Решение № 8552 от 5.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3096/2022 г.

Решение № 8552 от 5.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3096/2022 г., II о., докладчик съдията Радостин Радков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и § 5, т. 38 и т. 80 от ЗУТ. Образувано е по касационна жалба от М. С. от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. С. Колев, срещу решение № 7119 от 30.11.2021 г. по адм. дело № 9947/2020 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РА-30-274 от 12.08.2020 г. на Главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "стоманобетонова гаражна клетка № 29", находящ се върху предвидено уширение за паркиране на североизточната част на [улица], публична общинска собственост, кв. 17 по плана на гр. София, м. [местност], одобрен с Решение по Протокол № 40 от 30.05.2013 г. на СОС, югозападно от бл. [номер], [жк], гр. София. С касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност и необоснованост на оспореното решение, като постановено в противоречие с доказателствата, както и при необсъждане на всички изложени в първоинстанционната жалба доводи и аргументи – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на оспореното решение, тъй като в мотивите си съдът изписал, че жалбата му по същество е основателна, а с диспозитива я отхвърлил. Твърди и че не са обсъдени доводите му търпим ли е строежа или не. Твърди, че съда въобще не е обсъдил аргументите, че в оспорената пред него заповед липсва точно описание на посочения за премахване строеж, че е построен не върху общинска, а върху държавна земя, че оспорената заповед не съответства на духа и целите на закона. Твърди, че процесния обект е преместваем такъв. Излага подробни съображения по наведените касационни основания. Иска оспореното решение да бъде отменено и върнато за разглеждане от нов състав на първоинстанционния съд или отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което се отмени оспорената заповед. Ответникът Главния архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, като при издаването й не са допуснати съществено нарушение на административно производствените правила. Посочил е, че от съответната общинска администрация е съставен констативен акт за установяване на незаконен строеж, който е станал основа на издаване на оспорената заповед. Приел е, въз основа на събраните и анализирани подробно доказателства, че заповедта е материално законосъобразна и мотивирана, че административният орган е установил, по данни от жалбоподателя, подкрепени от представени и пред съда доказателства за санкция наложена на наследодателя на жалбоподателя, като година на построяване на обекта 1999 г., както и, че към момента на изграждането му, съгласно действащия тогава план за регулация и застрояване, процесния строеж попада в терен, предвиден за улична регулация като не е включен в режима на застрояване, като направил релевантна преценка относно неприложимостта § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Възприел е изводите на административния орган, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от V-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" от ЗУТ – строеж от допълващо застрояване, за който не са налице строителни книжа, а не, както твърди касатора, за преместваем обект, по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, тъй като не попада в нито една от посочените в чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ категории обекти и предназначението му не е свързано със задоволяване на обществена нужда, каквото е изискването за преместваемите обекти, а обслужва частен интерес. Приел, че процесния строеж не е търпим по смисъла § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като същият не отговаря на нормите по устройство на територията към момента на извършването му, не са налице данни за проведена процедура по реда на чл. 112, ал. 4 от ППЗТСУ, както не е търпим и по сега действащите норми. Приел е за ирелевантно обстоятелството дали гаражът е изграден на границата на уличната регулация, действаща към момента на построяването му, доколкото същия не е част от застроителния план в сила към него момент. Изложил е подробни съображения в подкрепа на направените правни изводи и е отхвърлил оспорването. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя всички изводи, направени от първоинстанциония съд в оспореното решение. При издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила, довели до нарушаване правото на защита на оспорващия. Такива не е допуснал и решаващия съдебен състав, поради което искането за отмяна на процесното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, е неоснователно. Неоснователно е възражението в касационната жалба за противоречие между мотивите и диспозитива на оспореното решение. За да е налице такова е необходимо изложените от съда изводи в мотивационната част от съдебния акт да навеждат на резултат съществено различен от този прогласен в диспозитива на същия. Такова несъответствие в оспореното решение не се констатира от касационния съд. Изразът "разгледана по същество, жалбата е основателна", изписан в началото на мотивационната част от оспореното решение, не е достатъчен да се приеме, че е налице противоречие с диспозитива на същото, тъй като всички последвали го подробни съждения на съда са в пълна хармония с диспозитива. Неоснователно е възражението на касатора, че процесния строеж е търпим. Правилен е извода в оспореното съдебно решение и в съответствие със събраните по делото доказателства, че спорният строеж не е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и като такъв подлежи на премахване. Същия е извършен през 1999 г., не отговаря на нормите по устройство на територията към момента на извършването му и по сега действащите, както и не са налице данни за проведена процедура по реда на чл. 112, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.), действал към момента на извършването му. Неоснователно е възражението, че процесния обект е преместваем такъв и съответно е правилен и законосъобразен извода на АССГ, че спорната гаражна клетка представлява строеж, а не преместваем обект. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ изчерпателно посочват кои обекти са преместваеми, като разграничителния критерий е тяхното предназначение. § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ допълва характеристиките на преместваемите обекти с оглед на техните конструктивни особености. Спорният гараж не изпълнява понятието за преместваем обект с оглед на неговото предназначение, а именно не е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като не е нито увеселителен, нито преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности, нето за временно обитаване при бедствия, нито елемент на градското обзавеждане, нито пък е рекламен, информационен или монументално - декоративен елемент. При липсата на това условие правилно съдът е приел, че не се касае за преместваем обект, а за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и такъв от допълващо застрояване по смисъла на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ. Той задоволява лична, а не обществена нужда, а последната е задължителна характеристика за преместваемите обекти. След като от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че спорният гараж е строеж, изграден без строителни книжа, то е налице основанието за премахването му по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. С оглед изложеното, оспореното решение на АССГ, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и с оглед своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на разноски, касационният жалбоподател следва да бъде осъден, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, да заплати на Столична община такива в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,