Решение № 12113 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6194/2014 г.

Решение № 12113 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6194/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Хасково против решение № 20/04.03.2014 г., постановено по адм. дело № 404/2013 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което е отменено решение № Ж-12-2/15.03.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № 4907288500/ПР79/22.01.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Хасково. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и в допълнително писмено становище от пълномощника Б. Върбанова - началник отдел - служител с юридическо образование, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против обжалвания административен акт. Оспорва решението и в частта за присъдените разноски, като поддържа, че размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерен и е следвало да бъде намален от съда. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Ангел Митев Ангелов от гр. Хасково, не е изразил становище преди обявяване на делото за решаване. С писмена молба, постъпила в съда на 25.09.2014 г., ответникът чрез пълномощника си адв. В. Чебелиев оспорва жалбата и претендира присъждане на направените за тази инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Хасково е отменено по жалба на Ангел Митев Ангелов решение № Ж-12-2/15.03.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № 4907288500/ПР79/22.01.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", а преписката е изпратена на директора на ТП на НОИ гр. Хасково за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. С решението съдът е осъдил ТП на НОИ да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 850 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че осигурителният стаж на жалбоподателя през периодите от 25.05.1971 г. до 25.06.1977 г. и от 15.05.1979 г. до 20.02.1989 г. на длъжността "подземен маркшайдер" на рудник и за периода от 01.04.1991 г. до 01.01.2000 г. на длъжността "подземен началник на отдел "Маркшайдер" на рудник следва да бъде преобразуван по реда на чл. 104, ал. 3 КСО, както претендира жалбоподателя. При формиране на изводите си съдът се е позовал на заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, според което през посочените периоди трудовите функции на жалбоподателя през повече от половината установено работно време за месеца са изпълнявани под земята, освен това на жалбоподателя е изплащано допълнително трудово възнаграждение за работа при вредни условия, същият е ползвал допълнителен платен годишен отпуск за подземен труд. Съдът е посочил, че критерият за преобразуване на труда по реда на чл. 104, ал. 3 КСО е заетостта на работа под земята, а не обстоятелството дали заеманата длъжност е била включена в щата на участък и затова определящите обстоятелства за приложимостта на тази разпоредба са характерът и труда и особените условия, при които е полаган, а не структурно- функционалното звено, към което се числи длъжността, както неправилно е приел директорът на ТП на НОИ. В случая са изпълнени двете кумулативни предпоставки по посочената разпоредба, тъй като трудът през спорните периоди е признат за първа категория и е полаган при специфичните условия, визирани в разпоредбата - под земята. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. Същото е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение 16403/10.12.2013 г. по адм. дело № 9973/2013 г. на ВАС, шесто отделение е отменено решение № 144/17.06.2013 г. по адм. дело № 96/2013 г. на Административен съд гр. Хасково и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. От фактическа страна е безспорно, че Ангел Митев Ангелов, ответник в настоящото производство, има отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст въз основа на разпореждане № 38/02.11.2001 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Хасково, считано от 28.07.2001 г., при условията на чл. 68 КСО, която многократно е преизчислявана и осъвременявана. Същият е подал заявление с вх. № МП-16045/23.08.2012 г. до директора на ТП на НОИ с искане да бъде преизчислен трудовия му стаж като подземен маркшайдер в мини "Марбас" по чл. 104, ал. 3 КСО, въз основа на удостоверение обр. УП 3 № 2276/02.10.2001 г., издадено от Мина "Маришки басейн" ЕООД, в ликвидация, гр. Димитровград. С посоченото удостоверение се удостоверява осигурителен стаж за времето от 24.10.1970 г. до 28.07.2011 г., включително за периодите от 25.05.1971 г. до 25.06.1977 г. и от 15.05.1979 г. до 20.02.1989 г. на длъжността "подземен маркшайдер" на рудник и за периода от 01.04.1991 г. до 01.01.2000 г. на длъжността "подземен началник на отдел "Маркшайдер" на рудник. Безспорно е по делото, че трудът, положен през тези периоди, при пенсионирането е зачетен от първа категория на основание т. 1 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП - отм./, във връзка с т. 4а от Постановление № 40 на МС от 23.08.1968 г. за подобряване здравното състояние и трудоспособността на работниците от някои тежки и вредни производства и стимулиране стабилизирането на работната сила, както и че трудовият, респективно - осигурителен стаж през тези периоди е превърнат при пенсионирането към трета категория като три години стаж от първа категория са зачетени за пет години стаж от трета категория. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че спорът по делото е свързан с това дали превръщането на осигурителният стаж през посочените три периода към трета категория следва да стане по реда на чл. 104, ал. 2 КСО, т. е. в съотношение 3:5, както е приел административният орган, или по реда на чл. 104, ал. 3 КСО, т. е. в съотношение 1:3, както претендира лицето. В разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО е предвидено, че за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геолого-проучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. С тази разпоредба се регламентират специални правила за преобразуване на осигурителния стаж при пенсиониране, а не за категоризирането на същия. Както многократно е приемал в свои решения Върховният административен съд, за преценката дали е налице основание за приложение на тази разпоредба е необходимо да се установи дали съответния труд е полаган под земята, като е без значение дали заеманата длъжност е била включена в щатното разписание на предприятието /напр. решение № 1494/04.02.2010 г. по адм. дело № 10649/2009 г. и цитираните в него решения на ВАС/. Изводите на първоинстанционния съд в същия смисъл са правилни и се споделят от настоящия състав. В съответствие с това тълкуване на разпоредбата първоинстанционният съд е изследвал дали трудът, полаган от Ангел Минев Ангелов на длъжностите "подземен маркшайдер" на рудник и "подземен началник на отдел "Маркшайдер" на рудник през спорните периода е полаган под земята и при правилна преценка на събраните доказателства е направил обосновани изводи по този въпрос. От съда са изложени подробно фактическите констатации относно вида и естеството на трудовите функции, които са осъществявани на двете длъжности /"маркшайдер" на рудник и "подземен началник на отдел "Маркшайдер" на рудник/, изведени от длъжностните характеристики, от които недвусмислено се установява, че значителна част от описаните трудови функции не биха могли да се изпълняват другаде освен под земята. Наред с това, правилно е констатирано, че Ангел Ангелов е получавал допълнителни възнаграждения за работа при вредни условия, както и допълнителен платен годишен отпуск за труд под земята. Изложените от вещото лице в заключението по съдебната експертиза констатации, възпроизведени и в първоинстанционното съдебно решение, са изведени от писмените доказателства в личното трудово досие на лицето, както и от архивирани документи от счетоводството на минното предприятие, подробно описани в т. III от заключението - "Проверени книжа и документи", поради което правилно са приети от съда за достоверни. В съответствие с указанията, дадени в отменителното решение на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане първоинстанционният съд е изследвал каква е конкретната продължителност на работното време, през което трудът на длъжностите "подземен маркшайдер" на рудник и "подземен началник на отдел "Маркшайдер" на рудник е полаган под земята. Относно първата от посочените длъжност съдът обосновано е направил извода, че трудът през повече от половината от законоустановеното работно време е полаган под земята, като в тази връзка се е позовал на получаването на допълнително възнаграждение за условия на труд и на неговия размер, както и на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Вътрешните правила за работна заплата на СМЕК "Маришки басейн" - Димитровград, както и чл. 36, ал. 4, б. "а" от същите правила, в които за инженерно-техническите работници, извън рудничното ръководство е предвиден норматив за посещение под земята 12 дни, а така също и на ползването на допълнителен платен годишен отпуск и неговия размер - 10 дни. Аналогичен извод е направен и относно втората от посочените длъжност -"подземен началник на отдел "Маркшайдер", за което е определен норматив от 12 дни за посещение под земята, съгласно чл. 21, ал. 5, б. "а" от действащите през спорния период Вътрешни правила за работната заплата, както и на получаването на допълнително трудово възнаграждение и ползването на допълнителен платен годишен отпуск. В касационната жалба по същество се оспорва извода на съда, че през трите спорни периода трудът на Ангел Ангелов е полаган преимуществено под земята, като се прави позоваване на отделни документи от трудовото досие. Настоящият съдебен състав счита, че използваният от касатора подход за опровергаване на изводите на съда е неправилен и не постига целения от него резултат, тъй като във връзка с изясняване на релевантните факти и обстоятелства относно характера на полагания труд и в частност - относно това дали е полаган под земята и с каква продължителност от законоустановеното работно време, по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза. Указания за назначаване на такава експертиза са дадени на първоинстанционния съд от Върховния административен съд с отменителното решение, с което делото е върнато за ново разглеждане и съгласно чл. 224 АПК тези указания са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Както задачата на вещото лице, така и неговата компетентност са съобразени с дадените указания, а изготвеното от вещото лице заключение е подробно и последователно и почива на писмените доказателства, приложени по делото, както и на други писмени документи, описани в заключението. Административният орган, който е имал процесуалното качество на ответник в първоинстанционното производство, не е направил обосновано оспорване на заключението, нито е поискал назначаване на тричленна експертиза във връзка с възраженията му по констатациите и изводите на вещото лице. Затова направеното едва пред настоящата инстанция оспорване на това заключение е несвоевременно и не може да обуслови извод за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствени правила. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба в частта, с която се обжалва първоинстанционнното решение в частта за присъдените разноски е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Касационната жалба в тази част по своята същност представлява молба за изменение на решението в частта на разноските и намира правно основание в чл. 248 ГПК, приложим в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 АПК. Разпоредбата предвижда, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. Компетентен да се произнесе по такава молба е съдът, който е постановил съдебното решение и едва актът, който се постановява по молба за изменение на решението в частта за разноските подлежи на обжалване пред по-горната инстанция, съгласно чл. 248, ал. 3 АПК. В случая, от директора на ТП на НОИ гр. Хасково е подадена молба за изменение на решението в частта за разноските едновременно с подаването на касационната жалба /молбата е заведена с вх. № 896, а касационната жалба - с вх. № 897 и двете от 24.03.2014 г. по регистъра на Административен съд гр. Хасково/. С определение от 11.04.2014 г. по адм. дело № 404/2013 г. първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл. 248 ГПК по молбата за изменение на решението в частта за разноските, подадена от директора на ТП на НОИ гр. Хасково, като е оставил същата без уважение. Съобщението за определението е връчено на същата страна на 15.04.2014 г., чрез юрисконсулт Хараланова и по делото няма данни за обжалването му с частна жалба. Поради това, касационната жалба в частта, с която се обжалва решение № 20/04.03.2014 г. по адм. дело № 404/2013 г. по описа на Административен съд гр. Хасково в частта за разноските е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Същата не следва да бъде препращана по компетентност, тъй като вече е налице произнасяне от компетентния съд по молба за изменение на решението в частта за разноските. Предвид изхода на касационното производство, за същото не се присъждат разноски. Искането на ответника по касационната жалба Ангел Ангелов, направено чрез адв. В. Челебиев в писмена молба от същия, която е постъпила в съда на 25.09.2014 г., е направено несвоевременно - след обявяване на делото за решаване пред настоящата инстанция, поради което съдът не дължи произнасяне по него. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение