Решение № 1485 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4551/2019 г.

Решение № 1485 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4551/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Г. Кралева от [населено място], подадена чрез адв. Бобева срещу решение № 837 от 13.02.2019 г. по адм. д. № 13124/2017 г. на Административен съд- София град. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и се претендира отмяната на обжалваното решение със законните последици. Ответникът – Областен управител на Област София, гр. София, ул. "Алабин" № 22, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като взе предвид представените по делото доказателства и наведените доводи, намира същата за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу бездействие на Областния управител на Област София по съхраняване, окомплектоване и предоставяне на поискани документи, както и по приключване на процедурата по преписка вх. № 18/2, образувана на 27.04.2016 г. по заявление за закупуване на ведомствено жилище по реда на Закона за държавната собственост /ЗДС/. За да постанови решението си съдът е приел за безспорно, че поисканите с молба от 10.10.2017 г. от Кралева копия от документи по преписката са й били изпратени по куриер и връчени на 3.11.2017 г. Приема, че са недоказани твърденията й за констатирани от нея на 7.11.2017 г. нередности по съхранението на документите в преписката и по-конкретно, че последната е непълна, некомплектована и неномерирана хронологично по поредност на постъпване на документите. Приел е, че не са подкрепени с доказателства оплакванията й, че при извършена на 21.11.2017 г. в администрацията на ответника справка за изпълнение на действията, описани в искането й от 7.11.2017 г., в присъствието на адв. Метанова, процесуален представител на Кралева по делото, същата е установила неизпълнение – некомплектована преписка, документи в найлонови джобове, липсващи документи. Административният съд е приел, че Кралева не е ангажирала годни и убедителни доказателствени средства за установяване на твърдените от нея факти и обстоятелства, а визираните в жалбата и в о. с. з. от адв. Метанова фактически обстоятелства, съвпадащи с твърденията на Кралева, нямат доказателствена стойност, тъй като по същество са изявления и твърдения за настъпили факти на процесуален представител, обвързан със защитната теза на страната по силата на договор за правна защита и съдействие, а не свидетелски показания на трето незаинтересовано от изхода на делото лице. Съдът е приел, че по отношение на исканото предоставяне на становище на комисията по чл. 74 ППЗДС, задължение за свикване на комисия не е предвидено по закон за областния управител, а е предвидена само правна възможност, от която областният управител може да се възползва в процедурата по глава VI от Правилника за прилагането му /ППЗДС/ в определен стадий на развитие на процедурата – след събиране на документацията по чл. 73, ал. 2 ППЗДС и предоставяне на разрешение от ръководителя на ведомството /ал. 3/, каквото в този случай не е налице - действието на разрешението на предходния директор на НБКМ е отпаднало с връщането за актуализиране на пазарната оценка на имота, а в последствие новият директор на НБКМ е изразил изричното си несъгласие за продажбата на ведомственото жилище на наемателката. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 257 АПК. Съгласно чл. 257, ал. 1 АПК /в приложимата редакция до отмяната й с ДВ бр. 77/2018 г., в сила от 1.01.2019 г. /, "бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове", а според ал. 2 – "с решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането". За да се уважи искова молба, предявена на основание чл. 257 АПК (отм.); , сега 256, ал. 1 АПК /ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 1.01.2019 г. / е необходимо на първо място да е налице пряко произтичащо от нормативен акт задължение на органа да действа, и второ - да е налице започнало и продължаващо негово бездействие. В процесния случай административният орган според жалбоподателката неправилно не е приключил процедура по искане на Кралева за закупуване на ведомствено жилище – частна държавна собственост, предоставено на НБ "Св. Св. Кирил и Методий", находящо се в [населено място], [адрес], и не е изпълнил, произтичащо пряко от нормативен акт задължение, а именно: неизпълнение на задължение за съхраняване, окомплектоване и предоставяне на копия от документи по преписка 18/2, образувана на 27.04.2016 г. по молба за закупуване на ведомствено жилище по реда на ЗДС, както и бездействие на комисията по чл. 74 ППЗДС. Първоинстанционният съд правилно е установил недоказаност и необоснованост на твърденията на жалбоподателката, поради което на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав споделя тези мотивите. Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 74 ППЗДС не установява задължение за областния управител, а само му предоставя възможност да назначи помощен орган, какъвто е постоянната комисия от длъжностни лица в областната администрация, която разглежда преписките по продажба и замяна на имотите - държавна собственост, и дава становище по тяхната законосъобразност и целесъобразност, поради което това оплакване не може да търси защита по реда на чл. 257 АПК (отм.);. Правилно съда е приел във връзка с направеното оплакване за бездействие по приключване на преписката, в съответствие с материалния закон, че неиздаването на заповед по чл. 75 ППЗДС не представлява бездействие по смисъла на 257 АПК (отм.); , тъй като продажбата на ведомствени жилища, държавна собственост, се извършва при осъществяване на сложен фактически състав. Административното производство приключва с издаване на заповед по чл. 75, ал. 1 ППЗДС вр. чл. 46, ал. 2 ЗДС, който индивидуален административен акт е правно, а не фактическо действие. Защитата по чл. 257 АПК (отм.); е неприложима към издаване на заповед по чл. 75 ППЗДС. От съществено значение е и безспорното по делото обстоятелство, че производството по преписката е спряно по реда на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК със заповед от 29.11.2017 г. с № РД-15-236 на областния управител до приключване на гр. д. № 52122/2016 г. по описа на СРС, 58 състав. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение