Решение № 15917 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2024/2018 г.

Решение № 15917 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2024/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова В. А. е подал касационна жалба срещу решение № 896 от 15.12.2017 г. по адм. дело № 513/2017 г. по описа на Административния съд-Х. в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 360 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева, причинени от незаконосъобразно бездействие на администрацията на Следствения арест-Х. да осигури необходимите битови и санитарно-хигиенни условия в ареста за периода 11.10.2016 г. – 10.02.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.05.2017 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Поискано е да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се уважи изцяло. Решението се обжалва и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието в частта, в която е осъдена да заплати на В. А. обезщетение в размер на 360 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на администрацията на Следствения арест-Х., да осигури необходимите битови и санитарно-хигиенни условия в ареста за периода 11.10.2016 г. – 10.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 15.05.2017 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено изцяло или частично в осъдителната част. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред Административния съд–Х. е образувано по исковата молба на В. А. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в преживявания като болка, унижение, дискомфорт, "психично изтезание" и страх за живота, причинени от незаконосъобразни бездействия и незаконосъобразни действия на администрацията на Следствения арест-Х. да осигури минимално необходимите санитарно – хигиенни и битови условия в ареста за периода 11.10.2016 г. – 10.02.2017 г., лишаване от хранителни пратки и свиждане, както и от инцидент на датата 06.11.2016 г., при който служител на ареста безпричинно му нанесъл побой с палка. Претендира се и заплащане на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба. Административният съд установил, че В. А. е бил настанен в Ареста- Х. за периода 11.10.2016 г. -10.02.2017 г. На 10.02.2017 г. е бил приведен в Затвора-С. З., където се намира и в момента. За времето от 11.10.2016 г. до 10.02.2017 г. е бил настанен в килия № 15, с изключение на датата 26.10.2016 г., когато е бил настанен в килия № 14 с други две лица. Килия № 15 била обща площ 8, 06 кв м, с три легла, една маса и две табуретки. Имало неотваряем прозорец на външната стена за осигуряване на слънчева светлина и отваряем отвор на вратата на килията към коридора за осигуряване на свеж въздух. Килията се отоплявала на централно отопление. Над вратата на килията били монтирани две луминесцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление. В килията имало въздуховоди от вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. Килията не била оборудвана с течаща вода и санитарен възел. В различни периоди от време Анасов пребивавал в помещението сам или с още две лица. Общото санитарно помещение с достъп до течаща вода в Ареста-Х. се използвало от задържаните лица по график съгласно заповед №Л-4102/06.10.2016 г. за вътрешния ред на арестите в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", издадена от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - по три пъти на ден при извеждане за получаване на храна и личен тоалет. Извън определеното време за личен тоалет достъп се осигурявал винаги при поискване от задържаните лица. Осветлението в арестантските помещения било с индиректна дневна светлина през прозорец над вратата на всяка килия, насочен към коридора. Коридорът бил снабден с прозорец и изкуствена светлина. От заключението на допуснатата от съда техническа експертиза относно осветеността и вентилацията на арестните помещения било установено, че помещенията напълно отговарят на необходимите изисквания и стандарти. Престоят на открито е бил провеждан в коридора на ареста поединично. Съгласно цитираната горе заповед хигиената в помещенията и местата за общо ползване се поддържала от задържаните лица ежедневно под контрола на командира на отделение, дежурния по арест, а медицинският специалист към ареста извършвал контрол чрез проверка и давал предписания, които отразявал в дневника за извършена проверка, предписания и контрол. Съгласно т. 26. 2 от заповедта килиите и общите помещения се дезинфекцирали два пъти годишно или при необходимост под наблюдението и контрола на медицинския специалист в съответния арест. Всички общи арестни помещения се миели всеки ден с вода и дезинфекциращи препарати. Задържаните лица сами поддържали личната си хигиена, както и хигиената в килиите. В Районна служба "Изпълнение на наказанията" - Х. хигиенните материали за процесния период били закупени от службата. Видът им се вписвал във всяка издадена фактура. Хигиенните материали се предавали за охрана на младши инструктора по охрана. Тези обстоятелства се установявали от справка с изх. № 1403/03.07.2017 г. на Районна служба "Изпълнение на наказанията" - Х., от заверени копия на фактури за закупени хигиенни и почистващи материали, фактури за извършени дезинсекции, фактури за покупка на консумативи и предпазни средства за почистване, протокол за извършване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация от 09.02.2017 г. За времето на престой в ареста на В. А. бил предоставен постелъчен инвентар. По време на престоя си в следствения арест Атанасов получавал хранителни пратки и провеждал свиждане. Според показанията на разпитания по делото свидетел Марков, за посещение на тоалетната извеждали арестантите три пъти дневно, а веднъж седмично - за посещение на баня. Тъй като в килиите нямало санитарен възел, задържаните ползвали кофи. В килиите нямало пряка слънчева светлина, а постелъчното бельо било мръсно, в килията било студено, тъй като радиаторите не работели. Карето за разходки било в една стая вместо на открито. Тъй като В. постоянно се оплаквал от болки в бъбреците, дежурните се държали лошо с него. Имало един случай, при който дежурните му нанесли побой. Съдът приел, че неблагоприятните битови условия в следствения арест причинили на ищеца неимуществени вреди. Неудобствата, причинени на В. А., надхвърляли обичайните, свързани със задържането, поради което довели до страдания, трудности и негативни емоционални преживявания. Понесените страдания следвало да бъдат квалифицирани като унижение на човешкото достойнство и изтезание. За недоказани съдът приел твърденията относно липсата на пряк достъп на дневна светлина, както и твърденията за неосигуряване на чисто постелъчно бельо, на процедури по дезинфекция и дезинсекция на помещенията. Не били доказани и твърденията на ищеца, че имал проблеми със зрението поради липсата на достатъчно светлина и че му бил нанесен побой, както и че не му било осигурено медицинско обслужване. За причинените на ищеца неимуществени вреди в пряка и непосредствена причинна връзка с бездействието на длъжностните лица от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да осигурят нормална жизнена среда ответникът бил осъден да заплати на ищеца обезщетение по справедливост в размер на 360 лева за периода 11.10.2016 г. – 10.02.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска. Административният съд отхвърлил исковата претенция за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 30 000 лева за периода 11.10.2016 г. – 10.02.2017 г. като съобразил характера на вредите и краткия период, през който са търпени. Съдът отказал да присъди разноски на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", позовавайки се на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. Касационната инстанция намира, че административният съд е направил законосъобразен извод за наличието на предпоставките по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на В. А.. Установено е било незаконосъобразно бездействие на администрацията на ответника да предприеме организационни мерки за подобряване на условията в Следствения арест-Х., така че на задържаните лица да се осигури необходимата жизнена площ и постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС определя като нарушение на забраната по ал. 1 поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съобразно тези разпоредби и общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, администрацията на местата за изпълнение на мерките за неотклонение "задържане под стража" е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване на задържаните лица. Административният съд приел за доказани едни от твърденията на ищеца и отхвърлил други, които са били опровергани от събраните по делото доказателства. Доказателствените му изводи следва да бъдат споделени с изключение на тези за условията в килията на ищеца, що се отнася до хигиенните изисквания и отоплението на помещението. Съдът игнорирал показанията на свидетеля Марков, който заявил, че спалното бельо било замърсено, а килията не била отоплена, тъй като инсталацията не работела. Преценката на съда, както изисква чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС, следва да отчита всички факти, които характеризират жизнената среда в местата за лишаване от свобода и местата за задържане като неблагоприятна и оказват негативно въздействие върху емоционалното състояние на задържаните лица. Поради това че някои обективно съществуващи обстоятелства, които са предизвикали дискомфорт и влошено самочувствие у ищеца, не са били съобразени от съда при определяне на дължимото обезщетение за морални вреди, решението е неправилно и следва да се отмени в частта, в която предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди е бил отхвърлен за сумата 140 лева ведно със законната лихва. Вместо това следва да се постанови друго, с което Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" бъде осъдена да заплати на В. Х. обезщетение в размер на 140 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2017 г. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При положение, че липсват доказателства за сериозно накърняване на физическото и психическото здраве на задържания, така че той да понесъл е понесъл морални вреди, по-големи от установените от административния съд, както и поради непродължителния период на престой в ареста, няма основание за присъждане на по-висок размер на обезщетението. Първоинстанционното решение не следва да бъде отменено и в частта за разноските, тъй като и при частично отхвърляне на иска разноски на ответната страна не се дължат съобразно специалната норма на чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд