Решение № 8724 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1969/2011 г.

Решение № 8724 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1969/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център 1 - Габрово" ЕООД гр. Габрово, представлявано от управителя д-р Нели Атанасова Ноева-Метева, против решение № 175 от 20.12.2010 г., постановено по административно дело № 243 по описа за 2010 г. на Административен съд - Габрово, с което е: 1) отхвърлена жалбата на "ДКЦ 1 - Габрово" ЕООД против писмена покана № 29-04-670/28.09.2010 г. на директора на РЗОК - Габрово; 2) "ДКЦ 1 - Габрово" ЕООД е осъдено да заплати на Районна здравноосигурителна каса - Габрово юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба и в писмените бележки на касатора са изложени съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението и на писмената покана и присъждане на направените деловодни разноски в двете инстанции. Ответникът по касация - директора на Районна здравноосигурителна каса - Габрово, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е правилен като краен резултат, ако и да съдържа някои неточности, изразяващи се в неправилно позоваване на норми от НРД 2006, който е неприложим в случая. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Габрово по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспорената от "ДКЦ 1-Габрово" ЕООД гр. Габрово писмена покана с изх. № 29-04-670 от 28.09.2010 г. на директора на РЗОК - Габрово за възстановяване на неправомерно получени суми в посочения в нея размер вследствие на превишение на регулативните стандарти за първото тримесечие на 2010 г. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, Габровският административен съд обосновано въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал и в съответствие с приложимия материален закон в мотивите на проверяваното решение е приел, че процесната писмена покана е материално законосъобразна, издадена в предписаната от закона форма (в това число е мотивирана) от компетентен административен орган в кръга на правомощията му, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила или противоречие с целта на закона. В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция е установено, че на жалбоподателя като изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ по договор с НЗОК, са определени с протокол към индивидуалния договор конкретен брой регулативни стандарти (РС) за първото тримесечие на 2010 г. От данните по делото е видно, че лечебното заведение с назначените медико-диагностични изследвания бл. МЗ-НЗОК № 4 е превишило определените му РС за процесния период извън възможностите за компенсиране, като стойността на неоснователно заплатените от НЗОК суми е в размер, който е установен от контролните органи при извършената финансова проверка, приключила с протокол за неоснователно получени суми (чиято формална доказателствена сила не е опровергана), послужил като фактическо основание за издаване на писмената покана. Налице щета за НЗОК, доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което тези суми подлежат на връщане от касатора. Винаги когато изпълнителят на медицинска помощ е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой и над разрешените надвишения и възможностите за компенсиране, следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. В случая става въпрос за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностичните дейности, както и за спазване на установените с индивидуалния договор между лечебното заведение и НЗОК правила и рамки, в които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. Противно на твърдяното от касатора, изводът на административния съд, че оспорената писмена покана е мотивирана (съобразно изискването на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК), е обоснован с оглед както на нейното съдържание, така и с останалите актове, предхождащи издаването й. Видно от текста на поканата, тя е издадена във връзка със съставения при финансовата проверка протокол за неоснователно получени суми, на който е направено неколкократно позоваване в нея. А в самият протокол са посочени конкретно вида и задачата на проверката, както и проверяваният период - първото тримесечие на 2010 г., от което явства, че мотивите по тези въпроси се съдържат в цитирания протокол и съгласно тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, това не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила. Не може да бъде споделено и касаторовото възражение относно срока, в който е издадена писмената покана. Правилно в тази връзка административният съд е отбелязал, че срокът за издаване на писмената покана е инструктивен, а не преклузивен, и, че процесният административен акт е издаден в производство по чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (чиито процедурни изисквания са спазени), а не по общия ред на АПК, поради което цитираната от касатора разпоредба на чл. 57, ал. 1 от АПК не обуславя незаконосъобразност на писмената покана. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна и е присъдил разноски в полза на ответника, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба, няма основание да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,