Решение № 11550 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6579/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. И., в качеството му на служител на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация/ИИАА/, срещу Решение 358/05.06.2023 г. по адм. дело 111/2023 г. по описа на Административен съд /АС/ - Пазарджик. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно и необосновано, постановено в нарушени на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Направено е особено искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз/СЕС/, като са формулирани четири въпроса. Иска се от касационната инстанция да отмени първоинстанционното съдебно решение, не се претендират разноски. Ответникът по касационната жалба- С. В. С. не депозира отговор по касационната жалба. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, чрез юриск. С. Грозданов оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли по съображения, изложени в писмен отговор и съдебно заседание. Представя писмено доказателство. Счита обжалваното решение за правилно и като такова иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Съдебното производство е започнало по подадена пред Административен съд София- град/АССГ/ жалба на С. В. С. от гр. Пловдив срещу Заповед РД-01-378/23.09.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, с която е наредено:1. Организирам работното време на смени на служителите, заемащи длъжности инспектор, старши инспектор и главен инспектор в отделите Контрол към регионалните дирекции Автомобилна администрация, както и за служителите, заемащи експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции и експертни длъжности със спомагателни функции в отдел Координация и мониторинг към дирекция Автомобилна инспекция. 2. Установявам за служителите по т.1 сумирано изчисляване на работното време за период от три месеца; 3.При отчитането на работното време да ес спазват изискванията на чл.9 и чл.18 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата;4. Заповедта влиза в сила от 01.10.2022 г.; 5. Отменям Заповед РД-01-347/06.07.2020 г. на Изпълнителния директор на ИИАА и т.6.Контрол по изпълнението на заповедта възлагам на Главния секретар на агенцията.. С Определение 8030/13.10.2022 г. АССГ е прекратил образуваното производство по адм. дело 9209/2022 г. и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд - Пазарджик, като е образувано адм. дело 966/2022 г. Първоинстанционният съд с Определение 2163/02.11.2022 г. е конституирал страните по делото, както следва: С. В. С. - оспорващ и Б. Рановски- Изпълнителен директор на ИААА - ответник, като е насрочил делото в открито съдебно заседание. Със същото определение е прието, че оспорената заповед представлява общ административен акт, като съдът е разпоредил делото да се съобщи чрез обявление в Държавен вестник на основание чл.181, ал.1 от АПК. В хода на съдебното производство по адм. дело 966/2022 г. е постъпила молба от А. И. от гр. Пазарджик - Инспектор в отдел Контрол, в която е посочил, че процесната заповед се отнася и за него и го касае лично, предвид изпълняваната длъжност инспектор, поради което моли да бъде конституиран като страна по делото. Към молбата си И. е приложил копие от Трудов договор 801/28.07.2017 г. и длъжностна характеристика на длъжността Инспектор в отдел Контрол в РДАА- гр. Пловдив. С протоколно определение от 11.01.2023 г. АС-Пазарджик е конституирал като заинтересована страна по делото А. И., който се е явил лично и е бил представляван от адв. А. И.. С Определение 47/11.01.2023 г. административният съд е повдигнал спор за подсъдност между АС - Пазарджик и АССГ, прекратил е съдебното производство по адм. дело 966/2022 г. е изпратил делото на Върховния административен съд/ВАС/ за определяне на компетентни съд. С Определение 1042/31.01.2023 г. по адм. дело 815/2023 г. Върховният административен съд е изпратил делото по подсъдност на АС - Пазарджик, като в мотивите на съдебния акт е изрично посочено, че обжалваната заповед не представлява общ административен акт, няма и характеристиките на индивидуален административен акт. Върховният административен съд в определението си е посочил, че процесната заповед представлява вътрешнослужебен акт, който следва да бъде разгледан по общия процесуален ред по обжалване на индивидуални административни актове по чл.145 и сл. от АПК, съобразно чл.46 от Закона за нормативните актове. След връщане на делото в АС - Пазарджик е образувано адм. дело 111/2023 г., по което с Определение 1791/06.02.2023 г. съдът е конституирал страните по делото: С. В. С. - оспорващ и Изпълнителния директор на ИААА- ответник. В определението е посочено, че производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, предвид Определение 1042/31.01.2023 г. по адм. дело 815/2023 г. по описа на ВАС, разпределена е доказателствената тежест между страните и са дадени указания във връзка с предмета на оспорване. В хода на съдебното производство по адм. дело 111/2023 г. е постъпила молба на 15.05.2023 г. от А. И., с която е поискал да бъде присъединен като жалбоподател по делото в качеството му на служител на длъжност Инспектор по трудово правоотношение в ИААА. Със същата молба И. е упълномощил като процесуален представител по делото до приключването му пред всички съдебни инстанции адв. А. Илиев. С протоколно определение от 15.05.2023 г. АС - Пазарджик е присъединил като жалбоподател по делото А. И., представляван от адв. А. Илиев. Предмет на касационен контрол пред настоящия съдебен състав е Решение 358/05.06.2023 г. по адм. дело 111/2023 г. по описа на АС - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на С. В. С. ,чрез адв. Филипов и А. И., чрез адв. Илиев, срещу Заповед РД-01-378/23.09.2022 г. на Изпълнителния директор на ИААА. Срещу това решение са подадени две касационни жалби - от настоящия касатор А. И. и от С. С.. Касационната жалба на С. е върната с Определение 1538/31.07.2023 г. по адм. дело 111/2023 г. по описа на АС - Пазарджик, поради неизпълнени указания за отстраняване нередовности по същата. Определението не е било обжалвано и е влязло в сила. Пред настоящия касационен съд е представена Заповед РД-01-74/05.03.2024 г. на Изп. Директор на ИААА, с която е отменена процесната Заповед РД-01-378/23.09.2022 г. на Изп. Директор на ИААА. При така установените факти и въз основа на приетите по делото писмени доказателства, касационният съд намира, че съдебното решение е недопустимо, като постановено при липса на подадена жалба от А. И. срещу Заповед РД-01-378/23.09.2022 г. на Изпълнителния директор на ИААА. Съдебното производство е по реда на чл.145 и сл. от АПК, а АС - Пазарджик на основание разпоредбата на чл.182, ал.3 от АПК, приложима при оспорването на общи административни актове, в нарушение на съдопроизводствените правила, е конституирал като жалбоподател по адм. дело 111/2023 г. по описа на АС - Пазарджик настоящият касатор А. И., без от последния да е подадена жалба. След като от А. И. няма постъпила жалба срещу горецитираната заповед, е безпредметно обсъждане наличието на правен интерес за последния да оспори процесния вътрешнослужебен акт. Оспорването на А. И. е недопустимо, в нарушение на разпоредбата на чл.150 от АПК- при липса на подадена до АС - Пазарджик жалба в писмена форма, отговаряща на изискванията на чл.150, ал.1,т.1 - 8 от АПК. Съдебното решение е недопустимо, тъй като не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, поради което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Предвид наличието на основанието по чл. 209, т. 2 от АПК, за което касационната инстанция следи служебно, не се дължи произнасяне по наведените в касационната жалба оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК. При този краен резултат се постига и търсеният от ответника ефект - прекратяване на производството, но на различно от соченото в хода по същество основание. Предвид изхода на спора, в полза на ответната страна Изп. Директор на ИААА следва да се присъди юриск. възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение