Решение № 7953 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2196/2010 г.

Решение № 7953 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2196/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител срещу решение от 30.11.2009 г., постановено по адм. дело № 02491 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, АО, с което е отменен ДРА № 86 от 27.4.2005 г. на ТДД София, потвърден с решение № 615 от 23.3.2006 г. на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП относно определени данъчни задължения на "Кайлъка 2001" ЕООД по ЗДДС поради непризнаване на данъчен кредит за данъчен период на м. 12.2002 г. Иска отмяна на решението. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Кайлъка 2001" ЕООД, чрез процесуалните представители е взел становище за нейната неоснователност в подаден писмен отговор от 8.2.2010 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил ДРА № 86 от 27.4.2005 г. на ТДД София, потвърден с решение № 615 от 23.3.2006 г. на Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП относно определени данъчни задължения на "Кайлъка 2001" ЕООД по ЗДДС поради непризнаване на данъчен кредит за данъчен период на м. 12.2002 г. по фактура, издадена от "М. М. К. 2001" ЕООД. В касационната жалба не са развити доводи, посочено е само, че решението е незаконосъобразно, тъй като били налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. За да отмени акта, съдебният състав на СГС е приел, че са налице всички доказателства, от които може да се изведе извод за наличие на доставка по процесната фактура по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, както и на предпоставки по чл. 64 и сл. от ЗДДС (отм.) Приел е, че съгласно изцяло утвърдената съдебна практика липса на определени реквизити по фактури не могат да се възприеме като основен довод за отказ на право на данъчен кредит тях, а следва да се разгледат всички предпоставки и ако те са налице, на получателя по доставката се следва данъчен кредит. Именно по този начин съдът е разгледал всички събрани доказателства - счетоводни данни, доказателства като договор, товарителници, пътни листове на всеки автомобил по месеци, данни за извършеният транспорт по клиенти и в зависимост от количествата, описание на извършените превози и т. н., от които е направил извод и за реалност по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Решението е правилно. Настоящият състав преценява приложението на материалния закон с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и констатира, че първата инстанция е постановила обоснован въз основа на правилно установена фактическа обстановка съдебен акт и адекватни на нея правни изводи. Съдът в съответствие с материалния закон и фактите е установил, че фактурата е издадена от прекия доставчик отговаря на изискванията на Закона за счетоводството като носител на определена изисквана информация, вещото лице, със заключение неоспорено от другата изнася достатъчно данни за надлежно счетоводно отразяване на същата в счетоводството на доставчика, плащане /касови бонове от ЕКАПФ/ представени са множество писмени доказателства /всичките в пет големи папки/, които съвкупно оформят извод за наличие на предпоставки по чл. 64 и сл. от ЗДДС (отм.) за признаване правото на данъчен кредит. Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение