 5 % от индивидуалната млечна квота на всеки производител на краве мляко, подал заявление по реда на чл. 26, ал. 1, се задържат в полза на националния млечен резерв, без да се заплащат. Процедурата по прехвърляне на индивидуални млечни квоти без стопанството на производител е администрирана и контролирана от Разплащателната агенция /чл. 24, ал. 3 от Наредба № 23/. В конкретния случай производителят на краве мляко е заявил за продажба част от притежаваната индивидуална млечна квота. Самото подаване на заявлението не гарантира осъществяване на продажбата, а е обусловено от подадените заявления за закупуване на индивидуална млечна квота от производители по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба № 23. С чл. 27 от Наредба № 23 е уреден случаят, когато количеството на заявените за покупка индивидуални млечни квоти надхвърлят количествата на заявените за продажба индивидуални млечни квоти, продажбите да се извършват първо на производители, отговарящи на изискванията на Регламент (ЕС) 853/2004, а останалото количество се разпредели пропорционално на всички останали производители. Няма изрична нормативна уредба в обратния смисъл, когато заявените за продажба индивидуални млечни квоти надхвърлят количеството на заявените за покупка индивидуални млечни квоти, какъвто е настоящият случай. Правилно административният съд е приел, че прилагането на Правилника на отдел "Селскостопански пазарни механизми", сектор "Мляко", и даване на предимство на производители, които са подали заявленията си по-рано във времево отношение, няма нормативна основа и е незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че административният орган не е следвал смисъла на Наредба № 23 и не е приложил по аналогия /чл. 46, ал. 2 от ЗНА/ разпоредбата на чл. 27, доколкото са налице фактически предпоставки в обратния смисъл - заявените за продажба индивидуални млечни квоти надхвърлят количеството на заявените за покупка индивидуални млечни квоти, като се даде предимство първо на производители, отговарящи на изискванията на Регламент (ЕС) 853/2004, а останалото количество се разпредели пропорционално на всички останали производители. В този смисъл административният орган след връщане на преписката за ново произнасяне би могъл да съобрази приложението на Наредба № 23, доколкото вече не са финализирани продажбите по подадените заявления за съответната квотна година 2010 г. - 2011 г. Освен това осъществяването на прехвърлянето е в зависимост от осигурените финансови средства от плащанията по заявените за изкупуване индивидуални млечни квоти. От друга страна следва да бъде съобразено от административния орган последвалото изменение на Наредба № 23 и възможността за ново предлагане на заявеното за закупуване количество /чл. 28, ал. 2/. С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна обжалваното решение, макар, че при проверката по чл. 218 от АПК се констатира, че административният съд не е администрирал подадената жалба и не е уточнил точно предмета на спора. С жалбата е оспорен отказът за продажба на индивидуални млечни квоти по писмо рег. № 01-6500/26309/29.04.2011 г. /наименовано "уведомително писмо за отказ за продажба на индивидуални квоти"/, като е поискана отмяна, но е поискано и възстановяване на задържаната част от 5% за националната млечна квота, което е извършено с удостоверение изх. № 01-6500/26312 от 29.04.2011 г., с което е информиран Димитър Петков, че преди подаване на заявление № 129812 притежава индивидуална млечна квота за доставки - 104 740 кг, а след разглеждане на заявление № 129812 квотата за доставки е 98077,36 кг. В тази част административният съд правилно е изложил в мотивите на решението, че задържането на 5% от индивидуалната млечна квота по чл. 26, ал. 2 от Наредба № 23 е незаконосъобразно, но не е отменил разпореденото задържане с определяне на нова индивидуална млечна квота по удостоверение изх. № 01-6500/26312 от 29.04.2011 г. В тази част е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обаче не може да бъде поправено в касационното производство и в която част настоящата инстанция отказа връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 176 от АПК, след като няма искане на страна или на самия съд в срока по чл. 176 от АПК. Освен това с касационната жалба не са направени възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила като касационно основание за отмяна на решението, както и няма подадена касационна жалба от първоначалния жалбоподател, за който няма произнасяне по цялото искане по жалбата. С оглед изхода на производството - отмяна на административния акт и връщане на преписката на административния орган, следва при новото произнасяне да съобрази изложените мотиви по двете решения относно тълкуването и приложението на Наредба № 23, както и да съобрази, че разпоредбата на чл. 26, ал. 2 е приложима само в случаите при осъществено прехвърляне, а не при заявено искане за прехвърляне на индивидуална млечна квота. В този смисъл задържането на 5% от млечната квота е акцесорно по отношение извършеното прехвърляне и в конкретния случай в съответствие с новото произнасяне на административния орган, следва да се извърши и ново определяне на индивидуалната млечна квота в съответствие с чл. 29, ал. 3 от Наредба № 23. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение