Решение № 1185 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7309/2010 г.

Решение № 1185 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7309/2010 г., I о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. София, срещу решение от 13.04.2010 г. по адм. дело № 74/2007 г. на Софийски градски съд, административно отделение, трети А състав, с което по жалба на "Германос Телеком - България" ЕАД е отменен РА № 104/13.04.2006 г. на ТД "Големи данъкоплатци и осигурители", гр. София, потвърден с решение № 1851/29.08.2006 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП., в частта, в която не е признат данъчен кредит за данъчни периоди м. 6 - м. 12.2003 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Германос Телеком - България" ЕАД, представляван от адв. Иванов изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по подробно изложени съображения. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна: За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че "Германос Телеком - България" ЕАД е сключил споразумения с "Алкател Бизнес Системс", Франция, "Моторола ГмбХ" Германия и с "Ериксон Мобайл", Швеция, с които страните са се съгласили жалбоподателят в качеството си на оторизиран център да извършва поддръжка, гаранционни и извънгаранционни ремонти на техните продукти. Насрещната страна по тези споразумения се е задължила да заплаща услугите и вложените резервни части при условия и ред, установени в договорите. Установено е и че издадените от жалбоподателя фактури на чуждестранните дружества за процесните данъчни периоди са в изпълнение на посочените споразумения. Съдът е кредитирал заключенията по ССЕ, от които се установява, че собствениците на ремонтираните клетъчни телефони не са заплащали възнаграждение за осъществените ремонти. Стойността на ремонта и резервните части са заплащани на жалбоподателя от производителите на телефоните. При тези данни и на основание чл. 29, ал. 8 ЗДДС (отм.), след като по делото е безспорно установено, че крайният потребител не е заплащал ремонта на телефона, съдът е приел, че същият (ремонта) е включен в данъчната основа, заплатена при вноса на телефона и не представлява самостоятелна доставка. Съдът е приел, че текстът на чл. 29, ал. 8 ЗДДС (отм.) се прилага, както за гаранционната услуга, предоставена безвъзмездно от дружеството на крайният потребител, така и за същата гаранционна услуга на производителя по изричната разпоредба на закона, който предвижда, че безвъзмездното гаранционно обслужване не представлява самостоятелна доставка, а стойността му се счита включена в стойността на стоката. Фактът, че дружеството е доставило услуга с място на изпълнение в страната не е основание да не се приложи чл. 29, ал. 8 ЗДДС, както неправилно подържа касаторът. Решението е неправилно. В хода на съдебното производство е било установено, че гаранционната дейност във връзка с продадени телефони е била поемана от производителя. В същото време за извършваните в посочената област услуги производителите са заплащали на дистрибутора - жалбоподател стойността на вложените резервни части и труд, за което са били издавани данъчни фактури. Жалбоподателят не е начислявал ДДС върху вложения труд, който пропуск е бил коригиран от данъчните органи. Основателно е възражението на касатора, че в разглеждания случай не може да бъде приложена нормата на чл. 29, ал. 8 ЗДДС (отм.), доколкото тук не се разглеждат взаимоотношенията с купувачите на стоката. Сумите за извършения от жалбоподателя ремонт не представляват част от цената по внесените стоки, а са отделна услуга по поддържане и ремонт на същите. Основанието за тяхното заплащане е различно от това по продажбата им на потребителите, собственици на телефони. По делото е установено, че през ревизираните данъчни периоди "Германос Телеком България" АД е извършвал ремонти на продадени от него телефонни апарати, като по време на гаранционния срок притежателите им не са заплащали получената услуга - ремонт. Заплащането на същата услуга е извършвано от по-горе изброените дружества по силата на сключените с жалбоподателя споразумения за сервиз и поддръжка въз основа на фактури, издадени от "Германос Телеком България" АД на чуждестранните лица за извършени ремонти и вложени резервни части. Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на притежателите на телефони с дефект в гаранционен срок, в данъчната основа на доставката на стока се счита включена услугата по последващо безвъзмездно гаранционно обслужване - чл. 29, ал. 8 ЗДДС (отм.), в сила от 1.01.03 г. Сумите, обаче, получени от жалбоподателя за извършения от него ремонт, не представляват част от цената, заплатена от него при внасяне на телефоните и съответно е налице отделна услуга по сервиз - поддържане и ремонт, извършвана от него. Същата е със самостоятелен характер и не зависи от начина на придобиване на телефонните апарати от третите лица. Доколкото услугите по сервиз се извършват на територията на България същите нямат характер на износ по чл. 14 ЗДДС, нито на освободена доставка по чл. 33 ЗДДС, поради което данъчните органи законосъобразно са начислили по реда на чл. 55 ЗДДС ДДС в спорния размер. Доставката на услуга по гаранционен сервиз, заплащан от производителя на извършващия го, е отделна доставка по отношение на изпълнителя на услугата. Нормата на чл. 29, ал. 8 ЗДДС (отм.) е приложима относно доставката до потребителя, закупил телефон, който заплащайки данъчната основа при доставката на стоката получава и право на безплатно гаранционно обслужване. Юридическата и икономическа разлика между жалбоподателя и собствениците на телефони в гаранционен срок е, че жалбоподателят е изпълнител по доставката на услугата за сервиз, която му се заплаща, и получател при доставката на телефони от внос, а третото лице, закупило телефон е получател, както по доставката на телефон, така и по доставката на услуга - безплатен за него гаранционен сервиз. Решението като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, вместо него следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата срещу оспорения РА. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първо А отделение, на основание чл. 222, ал. 1 АПК