Решение № 355 от 13.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5282/2015 г.

Решение № 355 от 13.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5282/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 44 от 18.03.2015 г. по административно дело № 257/2014 г. на Административен съд - Сливен е: 1) отхвърлена жалбата на "Диагностично-консултативен център - Сливен" ООД с ЕИК: 119111567, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. "Димитър Пехливанов" № 5, представлявано от управителя К. П. К., подадена против писмена покана изх. № 29-04-25 от 16.09.2014 г., издадена от директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Сливен, с която на основание чл. 76а от ЗЗО (Закон за здравното осигуряване) "Диагностично-консултативен център - Сливен" ООД - гр. Сливен, е поканен в 14-дневен срок от получаване на поканата да заплати доброволно неправомерно получена сума в размер на 8936,08 лева, представляваща превишение на издадените медико-диагностични дейности от изпълнителя на медицинска помощ /бл. МЗ-НЗОК № 4/ за първо тримесечие на 2014 г.; 2) осъдено "Диагностично-консултативен център - Сливен" ООД с ЕИК: 119111567, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. "Димитър Пехливанов" № 5, представлявано от управителя К. П. К., да заплати на Районна здравноосигурителна каса - Сливен, сумата от 956 /деветстотин петдесет и шест/ лева, представляваща разноски по делото. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от "Диагностично-консултативен център - Сливен" ООД гр. Сливен, подадена от пълномощника адвокат Михаил Димитров. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът иска отмяна на атакуваното решение. Претендира отмяна и на писмената покана, като наведените в тази насока аргументи кореспондират с отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Възведена е и претенция за присъждане в полза на дружеството на направените разноски по делото, в т.ч. и адвокатски хонорар. Ответникът по касация - директорът на Районна здравноосигурителна каса - Сливен чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Х. Д. в писмен отговор навежда доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което моли тя да бъде отхвърлена, а оспореното с нея съдебно решение да се потвърди. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила като правилно. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от твърдяните от повереника на касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Писмената покана, предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Сливен по реда на чл. 145 и сл. от АПК, обективира волеизявление за възстановяване на суми, получени без правно основание в резултат на превишение от изпълнителя на медицинска помощ на определените му средства за медико-диагностични дейности (МДД) над разрешените надвишения за първото тримесечие на 2014 г., в размер на 8 936.08 лева. Решението на Сливенския административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно на база събраните доказателства в оспореното решение е прието, че обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при недопускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила (установени в Раздел десети от Глава втора на Закона за здравното осигуряване), правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Развитите в касационната жалба съображения отчасти се припокриват с релевираните доводи за незаконосъобразност на процесната писмена покана пред Административен съд - Сливен, на които последният е дал убедителен отрицателен отговор в мотивите на проверяваното решение, който отговор настоящият съдебен състав напълно споделя и не следва дословно да преповтаря. Обоснована въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал е преценката на съда за материална законосъобразност на оспорената пред него писмена покана, издадена от директора на РЗОК - Сливен, за възстановяване от жалбоподателя на неоснователно разходваните от бюджета на касата суми в посочения в поканата размер вследствие на превишение на стойността на МДД (бланка МЗ - НЗОК № 4), назначени за първото тримесечие на 2014 г. В хода на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт и обуславящите го такива) не е опровергана доказателствената сила на констатациите на проверяващия финансов инспектор (служител в РЗОК - Сливен) в констативния протокол и в протокола за неоснователно получени суми. От извършената съдебно-икономическа експертиза също се потвърждава посоченото в писмената покана превишение на допустимите стойности на назначаваните с бл. МЗ-НЗОК № 4 медико-диагностични дейности, като размерът на неоснователно изплатените поради това на изпълнители на медицинска помощ от касата суми е правилно изчислен спрямо стойностите на МДД, назначени над разрешените надвишения. За да отхвърли жалбата на "Диагностично-консултативен център - Сливен" ООД гр. Сливен, Административен съд - Сливен е кредитирал заключенията на вещите лица по назначените експертизи и е установил верността на констатациите в констативния протокол и в протокола за неоснователно получени суми. По делото е доказано, че лечебното заведение е извършило превишение на определената и възложена стойност на назначените МДД над разрешените за първото тримесечие на 2014 г., както и че превишението не е компенсирано през следващите тримесечия, а неговият размер се равнява на сумата, изчислена от административния орган, която сума РЗОК - Сливен поради това неоснователно е изплатила на изпълнители на медицинска помощ. Условията, реда и правилата, при които "Диагностично-консултативен център - Сливен" ООД гр. Сливен е можел през процесния период да назначава СМД и МДД, са уговорени между страните в сключения съобразно чл. 59, ал. 1 от ЗЗО между тях договор № 200374 от 14.02.2014 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Съобразно чл. 44 и чл. 45 от този договор са установени правила и рамки, в които това лечебно заведение може да назначава СМД и МДД за сметка на РЗОК, като излизането извън тези рамки по силата на чл. 46, ал. 1 от договора е за сметка на изпълнителя на медицинска помощ, защото надвишава обема на медицинските дейности, които НЗОК, респ. РЗОК - Сливен, е приела да финансира. На касатора като изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ съгласно подписания индивидуален договор с Националната здравноосигурителна каса, са определени с двустранно подписан протокол към посочения договор конкретен брой СМД и стойност на МДД за първото тримесечие на 2014 г., като диагностично-консултативният център е превишил определените му за това тримесечие стойности на МДД, а неоснователно заплатените от НЗОК суми са в размер, който е установен от контролния орган при извършената тематична финансова проверка, целяща да установи контрол по изпълнение на броя на определените СМД и стойностите на МДД за първото тримесечие на 2014 г., и приключила с протокол за неоснователно получени суми. Противно на тезата на касатора, досежно материалноправните предпоставки в конкретния случай не са приложими по аналогия правилата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в хипотезата на неоснователно обогатяване, а специалните правила, предвидени в ЗЗО и индивидуалния договор между страните. Индивидуалните договори, сключвани между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, не са гражданскоправни по своето естество, тъй като не се сключват между равнопоставени лица. Създаденото правоотношение между държавен орган, натоварен с властнически правомощия, и лечебно заведение със самостоятелен правен статут, се регулира от административното, а не от гражданското право. Събирането на задълженията към бюджета на НЗОК се извършва чрез издаване на индивидуален административен акт (писмена покана), който създава задължения за адресата за плащане и едностранно определя способа на изпълнението. Правилно съдът е приел, че обсъжданата писмена покана е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея. Поканата е издадена по реда на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО съгласно констатациите от проверката от контролния орган по чл. 72, ал. 2. В резултат на назначаване на медико-диагностични дейности от страна на жалбоподателя над определените му стойности за процесния период са извършени непланирани плащания над разрешените бюджетни средства на НЗОК, предвидени в чл. 3 от ЗБНЗОК за съответната 2014 г. Вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените стойности на МДД и брой на СМД обезпечава финансовия ред в сферата на здравното осигуряване. Касае се за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета НЗОК за 2014 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностични дейности, както и за спазване на установените с договора между изпълнителя на медицинска помощ и НЗОК правила и рамки, в които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности за сметка на НЗОК. Определянето с протоколите към договора на брой СМД и стойности на МДД е финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностична дейност. Възложените бройки СМД и стойности на МДД задължават изпълнителя на медицинска помощ да издаде определен брой направления или да назначи медико-диагностична дейност в рамките на определена стойност. Приемането от изпълнителя на медицинска помощ на задължението да назначи специализирана медицинска дейност в рамките на определените стойности се удостоверява с подписването на протоколите към договора за определяне на броя на назначаваните СМД и стойността на МДД. Излизането извън рамките на определените бройки назначени СМД и стойности на МДД трябва да бъде за сметка на ИМП, защото надвишава обема на медицинските дейности, които НЗОК е приела да финансира. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 3 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК) за 2014 г., а доводите за нарушение на материалния закон, поддържани като касационно основание, не могат да бъдат споделени. Налице е щета за НЗОК, доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което за изплатените неоснователно суми отговорност носи жалбоподателя и те подлежат на връщане в бюджета на касата от него, съгласно чл. 46, ал. 1 от договора. Именно по силата на чл. 46, ал. 1 от индивидуалния договор между страните и на основание чл. 76а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е отправена оспорената пред административния съд писмена покана за възстановяване на суми, представляващи превишение на определените в протокола към индивидуалния договор стойности на медико-диагностични дейности за първото тримесечие на 2014 г. Касаторът не е изпълнил задълженията си, които е поел с индивидуалния договор. След като се е отклонил от правилата на договора за предоставяне на специализирана извънболнична медицинска помощ по обем, съответстващ на договорения, и е причинил надвишения над договорения обем, в резултат на което е заплатена от РЗОК/НЗОК в противоречие с нормативно установената база недоговорена дейност, направеното от касата плащане се явява без правно основание и съответно недължимо, поради което надплатените средства по аргумент от чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО подлежат на възстановяване от касационния жалбоподател. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и незаконосъобразност на потвърдената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност и е присъдил разноски в полза на ответника, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. При този изход на спора не следва да бъде уважено и акцесорното касаторово искане за присъждане на сторените разноски по делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,