Решение № 4721 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10256/2013 г.

Решение № 4721 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10256/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Заместник Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 1322 от 13.06.2013 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 3781 по описа за 2012 г., с което по жалба на Енчо Иванов Кирев от с. Маноле, е отменен Ревизионен акт № 161202992/17.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ гр. Стара Загора, потвърден с Решение № 1417/8.11.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, с който на жалбоподателя за данъчни периоди м. 04 и м. 06.2009 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на общо на 3997,50 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 1344,37 лв. по две фактури с издатели "ДОНИ МП" ООД и "НИК 97" АД с предмет изкуствени торове. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи за реални доставки по фактурите като първа предпоставка за признаване на претендираното право; ревизираното лице не е доказало придобиването, съхранението, транспортирането и предаването на родово-определената стока от страна на доставчиците. Необосновано съдът приел, че преките доставчици получили стоката от предходния "Е и Е Транс" ЕООД. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза не може да бъде годна опора за други изводи. Заключението на съдебната агро-икономическа експертиза е неотносимо към спора, защото то само изяснява процеса по отглеждане на ориз и без основание приема, че предметът на процесните фактури е вложен при упражняване на земеделската практика на ревизираното лице. Съдебната практика на СЕС, на която се е позовал административният съд, е по дела, по които фактите в главните производства са различни от тези в настоящия процес. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Енчо Иванов Кирев, чрез адв. Ива Христозова, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да уважи жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд, като е обсъдил подробно всички събрани доказателства, приел, че реалността на доставките е доказана, защото е установено, че без торовете по процесните фактури, е било невъзможно отглеждането на 1 500 дка оризови култури от ревизираното лице през стопанската 2008/2009 г., а освен това е установен произхода на стоката, предмет на вътреобщностно придобиване от страна на предходния доставчик "Е и Е Транс" ЕООД, който я е доставил на преките доставчици. Последните са начислили ДДС по фактурите и са разчели данъка. Съдът е приел, при това, че липсата на доказателства за транспортиране на торовете от страна на преките доставчици не следва да се възлага в тежест на ревизираното лице е не основание да му се откаже право на данъчен кредит. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че приетото заключение на съдебно агро-икономическа експертиза е неотносимо към спора. С него вещото лице е установило, че през 2009 г. ревизираното лице като земеделски производител е обработвало 1239,597 декара площи, засети основно с ориз и мека пшеница в землището на с. Маноле, от тях - 734,889 декара - ориз. Вещото лице е посочило, че торове от вида на процесните са абсолютно необходими за отглеждането на оризовата култура, защото оризът се нуждае през своето развитие от много хранителни вещества - азот, фосфор, калий. Торенето се извършва на два пъти - предсеитбено и по време на вегетацията. Въз основа на това, вещото лице е констатирало, че датите на закупуване на минерални торове по двете процесни фактури съвпадат с датите съответно на предсеитбено торене и на торене през вегетационния период, като количествата тор по двете фактури отговорят на необходимите такива за извършване на торенето с оглед нормата на декар от 40-50 кг. и обработваните площи. При положение, че няма констатации ревизираното лице да се е снабдило по друг начин /различен от процесните доставки/ с процесните торове, съдът обосновано е приел, че влагането на предмета на процесните доставки в земеделската практика на ревизираното лице, в резултат на което е произведена и реализирана селскостопанска продукция, е доказано. Посоченият факт, преценен съвкупно, с неоспореното плащане по фактурите, наличието на капацитет на преките доставчици за извършване на доставките, доколкото единият доставчик е търговец на едро с торове, а другият има нает недвижим имот от 5 000 кв. м. в с. Маноле за складова база, а също и с фактурите на предходен доставчик, получател по ВОП на торове от същия род, обосновава направените от първоинстанционния съд фактически изводи за реалност на доставките. Обстоятелството, че предходния доставчик "Е и Е Транс" ЕООД не е можело да бъде проверен, защото на декларирания данъчен адрес не е открит представител не следва да се възлага в тежест на ревизираното лице, което е представило международни товарителници и сертификати за количество и качество по вътреобщностни придобивания на торове като процесните от посоченото дружество, приети без оспорване в откритото съдебно заседание на 10.01.2013 г. Наистина, за едната фактура № 132 от 12.06.2009 г. на предходния доставчик е установено, че е издадена на друго лице, но другата фактура № 88 от 28.04.2009 г., издадена от "Е и Е Транс" ЕООД на "НИК 97" АД е отразена в дневник за продажби, транспортът по нея е осъществен с конкретно посочен автомобил и водач и количеството стока по нея е достатъчно за осъществяване на процесните преки доставки, по които е отказан данъчен кредит. При тези факти липсата на доказателства за транспорт на торовете от страна на преките доставчици, правилно е преценено от съда, че не следва да се възлага в тежест на жалбоподателя, щом реалността на доставките на торове по процесните фактури е доказана при съвкупната преценка на останалите доказателства. При доказана реалност на доставките, административният съд с основание се е позовал на съдебна практика на СЕС по тълкуването на разпоредби от Директивата за ДДС, съгласно която не следва да се възлага в тежест на ревизираното лице да представя доказателства, които не в негова власт да представи относно капацитета на доставчиците да извършат доставките. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК и като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 620 лв. деловодни разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение