Решение № 9281 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9542/2010 г.

Решение № 9281 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9542/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Багряна Емилова Лулчева от гр. Пазарджик срещу решение № 253 от 21.06.2010 г. по адм. дело № 229/2010 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) - гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Багряна Лулчева срещу заповед N ЧР-05-05 от 05.02.2010 г. на директора на ОДЗ - гр. Пазарджик, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във връзка с утвърдено ново длъжностно щатно разписание, в сила от 05.02.2010 г., на същата й е прекратено служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността. Съдът е установил, че жалбоподателката е изпълнявала длъжността началник на отдел "Регионална политика", като при новото структуриране на администрацията посочената длъжност е престанала да съществува както като нормативно определена позиция, така и като система от функции. Това е мотивирало първоинстанционния съд да приеме, че са се осъществили материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради което е отхвърлил оспорването срещу процесната заповед на директора на ОДЗ - гр. Пазарджик. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията, изложени в касационната жалба, че по делото не се е доказало реално съкращаване на длъжността на жалбоподателката. Първостепенният съд е анализирал представените длъжностни характеристики за съкратената длъжност началник на отдел "Регионална политика" и на новосъздадените директор на дирекция в специализираната администрация и главен секретар в Областната дирекция, като е достигнал до обоснован извод, че не е налице идентичност между функциите, присъщи на съкратената длъжност, и тези на главния секретар и директора на дирекция. Съдът е изложил подробни съображения, че е различен обхватът на дейностите, присъщи за сравняваните длъжности, различна е степента на отговорност, както и обемът на организация, контрол и координация, които изводи се споделят изцяло и от настоящия състав. Първоинстанционният съд правилно е приел за неоснователни и оплакванията, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката не е било утвърдено ново длъжностно разписание. Както се установява от съдържанието на заповедта прекратяването на служебното правоотношение е било извършено към момента, когато вече е в сила новото длъжностно разписание, т. е. от 05.02.2010 г. Неотносимо към правния спор в случая е и обстоятелството, че след утвърждаването на новото длъжностно разписание общата численост на служителите е същата, както и съгласно по-ранно действащото такова. За да се установи налице ли е съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл се извършва преценка по отношение на конкретната длъжност. В случая обосновано съдът е приел, че длъжността на жалбоподателката е отпаднала както като нормативно определена позиция, така и като съвкупност от функции, задължения и изисквания, и е направил законосъобразен извод, че са налице материално-правните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение с Лулчева, поради което при правилно прилагане на материалния закон е отхвърлил жалбата й срещу процесната заповед. Не са налице касационни основания за отмяна на решението съгласно чл. 209 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК същото следва да бъде оставено в сила, поради което Върховният административен съд, пето отделение,