Решение № 10260 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2679/2012 г.

Решение № 10260 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2679/2012 г., IV о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на глава десета, раздел I - чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Михо Ангелов Михов от с. Долище, община Аксаково, против заповед № РД-09-1082/17.11.2011 г. на министъра на земеделието и храните. С нея са отнети индивидуалните млечни квоти за директни продажби на производителите на краве мляко, които са прекратили дейността си по производство и предлагане директно на крайни потребители на краве мляко и млечни продукти от краве мляко и не са подали годишни декларации за квотния период 01 април 2010 - 31 март 2011 г. след официално уведомление съгласно списък - Приложение I, неразделна част от заповедта, и са върнати в националния млечен резерв за директни продажби общо количество 23 770 668 кг. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на заповедта, тъй като е постановена от некомпетентен административен орган, не е издадена в установената съгласно чл. 59 от АПК форма и противоречи на чл. 11, § 4 и § 5 от Регламент (ЕО) № 595/2004 на Комисията от 30 март 2004 г. Във връзка с последното възражение жалбоподателят счита, че ОД на ДФЗ Варна не е изпълнила задължението си по чл. 11, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 595/2004 официално да го уведоми, че не е подал годишна декларация по чл. 43, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Наредба № 23 от 13.12.2007 г. за управление на националната млечна квота, т. е. не е осъществен фактическия състав на визираната разпоредба, поради което не е имало основание да му бъде отнета индивидуалната млечна квота за директна продажба и да бъде върната в националния млечен резерв. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрк. Панайотова счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира жалбата за допустима като подадена в 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, тъй като по делото няма данни кога оспорената заповед е съобщена на жалбоподателя, и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Предмет на оспорване е заповед № РД-09-1082/17.11.2011 г., издадена от министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 48, ал. 1 от Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и във връзка с чл. 11, § 4 от Регламент (ЕО) № 595/2004 на Комисията от 30 март 2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1788/2003 на Съвета относно въвеждането на такса в сектора на млякото и млечните продукти във връзка с чл. 71, § 1 и чл. 72, § 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти, са отнети индивидуалните млечни квоти за директни продажби на производителите на краве мляко, които са прекратили дейността си по производство и предлагане директно на крайни потребители на краве мляко и млечни продукти от краве мляко и не са подали годишни декларации за квотния период 01 април 2010 - 31 март 2011 г. след официално уведомление съгласно списък - Приложение I, неразделна част от настоящата заповед, като са върнати в националния млечен резерв за директни продажби общо количество 23 770 668 кг. Посочено е, че заповедта влиза в сила от квотния период 01 април 2011 - 31 март 2012 г. Неоснователни са оплакванията, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, тъй като е подписана от заместник-министъра на земеделието и храните. По делото е представена изрична заповед № РД-09-1075/16.11.2011 г., с която министърът на земеделието и храните е възложил на заместник-министъра Цветан Димитров да го замества на 17.11.2011 г. Следователно оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган при условията на заместване. Настоящият случай попада в приложното поле на Наредба № 23/13.12.2007 г. за управление на националната млечна квота, издадена от министъра на земеделието и храните (обн., ДВ, бр. 108/19.12.2007 г.). Според § 9 от ПЗР на Наредбата същата се издава на основание чл. 55, ал. 1 от Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и въвежда разпоредбите на Регламент (ЕО) на Съвета № 1788/2003 относно въвеждането на такса в сектора на млякото и млечните продукти и на Регламент (ЕО) на Комисията 595/2004, определящ подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) на Съвета 1788/2003. Съгласно чл. 43, ал. 1 от сочената наредба производител, притежаващ индивидуална млечна квота за директни продажби, подава в ОД на ДФЗ по постоянно местоживеене годишна декларация за извършените директни продажби. Декларацията по образец, одобрен от изпълнителния директор на Разплащателната агенция, се подава след приключване на квотния период в срок до 15 май (ал. 2). Наредбата предвижда (ал. 3), че производител, притежаващ индивидуална млечна квота за директни продажби, който не е извършвал директни продажби през отчетния квотен период, също следва да подаде декларация за това обстоятелство до ОД на ДФЗ в срока по ал. 2. Като правно основание за издаване на заповедта е посочен чл. 11, § 4 от Регламент (ЕО) № 595/2004 на Комисията от 30 март 2004 г., според който когато декларацията не е подадена до 1 юли, референтното количество за директни продажби на съответния производител се прехвърля към националния резерв тридесет дни, след като държавата-членка е изпратила предизвестие. По делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят не е представил годишна декларация за директни продажби в срока по чл. 11, § 2 от Регламент (ЕО) № 595/2004, възпроизведен в чл. 43, ал. 2 от Наредба № 23/13.12.2007 г. Спорният по делото въпрос е дали ДФЗ - РА е изпълнила изискването на чл. 11, § 4 от Регламент (ЕО) № 595/2004 да уведоми производителя за задължението му да подаде такава декларация. Административният орган твърди, че ДФЗ - РА е изпратила уведомителни писма до всички производители на краве мляко, регистрирани в регистъра по чл. 15 от Наредба № 23/13.12.2007 г., като тези, които не са ги получили, са изключени от списъка-приложение към процесната заповед. Жалбоподателят Михов е включен в списъка с лицата, получили уведомителните си писма. Като доказателство по делото е приложено заверено копие от уведомително писмо за забавяне на декларация за директни продажби изх. № 01-031-6500/2475 от 23.06.2011 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ Варна, с което уведомяват жалбоподателя, че при направените проверки за установяване на легитимността на годишната му данъчна декларация за директни продажби и трансферни количества през годината, е установено забавяне на подаването на декларацията за реализираните количества за директни продажби за периода 2010/2011, като му е указано да подаде декларация в Областна дирекция Варна, отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане". Приложено е и заверено копие на обратна разписка, от което е видно, че процесното уведомително писмо е изпратено до жалбоподателя Михо Ангелов Михов на 28.06.2011 г., но е получено на 03.07.2011 г. от трето неустановено лице - Андрей Михалев. Повторно съобщение не е изпратено. При това положение не може да се приеме, че е налице редовно уведомяване до жалбоподателя, от което следва, че административният орган, независимо че не е спазил изискванията на чл. 11, § 4 от Регламент (ЕО) № 595/2004, е включил лицето в списъка на лицата, на които им се отнема индивидуалната млечна квота, след като са уведомени по реда на чл. 11, § 4. Този пропуск съставлява съществено нарушение на административно производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и е основание за отмяна на заповедта в обжалваната й част. По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде отменена, в частта й по отношение на производителя Михо Ангелов Михов, тъй като е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Тъй като заповедта влиза в сила от квотния период 01 април 2011 - 31 март 2012 г., към момента на произнасяне от настоящата инстанция вече е безпредметно да се дават указания на административния орган за изпълнение на изискването по чл. 11, § 4 от Регламент (ЕО) № 595/2004, поради което делото следва да му бъде върнато като преписка единствено, за да заличи лицето от списъка - Приложение I към заповед № РД-09-1082/17.11.2011 г. Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение