Решение № 8006 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1970/2020 г.

Решение № 8006 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1970/2020 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 244 от 11.12.2019 г. по адм. дело № 479/2019 г. на Административен съд - Шумен. С обжалваното решение Административен съд - Шумен е отменил уведомително писмо изх. № 02-270-2600/2033/06.08.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която е извършено прихващане на сумата в размер на 60608,93 лв. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че актът в оспорената част не съдържа изискуемите от закона реквизити и липсват мотиви за прихващане на посочената сума, т. к. такива се съдържат в документите по преписката. Прави възражения, че съдът неправилно се е позовал на общите правила за прихващане на сумите и е достигнал до погрешни правни изводи за незаконосъобразност на оспореното прихващане. При тези съображения, подробно изложени в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Ответникът по касационната жалба - "Строителство и строителни машини" ЕООД, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил коректно фактическите обстоятелства по спора и е достигнал до обосновани правни изводи. Правилно съдът е приел, че обжалваното уведомително писмо изх. № 02-270-2600/2033/06.08.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, но не съдържа релевантни мотиви към спорния предмет и е материално незаконосъобразно. По делото е установено, че "Строителство и строителни машини" ЕООД е подало заявление за подпомагане 2016 с № 2705071689978 с искане за подпомагане по различни схеми и мерки, в т. ч. по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2016 г., със заявени парцели. След извършени проверки по реда на чл. 37 ЗПЗП, е издадено обжалваното уведомително писмо изх. № 02-270-2600/2033 от 06.08.2019 г. от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания". Съгласно уведомителното писмо оторизираната сума по направление "Биологично растениевъдство" е 137022 лв., от която е прихваната сума в размер на 60608, 93 лв. Изплатената сума възлиза на 76413 лв. В писмото се съдържа пояснение, че колона "Прихваната сума" отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФ "Земеделие". По преписката е приложено уведомително писмо за кампания 2015 с изх. № 02. 270-2600/3479 от 23.08.2018 г., с което заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е отказал финансово подпомагане на дружеството поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в описаните в писмото площи. С уведомление от 14.09.2018 г. за допълване на уведомително писмо с изх. № 02. 270-2600/3479 от 23.08.2018 г. са наложени санкции за бъдещ период в общ размер от 100 745, 49 лв. и е посочено, че сумата се прихваща в съответствие с чл. 28 от Регламент (ЕО) № 908/2014 г. на Комисията. При извършена служебна проверка съдът е установил, че уведомителните писма, с които е отказано финансово подпомагане и са наложени санкции за бъдещ период са обжалвани от "Строителство и строителни машини" ЕООД пред съда, като са образувани административни дела, които не са приключили с влязло в сила решение. Съдът, с оглед изложените фактически установявания, е приел от правна страна, че оспореният административен акт е издаден в рамките на предоставената на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" делегирана материална компетентност и в предвидената от закона форма, но не съдържа мотиви и е материално незаконосъобразен. Посочил е, че в таблица № 2 от акта в колона "Прихванати суми" е посочена сумата 60608, 93 лв., но липсва посочване на правна норма, въз основа на която е извършено прихващането, както и фактически основания за това. Съдът е подчертал, че изложените в тази насока доводи от административния орган за наличието на мотиви в приложените по делото предходни уведомителни писма, които съставляват основанията за прихващане на процесната сума и позоваването на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 г. на Комисията от 06 август 2014 година за определяне на правилата за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета, за извършеното прихващане не санират отсъствието на мотиви в административния акт. Във връзка с визираното правно основание - чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 г. на Комисията от 06 август 2014 г., съдът е посочил, че текстът предвижда държавите членки да прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга, т. е. приложимо е националното законодателство. При това положение и съгласно чл. 27, ал. 5 ЗПЗП, съдът е извел извод, че публичните държавни вземания на разплащателната агенция, установени с административен акт следва да се събират по реда на ДОПК. По силата на чл. 165 ДОПК, събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяването им. В случая уведомителните писма, въз основа на които административният орган е извършил прихващането, не са влезли в сила. След като вземането не е ликвидно и изискуемо, съдът е приел, че уведомителното писмо е материално незаконосъобразно в оспорената част. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. В чл. 58, § 1, б. "г" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета е предвидено, че държавите-членки приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза и по-специално налагат санкции, които са ефективни, възпиращи и пропорционални в съответствие с правото на Съюза, или ако такова не съществува, с националното право, и завеждат съдебни дела с тази цел, ако е необходимо. Административните санкции са уредени в Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията. В случая от данните по административната преписка се установява, че на дружеството са наложени санкции за бъдещ период общо в размер на 100745, 49 лв. с уведомително писмо с изх. № 02-270-2600/3479 от 14.09.2018 г. за допълване на уведомително писмо с изх. № 02. 270-2600/3479 от 23.08.2018 г., в което е посочено, че сумата се прихваща в съответствие с чл. 28 от Регламент (ЕО) № 908/2014 г. на Комисията. Не е спорно между страните, че актовете са обжалвани пред съда и не са влезли в сила. Съгласно чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 06 август 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността без да се засягат други правоприлагащи действия, предвидени в националното законодателство, държавите членки прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга. В обжалвания акт е посочено, че колона "Прихваната сума" се отразяват приспаднатите суми в резултат на: 1. санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден акт за установяване на публично държавно вземане или 2. приспаднати суми от изискуеми задължения, по други схеми и мерки, администрирани от ДФ "Земеделие", т. е. неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство следва да бъдат подведени към една от двете визирани хипотези. Не е спорно по делото, че обсъжданата прихваната сума не е установена с акт за установяване на публично държавно вземане, следователно спорно е има ли бенефициерът изискуеми задължения по схеми и мерки, администрирани от ДФ "Земеделие" в резултат на отказани за оторизация суми с административни актове на компетентния орган. Съдът правилно е приел, че извършеното прихващане с оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно. На първо място съдът правилно е посочил, че в обжалвания акт не са посочени фактически и правни основания за извършеното прихващане. Обстоятелството, че с предходни уведомителни писма на заявителя е отказано финансово подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично растениевъдство" и същите са му съобщени, не санира липсата на яснота в обжалвания акт относно акта, с който е установено задължението на бенефициера, предмет на прихващане. Доводите на касационния жалбоподател, черпени от ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, че прилагането на предходните уведомителни писма по административната преписка е достатъчно за да замести мотивите в акта, са неоснователни. В случая не става въпрос за съпътстващи документи, съставени с оглед издаването на обсъждания административен акт, в които се съдържат обстоятелствата, мотивирали издаването му, а за самостоятелни административни актове, които пораждат за адресата съответните права и задължения, поради което органът е бил длъжен да посочи актовете, които счита, че са фактически и правен източник на сумата, претендирана като неизплатено задължение на бенефициера. Правилно съдът е приел, че неизплатеното задължение не е изискуемо, т. к. предходните актове, на които се позовава административният орган не са влезли в сила. За да бъде извършено прихващане е необходимо наличието както на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, така и да са налице неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство. Правилно съдът е посочил, че основание за прихващане, съгласно националното законодателство, е съществуването на насрещни ликвидни и изискуеми вземания. След като отказът да се оторизира сумата за финансово подпомагане по визираните уведомителни писма е предмет на съдебно оспорване, не е налице изискуемо и ликвидно вземане, установено в съответствие с националното законодателство по смисъла на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 06 август 2014 година. Неоснователни са възраженията в касационата жалба, свързани с приложението на чл. 19, параграф 4 от Делегиран Регламент 640/2014 на Комисията - ако сумата, изчислена съгласно параграфи 1, 2 и 3, не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с член 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 през следващите три календарни години след календарната година на констатацията, неиздължената сума се анулира. Предвид съдебното обжалване на административните актове, с които е отказано оторизиране и изплащане на финансово подпомагане и наложена санкция за бъдещ период, същите не са влезли в сила и не представляват изпълнително основание. Както се посочи, наложената санкция за бъдещ период е изискуема след влизане в сила на актът, с който е наложена - по арг. от чл. 268, т. 1 АПК и считано от този момент започва да тече тригодишният срок по чл. 19, параграф 4 от Делегиран Регламент 640/2014 на Комисията. За пълнота на изложението трябва да се посочи, че съдът неправилно е приел като условие за изискуемост на задължението наличието на влязъл в сила акт за установяване на публично държавно вземане, както и че същото може да бъде събрано само по реда на ДОПК. Този ред е приложим при недължимо платени и надплатени суми, както и при неправомерно получени и неправомерно усвоени средства по европейски програми. Именно за да не се стига до това Европейската комисия е уредила приоритетен начин на възстановяване, чрез прихващане с бъдещи плащания, които предстои да бъдат извършени от разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми към същия бенефициер. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,