Решение № 12453 от 20.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3866/2015 г.

Решение № 12453 от 20.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3866/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Петрослав Стефанов Симеонов срещу съдебно решение № 197 от 2.02.2015 г. постановено по адм. дело № 2038 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) - Бургас. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че съдът не е извършил цялостна проверка на основанията по чл. 146 от АПК. В нарушение на служебното начало не е указал на страните, че за някои обстоятелства не сочат доказателства. Необосновано е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. От заповедта за упълномощаване на издалото принудителната административна мярка (ПАМ) длъжностно лице не става ясно кой е упълномощителят и дали същият разполага с правомощия да прилага ПАМ предвидени в Закона за движението по пътищата (ЗДвП). При издаването на заповедта е нарушен редът за извършване на химическа експертиза за установяване на концентрацията на алкохол, за която е издаден талон за медицинско изследване № 0428141. Налице е сериозно съмнение дали е спазен 45-минутният срок за вземането на кръвна проба, посочен в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (Наредба № 30 от 27.06.2001 г.). При наличието на подобно съмнение извършеното медицинско изследване не може да послужи за доказване на твърдяното нарушение и да бъде основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Не споделя извода на съда, че достатъчно за установяване на нарушението е взетата проба за алкохол с техническо средство на място, защото резултатът от тази проба е изключително близък до минимално допустимата граница. В решението не са съобразени наведените съображения, че в заповедта липсва идентичност на материалните предпоставки предвидени в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за налагане на мярката. За сочените в заповедта нарушения на водача се налага санкция, но ПАМ по ЗДвП нямат санкционен характер. Затова те се прилагат, а не се налагат. Поради това заповедта противоречи и на целите на закона. Нарушено е правото за гледане на делото в разумен срок, предвид характера на мярката. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - Началник група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - Бургас не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Петрослав Стефанов Симеонов против заповед № 14-0769-001141 от 31.07.2014 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Бургас за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. За да постанови този резултат, съдът е приел, че със заповед № 14-0769-001141 от 31.07.2014 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Бургас, на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП спрямо Петрослав Стефанов Симеонов приложена е ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца". Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Т457371 от 31.07.2014 г., за това, че на 31.07.2014 г., около 00.34 часа в гр. Бургас, на надлеза на Океански риболов, по посока ул. "Тодор Александров" е управлявал, автомобил марка "Рено", модел "Канго" с рег. № РВ0180МХ, в нетрезво състояние. При проверка с техническо средство дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARBB 0029, уредът е отчел концентрация на алкохол в кръвта 0.57 на хиляда. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0428141. При така установеното съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, предвид нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и заповед № з-594 от 4.02.2014 г. на директора на ОД на МВР - Бургас за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично са посочени началниците на групи в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Бургас. Изложил е, че заповедта е в предвидена от закона писмена форма, а в производството по издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Предвид констатацията от проверката на Симеонов с техническо средство, отчело концентрация на алкохол в кръвта 0.57 на хиляда, както и от анализа на кръвната проба, от която е установено наличие на етилов алкохол в количество концентрация 0.69 на хиляда, е приел, че са изпълнени материалноправните предпоставки на нормата на чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на ПАМ. Приел е за неоснователни възраженията, че е нарушен редът за извършване на химическа експертиза, съобразно Наредба № 30 от 27.06.2001 г., а независимо от това, при взетата проба с техническото средство недвусмислено се доказва управление на пътно превозно средство под въздействие на алкохол. Приел е, че ПАМ е съобразена и с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата. Решението, при наличните по делото доказателства, се явява неправилно като краен резултат. Съгласно нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая издателят на оспорената заповед е оправомощен за прилагането на ПАМ със заповед рег. № з-594 от 04.02.2014 г. издадена от директора на ОД на МВР - Бургас. Фактът, че приложилото ПАМ лице не е посочено поименно в заповед рег. № з-594 от 4.02.2014 г. на директора на ОД на МВР - Бургас, а чрез заеманата от него длъжност, не води до извод за липса на компетентност, тъй като мярката е приложена от издателя на заповедта именно в качеството му на началник група в сектор "Пътна полиция", а не в лично качество. Основателни се явяват обаче направените в касационната жалба възражения за неправилност на решението, предвид неустановената компетентност на издателя на заповед рег. № з-594 от 4.02.2014 г. - директора на ОД на МВР - Бургас. Конкретно, не е установено, че ОД на МВР - Бургас е определена като "служба за контрол", по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП от министъра на вътрешните работи, за да може да се приеме, че издателят на заповедта е притежавал качеството "ръководител на служба за контрол" и произтичащата от това власт да делегира правомощия на определени длъжностни лица да прилагат ПАМ от вида на процесната, в съответствие с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса административният орган следва да докаже, че оспореният пред съда акт е издаден от компетентен орган, но съдът може да направи обосновани фактически и правни изводи само ако е изпълнил процесуалните си задължения за разпределение на доказателствената тежест и оказване на необходимото процесуално съдействие на страните. В случая съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК, вр. чл. 9, ал. 4 от АПК и не е указал на административния орган да представи доказателства от които да е видно, че директорът на ОД на МВР - Бургас е притежавал качеството ръководител на служба за контрол по ЗДвП към момента на издаване на заповед рег. № з-594 от 4.02.2014 г., за да може същият да делегира правомощия за прилагането на процесната ПАМ на посочените в заповедта длъжностни лица. Посоченото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до необоснованост на изводите на съда по основанието посочено в чл. 146, т. 1 от АПК. Останалите възражения за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. При установената по делото фактическа обстановка правилен е изводът на съда, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. В случая е безспорно установено, че посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са налице. Установено е с техническо средство - дрегер, че Симеонов е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 0, 57 промила. С проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. В издадения на Стоянов талон за медицинско изследване № 0428141 е посочен срокът на явяването му в лечебното заведение и той е 45 минути, в съответствие с изискването на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. Талонът е връчен на Стоянов в 01.00 ч., а срокът за явяването му е определен до 01,45 ч. Видно от протокола за медицинско изследване, Стоянов се е явил в лечебното заведение в 01.05 часа, поради което 45-минутния срок е спазен, считано и от момента на извършване на нарушението посочен в АУАН - 00.34 часа. Поради това възраженията за неспазване на посочения в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. ред за вземане на кръвна проба правилно са приети от първоинстанционния съд като неоснователни. Установените от кръвната проба стойности на алкохол в кръвта също са над посочените в чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП, а именно 0,69 промила. Посочването в заповедта на факта, че водачът се е движел с неизправно пътно превозно средство не е елемент от фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и е ирелевантно за преценка законосъобразността на приложената принудителна административна мярка. Противно на твърденията в касационната жалба прилагането на ПАМ е изпълнило целта на чл. 22 от ЗАНН вр. с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водача, управлявал пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта. Обстоятелството, че в заповедта е посочено, че на водача се "налага санкция" не променя характера на приложената спрямо него ПАМ и не води до извод за несъответствието й с целта на закона. Независимо от изложеното, предвид констатираното съществено процесуално нарушение, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - Бургас, за събиране на доказателства във връзка с наведеното от касационния жалбоподател твърдение за нищожност на административния акт, поради постановяването му от некомпетентен орган. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,