Решение № 2484 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4579/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Лудиев против решение 277/16.03.2023 г., постановено по адм. д. 478/2022 г. по описа на Административен съд-Бургас (АС-Бургас). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба, в която изрично са наведени доводи относно събраните по делото доказателства и некомпетентност на вещото лице, както и обстоятелството, че вещото лице в допълнително заключение изобщо не е отговорило на поставения въпрос. Претендира заплащане на разноски. Ответникът министърът на земеделието и храните, редовно призован за настоящото производство, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 277/16.03.2023 г., постановено по адм. д. 478/2022 г. по описа на АС-Бургас е отхвърлена жалбата на Г. Лудиев против Заповед РД 09-150/25.02.2022 г. на министъра на земеделието, с която е одобрен окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане - Кампания 2021 г., в частта, с която извън специализирания слой са останали парцели и площи от парцели, декларирани за подпомагане от жалбоподателя в заявление за Кампания 2021 година, находящи се в землището на гр. Малко Търново с идентификатори както следва: 46663.140.3.2 със заявена площ от 0,5 ха и с площ извън окончателния слой ПДП /размер на недопустимата площ/ от 0,5 ха; 46663.140.4.1 със заявена площ от 0,63 ха и с площ извън окончателния слой ПДП /размер на недопустимата площ/ от 0,63 ха; 46663.145.16.1 със заявена площ от 0,29 ха и с площ извън окончателния слой ПДП /размер на недопустимата площ/ от 0,01 ха; 46663.145.18.1 със заявена площ от 0,21 ха с площ извън окончателния слой ПДП /размер на недопустимата площ/ от 0,21 ха; 46663.145.28.1 със заявена площ от 0,39 ха с площ извън окончателния слой ПДП/размер на недопустимата площ/ от 0,15 ха; 46663.194.1.5 със заявена площ от 0,43 ха и с площ извън окончателния слой ПДП /размер на недопустимата площ/ от 0,43 ха; 46663.384.4.3 със заявена площ от 0,32 ха и с площ извън окончателния слой ПДП /размер на недопустимата площ/ от 0,02 ха; 46663.405.2.1 със заявена площ от 0,21 ха и с площ извън окончателния слой ПДП /размер на недопустимата площ/ от 0,21 ха; 46663.428.17.1 със заявена площ от 0,6 ха и с площ извън окончателния слой ПДП/размер на недопустимата площ/ от 0,29 ха; 46663.513.6.1/със заявена площ от 0,17 ха и с площ извън окончателния слой ПДП /размер на недопустимата площ/ от 0,17 ха; 46663.74.2.1 със заявена площ от 0,19 ха и с площ извън окончателния слой ПДП /размер на недопустимата площ/от 0,19 ха. Административният съд е приел за установено, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при съобразяване с материалния закон. Въз основа на представените по делото доказателства, както и от заключението на вещото лице (основно и допълнително) първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че спорните площи не са допустими за подпомагане според изискванията на чл. 8 ал. 1, т. 2 - по голям от допустимия процент недопустими елементи, чл. 8, ал. 2, т. 1- повече от допустимите дървета/храсти, чл.3, ал. 1- неземеделски площи, а за някои площи и чл.10, ал.2, б. б и б. в от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба2/2018 г.) Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с допустима жалба, подадено от заинтересовано лице срещу подлежащ на оспорване административен акт. Въз основа на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, правилно е установена фактическата обстановка по спора, а именно, че земеделският производител Г. Лудиев за кампания 2021 г. е заявил за подпомагане 36 парцела, част от които не са включени в слоевете, одобрени със Заповед РД 09-150/25.02.2022 г. на министъра на земеделието, която е оспорената пред първата инстанция само по отношение на единадесет от тях. Тези площи попадат в територия, която е останала извън извършеното през годината самолетно/сателитно заснемане т.е. за тях не е налице актуална цифрова ортофото карта (ЦОФК), поради което са билиа обект на теренни проверки през 2021 г. за определяне на тяхното състояние. Решаващият съд е кредитирал заключението на съдебно техническата експертиза, изслушано в открито съдебно заседание на 13.10.2022 г. и прието в съдебното заседание проведено на 23.02.2023 г., по време на което са направени множество разяснения от вещото лице в подкрепа на направения от него изводи, а именно, че при извършените теренни проверки са спазени всички технически изисквания за заснемане, а от изготвените при проверките снимки ясно показват, че спорните площи не са допустими за подпомагане. С оглед това заключение на вещото лице и отговорите на поставените към него въпроси в открито съдебно заседание първоинстанционният съд е приел, че от специализираните теренни проверки на място на физическите блокове, обсъжданите площи са неземеделски като непригодни за извършване на земеделска дейност територии с преобладаващи храсти, дерета, оврази, полски пътища, прокари и просеки. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за необоснованост на този извод на АС-Бургас. Решаващият съд правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса и след обсъждане на всички събрани доказателства е счел, че трябва да бъде зачетена доказателствената сила на официалните писмени документи, която не само не е опровергана от съдебната експертиза, а се подкрепя от направените от вещото лице констатации. АС-Бургас обосновано е приел за доказани фактите, които са описани като установени от компетентните длъжностни лица, съставили тези официални писмени документи протоколи от теренни проверки, придружени със снимков материал, който е коректно разчетен и описан. Не е доказано по несъмнен начин твърдението, че при извършване на специализираните теренни проверки са допуснати пропуски/нарушения. Мотивирано АС-Бургас е оставил без уважение доказателствени искания, направени за първи път в седмото поред съдебно заседание за събиране на доказателства за факти, за които са събрани достатъчно доказателства. Допълнително трябва да бъде посочено, че искането за разпит на свидетел не съответства на изискванията на чл. 156, ал. 1 и ал. 2 от ГПК - не са посочени точно какви факти ще се установява с това доказателствено средство (например кога, по какъв начин и за кои площи се отнася "обработването"), както и имената/адреса на свидетеля, поради което неуважаването на това искане не представлява съществено процесуално нарушение, включително и защото не се е отразило върху изясняването на спора от фактическа страна. Правилен е и извода на съда, че съгласно Тълкувателно решение 16/75 г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт. Издаването на заповедта за одобряване на слоя "ПДП" не се извършва по искане на заинтересовано лице, а по силата на закона, поради което за мотивирането й е достатъчно административната преписка да съдържа проверими данни и доказателства за начина, по който е определен специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", от които да може да се направи извод за причините, поради които дадени площи не са попаднали в одобрения слой. Приемането на експертното заключение и кредитирането му като безпристрастно и компетентно, е в съответствие с процесуалните правила. Следователно изводът, че спорните площи не са земеделски е обоснован без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. В резултата на този правилен фактически извод правилно е приложен материалния закон като е отхвърлена жалбата срещу административния акт, с който тези площи не са включени в специализирания слой Площи, допустими за подпомагане. Оплакванията в касационната жалба относно заключението на вещото лице (включително неговата компетентност) са съобразени от първата инстанция при приемането на това доказателстевно средство в съответствие с процесуалните правила. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, а при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че съдебното решение е действително и допустимо, постановено при съобразяване с материални закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски не следва да бъдат определяни при липса на искане от ответната страна и неоснователност на претенцията на жалбоподателя. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,