Решение № 13175 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9699/2010 г.

ВАСПетчленен състав05.11.2010 г.докладчик Емилия Кабурова

Диспозитив

Отменя Решение № 6711/20.05.2010 г. постановено по адм. дело № 15769/2009 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, V-то отделение и вместо него постановява: Отменя Заповед № РД-15-936/13.11.2009 г. на Министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. и ПМС № 265/10.11.2009 г. /обн. Д. в. бр. 90/2009 г./, и утвърдено длъжностно разписание от 13.11.2009 г. е прекратено служебното правоотношение с Ели Веселинова Драганова, на длъжност "държавен експерт" в Министерство на земеделието и храните, с място на работа: Дирекция "Сигурност на информацията и управление при кризи", отдел "Управление при кризи и подготовка за отбрана", поради съкращение на длъжността. Осъжда Министерство на земеделието и храните да заплати на Ели Веселинова Драганова, от гр. София, сумата от 300 /триста/ лева разноски пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13175 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9699/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Ели Веслинова Драганова, от гр. София, чрез пълномощника си - адв. Снежана Василева, против Решение № 6711/20.05.2010 г. по адм. дело № 15769/2009 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, V-то отделение, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Министъра на земеделието и храните, чрез пълномощника си - юрисконсулт Цончовска, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение, тричленният състав на Върховен административен съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Ели Веселинова Драганова, против Заповед № РД-15-936/13.11.2009 г. на министъра на земеделието и храните, с която е прекратено служебното й правоотношение на длъжността "държавен експерт", в отдел "Управление при кризи и подготовка за отбрана" в Дирекция "Сигурност на информацията и управление при кризи" към МЗХ, поради съкращение в длъжността, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл. 171, ал. 2 от АПК, съдът е направил изводи по съществото на спора, без да анализира фактите, установени от приетата съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно неоспореното заключение на тази експертиза, функциите и дейността, които е изпълнявала касаторката на длъжността "държавен експерт", съгласно представената по делото длъжностна характеристика, на основание отменения Устройствен правилник на МЗХ се запазват изцяло и по новия Устройствен правилник на МЗХ/ в сила от 13.11.2009 г./, като в чл. 21, ал. 1, т. 1,2,5,6,7,8,9 и 11 от него, тези функции остават, като изпълнението им е възложено на двама главни експерти в същата дирекция и отдел, преименувани в Дирекция "Сигурност" и в отдел " Подготовка и управление структурите на министерството в екстремни ситуации" на МЗХ. От същото заключение и от представените копия на длъжностни разписания на МЗХ, в сила от 13.01.2009 г. и от 13.11.2009 г. се установява, че броят на служителите във визирания отдел преди и след изменението на длъжностно разписание с новия УП, остава непроменен - 5 броя, като експертите са двама, но с различно наименование: преди изменението се водят като държавен и главен експерт- по 1 бр., а след - като главни експерти-2 бр. Тези доказателства е следвало да бъдат обсъдени от съда, тъй като установяват правно релевантни факти, относно наличието или не на реално съкращение на длъжността "държавен експерт", на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Необсъждането им представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е довело до други правни изводи, в нарушение на материалния закон. За да е налице реално съкращение на длъжността "държавен експерт", решаващият съдебен състав е следвало да установи, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на реорганизираните Дирекция "Сигурност" и отдел "Подготовка и управление структурите на министерството в екстремни ситуации", и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. При това и двете изисквания е следвало да бъдат установени кумулативно. В случая съдът неправилно е приел, че тези изисквания са налице, само и единствено поради отпадане наименованието на длъжността "държавен експерт" в новото длъжностно разписание за дирекцията и отдела. Не са отчетени посочените по-горе данни за запазване на функциите, задълженията и изискванията за тази длъжност в длъжностите "главен експерт" на преименувания отдел "Подготовка и управление структурите на министерството в екстремни ситуации", което означава, че не е налице втората от посочените предпоставки, за наличието на реално съкращение на длъжността. Поради това, като е приел, че е налице такова реално съкращение, съдът е приложил неправилно материалния закон - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, обуславящо неправилност на обжалваното решение, на основание чл. 209, т. 3, предл. първо и второ от АПК. Като неправилно, на посочените по-горе основания, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по съществото на спора, с което оспорената заповед № РД-15-936/13.11.2009 г. на министъра на земеделието и храните бъде отменена, като незаконосъобразна. Същата, на основание направените по-горе изводи, е издадена в нарушение на материалния закон - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради което следва да бъде отменена. При този изход на делото ответникът - МЗХ следва да бъде осъден да заплати на касатора направените от него разноски само пред касационната инстанция, в размер на 300 /триста/ лева, изплатено адвокатско възнаграждение. Разликата до уговорените 600 лева не се дължи, на основание чл. 38, т. 2 от ЗА, както и разноските пред първата инстанция, поради липсата на искане за присъждането им, до приключване на устните състезания в тази инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав