Решение № 10715 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15781/2014 г.

Решение № 10715 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15781/2014 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "РУБЕЛЛА БЮТИ" АД, ЕИК 120541377, седалище и адрес на управление гр. Рудозем, ул. "Освобождение" № 3, представлявано от Красимир Митев, чрез адв. Кумпикова срещу решение № 6519/3.11.2014 г. на Административен съд София град по адм. д. № 11872/2013 г. Претендират се отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възраженията на касатора относно правилността на съдебния акт са в следните насоки: Въз основа на установената фактическа обстановка съдът направил неправилни изводи относно наличието на правен интерес у молителя да иска отмяна на процесната марка поради неползването й. Анализът на доказателствата следвал да обоснове извод за реално използване на марката "caro", рег. № 19876 за стоките, за които е регистрирана, през релевантния период. Нито административният орган, нито съдът изследвали използването на марката във форма, различаваща се от предвидената при регистрацията на тази марка, без различията между тези две форми да променят отличителния характер на марката. АССГ не бил взел предвид особеностите на производството по несъстоятелност в Република България, което правело решението му необосновано и неправилно. Твърди се, че с решението на Пловдивският апелативен съд, влязло в сила на 5.05.2011 г., съдът е обявил "Ален Мак" АД в несъстоятелност, прекратил е дейността му и е наложил обща възбрана и запор на имуществото на дружеството. Работата на дружеството била преустановена при обективна невъзможност, която не зависела изцяло от волята на дружеството, а била предизвикана основно от нуждата да се защитят интересите на кредиторите. Твърди се, че с обявяването на АД в несъстоятелност и с прекратяването на дейността му, същото се лишавало от собствени органи, които да формират волята му, като осребряването на имуществото на длъжника се извършвало от синдика след разрешение на съда. Неправилно съдът се позовавал на възможността на дружеството да сключи лицензионен договор. Твърди се, че това решение зависи изцяло от събранието на кредиторите, синдика и съда, а не от органите на дружеството. Оспорва се решението на АССГ, че причината за настъпване на неплатежоспособността е в самото дружеството. Твърди, че "Ален Мак" АД не е предизвикало само обявяването си в несъстоятелност, а развивало дейност в период на световна финансова и икономическа криза, при действие на външни икономически причини, които не били изследвани. Като се позовава на практика на СЕС, единна в тълкуването на чл. 12, § 1 от Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21.12.1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките, касаторът твърди, че "основателна причина за неизползване" на дадена марка съставляват пречките, които имат пряка връзка с тази марка, като правят използването й невъзможно или неразумно, и които не зависят от волята на притежателя на посочената марка. В случая несъстоятелността не била поискана от дружеството, което не се е поставило само в невъзможност да обслужва кредиторите си /умишлен фалит/. Предвид обявяването на дружеството в несъстоятелност и прекратяването на дейността му, използването на марката било невъзможно или най-малко неразумно, като последната хипотеза не била изследвана нито от органа, нито от съда. И на последно място се релевира възражение за постановяване на несправедливо съдебно решение, което е в противоречие и с принципите на правото. Ответникът по касационната жалба, Председател на Патентно ведомство, чрез юрк. Асенова оспорва същата. Възразява, че съгласно нормата на чл. 25 ЗМГО, всяко лице има право да подаде искане за заличаване на марка, без да се търси правен интерес. Доказателствената съвкупност не можела да обоснове извод за реално използване на марката. Производството по несъстоятелност не можело да се претендира като основателна причина за неползване на марката, тъй като не било външна такава спрямо притежателя, независимо по чия инициатива е открито. Последното било изцяло резултат от стопанската дейност на дружеството и следствие от начина на управление на същото. В АПК не бил уреден института на несправедливото съдебно решение като основание за отмяна на същото. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. При извършена служебна проверка, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че касационната жалба е допустима, като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. По направените възражения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съдът приема следното: Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на "РУБЕЛЛА БЮТИ" АД срещу решение № 444/28.08.2013 г. на заместник-председателя на Патентно ведомство, с което на основание чл. 46, ал. 5 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/ е постановена отмяна на регистрацията на марка с рег. № 19876, "caro", за стоките, за които е регистрирана, считано от 28.01.2008 г. Въз основа на представените доказателства, органът е направил заключение, че за периода от 28.01.2008 г. до 28.01.2013 г. /пет години преди датата на подаване на искането/ тази комбинирана марка не е използвана във вида, в който е регистрирана. Отхвърлил е възраженията на собственика на марката "РУБЕЛЛА БЮТИ" АД за наличие на основателни причини за неползване на марката. Приел е, че изпадането на дружеството в неплатежоспособност и прекратяването на дейността му с решение на Пловдивски апелативен съд по гр. д. № 592/2010 г. не се явяват "основателни причини" по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗМГО. Те били част от поведението на самия търговец и част от търговската му дейност и не можели да се третират като външни и независими от волята на търговеца обстоятелства. В хода на съдебното производство съдът правилно е конституирал страните по спора, разпределил е тежестта на доказване. Въз основа на събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства, съдът е установил фактическа обстановка, която като цяло не се спори между страните и се приема от касационната инстанция като съответстваща на анализа на доказателствата. В хода на производството пред АССГ не са допуснати съществени процесуални нарушения, основание за отмяна на обжалвания съдебен акт. По отношение на правилното приложение на материалния закон: Страните не спорят, че на 28.01.2013 г. в Патентното ведомство е постъпило искане от "АЛЕН МАК БЪЛГАРИЯ" ЕАД - л. 46 по делото, с което на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 19, ал. 1 ЗМГО се моли за отмяна на регистрацията на марка рег. № 19876, "caro" в нейната цялост. Като причина за искането се посочва неизползване на марката за период от пет години. Съдът е проследил процедурата по размяна на книжа между страните, дадената възможност на притежателя на марката да направи възражения и да представи доказателства за реалното ползване на марката, както и за наличието на основателни причини за неползването й. На основание заповед № 668/30.07.2013 г. на председателя на Патентното ведомство - л. 21 по делото, е определен състав на отдел "Спорове", който е разгледал постъпилото искане. В резултат на извършения анализ на приложимите правни норми и мотивите, изложени в становищата и възраженията, както и при съобразяване на доказателствата във връзка с основателната причина за неизползване на марката, съставът е предложил на председателя на Патентното ведомство да се отмени, на основание чл. 46, ал. 5 ЗМГО, регистрацията на процесната марка за стоките, за които е регистрирана, считано от 28.01.2008 г. - становище на л. 17 по делото. С решение № 444 от 28.08.2013 г. - л. 12 по делото, на основание чл. 46, ал. 5 ЗМГО, председателят на Патентното ведомство е отменил регистрацията на марка рег. № 19876 "caro" за стоките, за които е регистрирана, считано от 28.01.2008 г. В мотивите на решението административният орган е приел, че искането за отмяна регистрацията на процесната марка е основателно, тъй като липсват доказателства във връзка със задължението за реално използване на марката, както и не са налице основателни причини за неизползването по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗМГО. Правилен е изводът на Административен съд София град, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма. Със заповед № 732/19.08.2013 г. - л. 16 по делото, председателят на Патентното ведомство е наредил за времето на отсъствието му, поради ползване на платен годишен отпуск, считано от 21.08.2013 г. до 30.08.2013 г., да бъде заместван от заместник-председателя Зорка Василева. Касационната инстанция не споделя възражението на касатора по т. 1 от касационната жалба, в частта относно липсата на правен интерес у молителя "АЛЕН МАК БЪЛГАРИЯ" ЕАД да иска отмяна на регистрацията на процесната мярка. Правилно АССГ е приел, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО предвижда възможност да бъде отменена регистрацията на марка по искане на всяко лице, когато марката не е била използвана в съответствие с чл. 19 ЗМГО. Заявителят не следва да доказва правен интерес на искането си за отмяна на регистрацията на марката. В тежест на притежателя на марката е да докаже както реалното ползване на марката за релевирания период, така и наличието на така наречените основателни причини за неползване на същата в срока. От приложената към административната преписка библиографска справка - л. 45, в действителност се установява, че процесната комбинирана марка е с рег. № 19876 и е регистрирана на 30.10.1996 г. за клас 3: "парфюмерия, козметика, паста за зъби", с притежател "АЛЕН МАК" АД. Съгласно решение № 84/21.02.2011 г., постановено по гр. дело № 592/2010 г. по описа на Пловдивски апелативен съд - л. 74 по делото, е обявена неплатежоспособността на "АЛЕН МАК" АД с начална дата 30.12.2009 г.; дружеството е обявено в несъстоятелност; прекратена е дейността на същото; наложени са обща възбрана и запор върху имуществото на "АЛЕН МАК" АД. Решението е влязло в законна сила на 5.05.2011 г., с изключение в частта относно началната дата на неплатежоспособността, в която част е влязло в сила на 12.10.2011 г. С постановление № 2/18.02.2013 г. по гр. дело № 68/2010 г. на Пловдивския окръжен съд - л. 82 по делото, е възложено на "РУБЕЛЛА БЮТИ" АД правото на собственост върху имущество от масата на несъстоятелността на "АЛЕН МАК" - В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, включително и по отношение на спорната в това производство марка рег. № 19876 "caro", като с определение № 1087/24.04.2013 г. на Апелативен съд - Пловдив, постановено по гр. дело № 467/2013 г. - л. 86 по делото, постановлението е оставено в сила. Спорът по делото е в няколко насоки: Касаторът оспорва извода на АССГ въз основа на събраните доказателства за липса на реално ползване на марката за периода. Възразява, че дори и да не се доказва реално ползване на тази марка във вида, в който е регистрирана, нито органът, нито съдът са положили усилие да установят налично ли е ползване на марката във вид, различаващ се от предвидената форма при регистрация на марката, без различията между двете форми да променят отличителния характер на марката. За доказване на реалното ползване на комбинирана марка с рег. № 19876 за периода от 28.01.2008 г. до 28.01.2013 г. /който е правилно определен/, "РУБЕЛЛА БЮТИ" АД представя шест броя снимки на опаковки на кремове и балсам за бръснене с марка "Каро", с производител "АЛЕН МАК" АД /л. 91-96 по делото/; осем броя уведомителни писма от дружества, които са предлагали крем за бръснене с марката "Каро" през 2008 г. - 2010 г. на българския пазар /л. 97-104 по делото/; фактури за продажба на крем за бръснене с марка "Каро" през процесния период /л. 105 и сл./. По делото е приложена и библиографска справка на марка рег. № 43308 "Каро", комбинирана, регистрирана на 15.11.2002 г. за стоки и услуги от класове 3 и 5, с притежател "РУБЕЛЛА КОЗМЕТИКС" АД. Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗМГО, когато в срок пет години от датата на регистрацията, притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от пет години, регистрацията може да бъде отменена, ако не съществува основателна причина за неизползването. Ал. 2 сочи кога се приема, че ползването е "реално", като за такова се счита освен използването по чл. 13, ал. 2, и: 1. използването на марката от притежателя й във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана; 2. поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Република България, независимо от това че са предназначени само за износ. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗМГО, използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е: 1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3. вносът или износът на стоките с този знак; 4. използването на знака в търговски книжа и в реклами. Касационната инстанция споделя изводите на АССГ, че "РУБЕЛЛА БЮТИ" АД не представя каквито и да било доказателства, от които да се установява използване на марката в търговската дейност на дружеството във вида, в който е регистрирана. По отношение на възражението за използването на марката от притежателя й във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана: В случая касаторът се позовава на няколко броя фактури и опаковки за периода, в които марката е изписана като "Каро", като въвежда твърдения за използване на същата при транслитерация. Правилно АССГ е приел, че представените доказателства не следва да се ценят като такива за използване на процесната марка, тъй като касаят друга регистрирана такава, а именно: марка рег. № 43308 "Каро", комбинирана, регистрирана на 15.11.2002 г. за стоки и услуги от класове 3 и 5, с притежател "РУБЕЛЛА КОЗМЕТИКС" АД. На следващо място, следва да се посочи, че доказването на реалното ползване на една марка не означава доказване на стопански операции или установяване на търговско използване, значимо в количествено отношение. Затова важен е не броят на представените фактури и удостоверения, а дали въз основа на тях може да се направи еднозначен извод за използване на марката в насока, доказване на съществената функция на марката - да гарантира идентичност на произхода на стоката и услугата, за които е регистрирана, за да създаде и запази пазар за тях. В случая такова доказване, което е изцяло в тежест на притежателя на марката не е проведено, дори и за доказване на ползването на марката във вид, който не се различава съществено от вида, в който е регистрирана, тъй като се представят доказателства за ползване на друга марка, а не на процесната. Тъй като не провежда доказване относно факта на ползване на марката, в тежест на "РУБЕЛЛА БЮТИ" АД като притежател на марката е да проведе доказване по отношение на факта, касаещ наличието на "основателни причини" за неползване на марката. Законодателят не е дал легална дефиниция на употребеното в чл. 19, ал. 1 ЗМГО понятие "основателна причина за неизползване". Безспорно е, че разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗМГО транспонира разпоредбата на чл. 10, § 1 Директива 2008/95. Директивата не съдържа изрично препращане към националното право на държава членка за определяне на смисъла и обхвата на употребеното понятие "основателна причина за неползване". С оглед на това, Съдът на Европейския съюз е приел - решение по дело С-246/05, EU: C: 2007:340, т. 45, че е компетентен и следва да даде единно тълкуване на понятието. Спазвайки принципа на равно третиране съдът не може да влага различен смисъл в едно и също правно понятие, когато прилага правна норма по отношение на национална и на европейска марка. Това прави правилно позоваването от съда на практиката на Съда на Европейския съюз. В посоченото решение, на което се позовава и АССГ, Съдът на Европейския съюз е приел, че разпоредбата не съдържа никакво указание относно естеството и характеристиките на "основателните причини", които визира, но даденото в чл. 19, § 1 на Споразумението ТРИПС, по което Европейският съюз е страна, определение на това понятие следва да послужи като опора при тълкуването на понятието "основателни причини" по смисъла на Директива 2008/95. Член 19, § 1 ТРИПС сочи, че "обстоятелствата, възникващи независимо от волята на собственика на търговската марка, които представляват пречка за използването на търговската марка, като например ограничения за внос или други правителствени изисквания за стоките или услугите, защитени от търговската марка, следва да се признават за валидни причини за неизползването й." Стъпвайки на това разбиране, Съдът на Европейския съюз приел, че "основателни причини за неизползване" на дадена марка съставляват пречките, които имат пряка връзка с тази марка, като правят използването й невъзможно или неразумно и които не зависят от волята на притежателя на посочената марка". Приемайки това разбиране за съдържанието на понятието "основателни причини за неизползване" съдът неправилно е субсумирал към него фактите по дело. Безспорно е, както е приел и съдът, че обявяването на едно дружество - притежател на търговска марка, в неплатежоспособност е свързано с волята му събитие. Неплатежоспособността е легално дефинирана в чл. 608, ал. 1 и 3 от Търговския закон /ТЗ/ и елементите на фактическия състав безспорно установяват фактическо състояние, породено от, макар и не само, действия или бездействия на търговеца. Неправилен обаче е извода на съда, че не съществува друга пречка, която прави използването на марката невъзможно или неразумно /във втората част, в решението на съда липсва произнасяне/. Безспорно по делото е, че на 21.02.2011 г., с Решение № 84 по гражданско дело № 592/2011 г., съдът е обявил не само неплатежоспособност на "АЛЕН МАК" АД с начална дата 30.12.2009 г., но е открил и производство по несъстоятелност, наложил е обща възбрана и запор върху имуществото на "АЛЕН МАК" АД, обявил го е в несъстоятелност и е прекратил дейността му. Тези обстоятелства са вписани в търговския регистър и с оглед на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за търговския регистър (ЗТР) имат действие по отношение на трети добросъвестни лица, каквото се явява и административният орган. При справка в търговския регистър е видно, че с Решение № 600 от 15.04.2011 г. по дело № 592/2010 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, Апелативен съд, гр. Пловдив, е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 84 от 21.02.2011 г. и е постановил прекратяване на правомощията на органите на "Ален мак" АД, в несъстоятелност, както е лишил дружеството от право да управлява имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Съгласно чл. 22в, ал. 1 ЗМГО правото върху марката се включва в масата на несъстоятелността при образуване на производство по несъстоятелност на нейния притежател. Следователно правото на органите на "АЛЕН МАК" АД да управляват и да се разпореждат с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, е прекратено с решението на съда по чл. 711 от Търговския закон. За да приеме, че липсва "основателна причина" за неползване на марката, съдът е изложил формално и бегло мотив, без да проследи извършените към 5.05.2011 г. правни действия от съдебния състав с посоченото решение. В случая, притежателят на процесната марка не само е обявен за неплатежоспособен, със същото решение той е обявен в несъстоятелност, прекратена е дейността му, на имуществото му е наложена обща възбрана и запор, като са прекратени и правомощията на органите му. Следователно, от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е обявена несъстоятелността му, притежателят на процесната марка се намира в специално производство, което има единствена цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите - чл. 607, ал. 1 ТЗ. Стопанският субект е загубил търговското си качество, тъй като по силата на съдебното решение сключването на сделки по занятие е преустановено; преустановени са и правомощията на органите на дружеството. Правомощия има само органът на универсалното принудително изпълнение - синдикът. Касаторът, за да обоснове, че прекратяването на дейността на дружеството - притежател на процесната марка, наложената обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, както и преустановените правомощия на органите на дружеството представляват обстоятелства, които правят използването на марката невъзможно и които не зависят от волята на притежателя на марката, се позовава на Указанията на Службата за хармонизация във вътрешния пазар и на нейната практика. Във връзка с възраженията на органа, че нито той, нито съдът се намират в институционална зависимост от OHIM, настоящата касационна инстанция излага следното: Службата за хармонизация е орган на Европейския съюз, създаден с Регламент (ЕО) 40/94 на Съвета от 20.12.1993 г. относно марката на Общността, който орган има правомощието да извършва необходимите административни мерки по отношение на всяка марка на Съюза. Неговите актове подлежат на обжалване пред Съда на Европейския съюз - Общия съд, и издаваните от него указания имат за цел да повишат съгласуваността, предвидимостта и качеството на решенията на службата. Указанията са създадени да съберат на едно място принципите на практиката, извлечени от съдебната практика на Съда на Европейския съюз и практиката на службата. Те безспорно не са нормативен текст и не са обвързващи по своя характер, но съдържат информация, която подпомага процеса на вземане на решения във връзка с марките и илюстрира разбирането на Съда и на службата за съответния инструментариум на въпросите на търговските марки. В тази насока, АССГ не е взел предвид, че в своите указания - достъпни на адрес https:/oami. europa. eu/ohimportal/en/manual-of-trade-mark-practice, Службата за хармонизация сочи, че съдебни разпореждания, в рамките на производството по несъстоятелност, за налагане на забрана за прехвърляне на марката, могат да бъдат основателна причина за неизползването, защото налагат въздържане от използване на марката в процеса на търговия. В решението по делото Miss Intercontinental, на първи апелативен състав, се казва, че дейността по отношение на марката е възложена на синдик и неизползването на марката в периода след обявяване на несъстоятелността не е резултат на дейността на притежателя на марката. "Би било несправедливо да се обяви отмяна на мярката, защото не е използвана от притежателя в период, когато марката не е било възможно да се използва от притежателя". При така установеното съдържание на понятието "основателни причини за неизползване" съдът неправилно е ценил фактите по делото. Считано от влизане в сила на съдебното решение, с което е обявена несъстоятелността и прекратена дейността на "АЛЕН МАК" АД - 5.05.2011 г., за дружеството не е било възможно да използва марката поради действащата съдебна забрана за извършване на каквато и да било търговска дейност. Видно от съдебната практика на ВКС, във връзка с тълкуването и прилагането на нормата на чл. 711, ал. 1 ТЗ, решението по тази норма лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността /т. 4/. Решението на съда по чл. 711, ал. 1 ТЗ бива следвано единствено от решения на синдика за удовлетворяване на кредиторите; търговската дейност на дружеството изцяло се прекратява, за да няма активи, които да са заети функционално от търговията; органите на юридическото лице - търговец се десезират, а разпоредителната власт на длъжника като титуляр на права върху активите от масата на несъстоятелността, изцяло преминават върху органа на универсално принудително изпълнение, за реализация на осребряване на имуществото и разпределение на постъпленията между кредиторите. Изцяло съответна на тази цел и е наложената универсална мярка - обща възбрана и запор. Касае се за обезпечителна мярка с универсален характер, чиито предметен обхват покрива цялата съвкупност от активи, формиращи масата на несъстоятелността. Универсалният характер на обезпечението, ведно с вече прекратената дейност на дружеството и отнетите правомощия на органите му, поставят въпроса и относно възможността за "разумно" използване на марката. В действителност, съгласно практиката на ВКС, сключени сделки с имущество предмет на тази обща възбрана и запор, не са недействителни, но те не могат да се противопоставят на купувача в производството по осребряване на имуществото по несъстоятелността. В тази насока, същите определено следва да се тълкуват като неразумни. Следва да се добави, че ако не се признаят - прекратяването на дейността на търговеца, както и - наложените обща възбрана и запор върху масата на несъстоятелността в процесната хипотеза още с решението за признаване на неплатежоспособността, с което се - прекратяват и правомощията на органите на дружеството, за основателна причина за неизползване на марката, би се стигнало до извод, че използването на марката в тази хипотеза, както е приел АССГ, чрез лицензионни договори например, е "разумно". При подобно използване стои въпроса за действителността на сделките, или за тяхната относителна недействителност; стои въпроса за намаляване на масата на несъстоятелността на обявения в несъстоятелност длъжник - притежател на марка, включена в масата на несъстоятелността; стои въпроса за увреждане на интересите на кредиторите. Според съда, горните изводи обосновават извод за наличието на основателни причини за неползване на марката за периода след 5.05.2011 г. Тъй като разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗМГО изисква неизползването на марката да е било преустановено за непрекъснат период от пет години, то с оглед на установената основателна причина за неползване на марката, считано от 5.05.2011 г., периодът на неползване на марката е от 28.01.2008 г. до 5.05.2011 г., но така определен, същият не е елемент на фактическия състав за отмяна на марката. Ирелевантен за приложимостта на чл. 19, ал. 1 ЗМГО е фактът, че в периода от 28.01.2008 г. до 5.05.2011 г. притежателят на процесната марка не я е използвал, без да са налице основателни причини за това /Изложените мотиви в съдебното решение в тази насока са неоснователни/. Релевантен е само непрекъснатият петгодишен период, а той в случая не е налице. Видно от изложеното, съдът неправилно е определил съдържанието на относително определената правна норма и неправилно е субсумирал към него фактите по делото. Член 19, ал. 1 ЗМГО изисква основателна причина за неползване на марката, а не наличието на непреодолима сила. Предвид гореизложеното, съставът на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че обжалваното решение на Административен съд София град като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени обжалвания административен акт като незаконосъобразен. Като е приел, че не е налице "основателна причина" за неползване на марката за периода от 5.05.2011 г. до 28.01.2013 г. административният орган е постановил акт при неправилно приложение на материалния закон. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд