Решение № 10191 от 10.11.2022 г. на ВАС, II о.
ВАСВторо отделение10.11.2022 г.докладчик Стефка Кемалова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 61/30.03.2022 г., постановено по административно дело 31/2021 г. по описа на Административен съд Кюстендил.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ Членове: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Д. Димитров, подадена чрез пълномощник адвокат А. Икономов, против Решение 61/30.03.2022 г., постановено по административно дело 31/2021 г. по описа на Административен съд Кюстендил, която е отхвърлена жалбата му срещу отказ на Кмета на Община Рила за изменение на подробен устройствен план, обективиран в писмо рег. УС-01-04-17/19.01.2021 г. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на оспорения отказ. Касационната жалба се поддържа лично от Д. Димитров и от адвокат Икономов, който моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответната страна Кмет на Община Рила се представлява от адвокат Бозовайска, която оспорва касационната жалба посредством писмен отговор в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административното производство е започнало по заявление, с което на основание чл. 134а ЗУТ е поискано изменение на подробния стройствен план на гр. Рила, одобрен със Заповед 30/22.02.1993 г., с който е извършено разделяне на съсобствения на заявителя имот на два УПИ, поради допусната грешка, която се моли да бъда отстранена. С оспорения акт, органът е отказал да допусне поисканото изменение, с мотивите, че не са налице условията за това съгласно чл. 134а ЗУТ, тъй като за гр. Рила няма одобрена кадастрална карта, както и не е налице непълнота или грешка в кадастралната основа или решение за разрешен спор за материално право по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, въз основа на което са извършени правилни фактически установявания, след което съдът е приел законосъобразност на процесния отказ по изложените в решението мотиви, които напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Основният спор е съсредоточен относно преценката дали в конкретния случай са налице предпоставките по чл. 134а ЗУТ, на каквото основание е поискано изменение на плана, а именно налице ли е непълнота или грешка в кадастралната карта, послужила като основа за изработване на действащия устройствен план, установена с влязла в сила заповедите по чл. 54, ал. 4 и 5 ЗКИР или изменение на картата, извършено на основание влязло в сила съдебно решение по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Правилен е изводът на съда за това, че разписаните в тази норма условия не са налице, доколкото не е установена по съответния ред грешка или непълнота в кадастралната основа, както и липсва разрешен спор по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. От страна на оспорващият не се сочат и не се представят доказателства в обратния смисъл. На следващо място, съдът се е позовал и на влязло в сила съдебно решение за делба, с което съсобствеността между УПИ X-766 и УПИ XI-767, кв. 49 по плана на гр. Рила, е прекратена. Предвид изложените мотиви, съдебното решение, с което оспореният отказ е потвърден като законосъобразен се явява постановено при правилно приложение и тълкуване на материалния закон. Не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, като решението е и обосновано, тъй като възприетите от съда правни изводи се подкрепят от установените факти. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,