Решение № 12262 от 1.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8329/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А. А., гражданин на Сирия, чрез адв. Ангелова като процесуален представител, против решение 20295/12.06.2025 г., постановено по адм. дело 4897/2025 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу решение 2379/10.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС). Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че са налице основанията по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Твърди, че са налице и условията по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за даване на хуманитарен статут. Навежда доводи, че съдът не обсъжда представените по делото нови доказателства и по-специално справката за ситуацията и опасностите в Сирия. Според касатора са налице нововъзникнали обстоятелства, при преценката на които административният орган би могъл да стигне до различно от вече взетото решение. Твърди липса на изясняване на цялата обстановка около бежанската му история. Излага съображения за нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗУБ поради пропуск на административния орган да изследва фактите, свързани с личното положение на молителя, което включва както обстоятелствата, свързани с опасенията му за преследване, така и с реалната настояща ситуация в страната по произход. Счита фактът, че в държавата по произход, в която дълги години се водят въоръжени конфликти за достатъчен, за да обуслови необходимостта от закрила по чл. 9 ЗУБ. Според касатора е налице нарушение на чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК, тъй като административния акт не съдържа пълни фактически и правни основания. Изтъква липсата на преценка на риска при евентуално връщане в контекста на общите условия в Сирия. Прави искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да бъде уважена жалбата му срещу решението на ДАБ при МС, като му се предостави бежански или хуманитарен статут, алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - председателят на ДАБ при МС, чрез пълномощника си юрк. Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и представя справки от 30.09.2025 г. и от 20.10.2025 г. за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. А. А., гражданин на Сирия, против решение 2379/10.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ на чужденеца е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Излага съображения, че допуснатото в акта разместване на бащино и фамилно име на чужденеца не представлява грешка, която да опорочи волята на административния орган, тъй като лицето е индивидуализирано по безспорен начин. Приема, че не са налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, тъй като жалбоподателят не обосновава твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините, визирани в същата норма във вр. с ал. 4. Излага съображения, че не представлява основание за предоставяне на статут на бежанец твърдението на чужденеца, че е избягал от военна служба и изпитва неприязън към военните действия. Посочва, че в случая жалбоподателят не представя доказателства, удостоверяващи твърденията му, нито това, че след завръщането си ще бъде мобилизиран. Достига до извод, че настъпилите промени в политическия живот на Сирия след напускане на страната от молителя не са от естество да обосноват конкретно за жалбоподателя опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Счита, че напускането на страната от чужденеца и нежеланието му да се върне в страната по произход е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, които са предпоставка за предоставяне на международна закрила. Сочи, че доколкото спрямо жалбоподателя не се установява преследване, не подлежи на изследване въпросът кой може да предостави закрилата съгласно чл. 8, ал. 7 ЗУБ, както и дали са налице условията по чл. 8, ал. 8 ЗУБ. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд приема, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ, тъй като в случая не се доказва реална опасност от тежки посегателства спрямо чужденеца, като смъртно наказание или екзекуция (т.1), изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание (т. 2). След обстоен анализ на обществено-политическата ситуация в Сирия към момента на издаване на оспорения акт и към датата на постановяване на съдебното решение, както и на начина, по който събитията в държавата по произход се отразяват лично на чужденеца и неговото семейство, съдът достига до заключение, че спрямо жалбоподателя не е налице безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, съответно не са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут съгласно тази норма. Този извод съдът съобразява и с решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. Изследвайки бежанската история на чужденеца сочи, че не се установяват каквито и да основателни опасения от преследване на жалбоподателя. Той не твърди осъществяването на конкретни военни действия, нито се установява причинно-следствена връзка между такива действия и напускането на Сирия от него. С оглед на това, че е напуснал страната няколко месеца преди падането на режима на Башар Асад, но след настъпилите в политическия живот промени не се е върнал, не може да се изведе причина за напускането му на страната по произход. Съдът се позовава на приложените от ответника по административната преписка и допълнително представените в хода на съдебното производство актуални справки на Дирекция Международна дейност при ДАБ, видно от които общото положение в страната се подобрява след падането на режима на президента Башар Асад. Счита, че спорадичните сблъсъци в райони на Сирия, вкл. и атентатите, престъпността и други дейности на насилие, за които има данни, не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт и те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. Сочи, че са налице данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ. Прави заключение, че липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, както и че не са налице други причини от хуманитарен характер за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Приема, че не е приложим принципът за забрана за връщане на чужденеца по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Въз основа на това прави извод, че оспореният административен акт е законосъобразно издаден, поради което отхвърля подадената жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. От съда са събрани относимите за спора доказателства, които са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. При правилно изяснена фактическа обстановка са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и притежава съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК, като са посочени фактическите и правните основания за постановяването му. В тази връзка възражението на касатора за допуснато нарушение по чл. 146, т. 2 АПК е неоснователно. В оспорения административен акт е извършена конкретна преценка на събраните в хода на административното производство факти и обстоятелства, като подробно и задълбочено е обсъдена личната бежанска история на чужденеца, която е анализирана и съпоставена с данните за положението в държавата по произход към момента на постановяването му. В случая правилно са преценени всички относими факти при произнасянето по молбата за международна закрила, поради което е спазена разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Настоящият състав споделя направения извод за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в ЗУБ. Заключението на административния орган и на съда за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут се подкрепя от събраните по делото доказателства, както и от данните, представени в настоящото производство. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно административният съд след обсъждане на бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства приема, че не са налице фактическите основания, изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не навежда твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю от него пред интервюиращ орган е заявено, че е напуснал страната си по произход около 04.08.2024 г. и нелегално е преминал в Турция, където е останал 4 дни. В РБългария е влязъл около 08.08.2024 г. не по установения ред, след което се е предал в бежански лагер. Твърди, че е живял в град Хасака, Сирия, като районът му се управлява от кюрдите, които отвличат момчета да служат към тях. Разказва, че ако се върне в Сирия има шанс да го вземат да служи като войник насила. Обяснява, че родителите му, тримата му братя и петте му сестри са останали в Сирия и не е могъл да ги вземе с него поради липсата на средства. Споменава за отделни инциденти в района на неговото местоживеене, за които отговорност поемат кюрдите. Заявява, че е напуснал родината си заради войната. Потвърждава, че не иска да се върне в Сирия заради заплахата за живота му, както и заради риска да го вземат да служи войник. Не са представени доказателства в подкрепа на тези твърдения. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за чужденец, напуснал държавата си на произход в търсене на по-добри условия за живот и реализация, което го прави мигрант, а не бежанец съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. Настоящият състав намира, че опасенията на чужденеца от възможността да бъде мобилизиран не са подкрепени с никакви конкретни данни и обстоятелства. В открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд жалбоподателят заявява, че той и тримата му братя са повикани да бъдат мобилизирани, но не представя никакви доказателства за това си твърдение. В интервюто си посочва, че не е влизал във взаимоотношения с армията или полицията в държавата по произход, не е бил обект на отправяни към него заплахи, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия, нито семейството му е било заплашвано. Съгласно критериите за определяне на статут на бежанец, установени в Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на Върховния комисар на Организацията на Обединените нации за бежанците - т. 168 от раздел "B" на Глава V, едно лице, което е дезертирало или избягало от военна служба просто от неприязън към военната служба или от страх от сражения, не е бежанец. В допълнение следва да се прави разлика между термините мобилизация и отбиване на редовна военна служба. Опасението на лицето, че ще го мобилизират не е основание за предоставяне на закрила по чл. 8 ЗУБ, защото законодателят в чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ квалифицира като действие на преследване само наказателното преследване или наказанието при отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 3 ЗУБ. По делото не се установява жалбоподателят да е бил преследван от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, за да бъде принуждаван да воюва, нито има данни за провеждана към конкретния момент мащабна военна мобилизация на територията на Сирия. Представената от него история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което изводът на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за това по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и законосъобразен. В подкрепа на този извод са и данните, съдържащи се в представената в настоящото производство справка МД-02-572 от 20.10.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, видно от която президентът на сирийското временно правителство е обявил премахване на задължителната военна служба, като последната е станала доброволна. Съдът достига до законосъобразен извод, че не са изпълнени условията за удовлетворяване на молбата на чужденеца и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно е прието, че жалбоподателят не навежда твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен анализ на представената от жалбоподателя бежанска история и актуалната информация относно Сирия с оглед решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. В обжалвания съдебен акт е направено подробно изследване на ситуацията в страната на произход към момента на постановяването му, като от съда са обсъдени и анализирани и допълнително представените пред него от дирекция "Международна дейност" при ДАБ справки, съдържащи информация относно положението в Сирия. Изведен е правилен извод, че не може да се счита, че само поради присъствието на чужденеца в родния му край или в друго населено място той ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Този извод се потвърждава и от последните данни за обстановката в Сирия, съдържащи се в представената от ответника в настоящото производство справка МД-02-528 от 30.09.2025 г. на директора на дирекция Международна дейност при ДАБ, според която в бюлетин на Върховния комисариат на бежанците на ООН (ВКБООН) от 26.09.2025 г. се сочи, че към 25.09.2025 г., считано от 08 декември 2024 г., около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни, а по отношение на вътрешното разселване към посочената дата 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, включително 980 899 души, напуснали местата за вътрешно разселени лица в северната част на страната. Между 17 23 септември 2025 г. ВКБООН продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони, осигурявайки транспорт и друга логистична подкрепа на граничните контролно-пропускателни пунктове Ал Салама и Джусие. В конкретния случай следва да се отчете също, че жалбоподателят не сочи конкретни обстоятелства, които да доказват безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ спрямо него или неговото семейство. Допълнителен аргумент в тази насока е и фактът, че чужденецът напуска държавата си по произход без семейството си, което остава в Сирия. Твърденията му, че след това неговите близки заминават в Ливан не се потвърждават от данните по делото. Първоинстанционният съд обосновава законосъобразен извод, че в случая не са налице обстоятелствата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. С тази разпоредба от законодателя е предвидена възможността за предоставяне на хуманитарен статут и по други причини от хуманитарен характер. Безпротиворечива е практиката на Върховния административен съд, че тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Видно от данните по делото такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателя, поради което в случая не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Правилно е заключението на съда, че за чуждия гражданин не са налице основанията за прилагане на принципа "забрана за връщане", установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в чл. 4, ал. 3 ЗУБ, съгласно който чужденец, влязъл в България, за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма данни, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,