Решение № 15799 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7259/2013 г.

Решение № 15799 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7259/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), срещу решение № 1995 от 25.03.2013 г. по адм. дело № 8114/2012 г. на Административен съд - София град, с която са инвокирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - София град (АССГ) е отменил писмена покана изх. № 29-07-66/20.07.2012 г., издадена от директора на СЗОК до "ДКЦ ХIV - София" ЕООД за възстановяване на неоснователно получени суми поради превишение на регулативния стандарт за специализирани медицински дейности (СМД). По делото е изслушано заключение на вещо лице, което АССГ кредитирал като компетентно и точно и от което е видно, че извършените прегледи и изследвания не превишават определените от СЗОК регулативни стандарти, което означава, че няма нарушение на договора или закона. Всъщност вещото лице е потвърдило възражението, непрекъснато правено от лечебното заведение - жалбоподател, че "през 4-то тримесечие на 2011 г. от дружеството са издадени 1171 броя направления бл. МЗ-НЗОК № 3 за тип 1, 2 и 4 при определени общо с +10 % увеличение 1234 бр. (1122 + 112), т. е. издадени са с 63 бр. по-малко от допустимото" и че "от наличната документация в дружеството ни е видно, че не е допуснато превишение на определените регулативни стандарти - бл. МЗ-НЗОК № 3 за тип 1, 2 и 4, като броя на назначените такива кореспондира с отчетения в представените от СЗОК спецификации за 3-то и 4-то тримесечие на 2011 г." На това заключение АССГ е основал извода си за незаконосъобразност на писмената покана. Поради това основният довод в касационната жалба е насочен срещу приемането на експертизата на вещото лице. Касаторът твърди, че при изготвяне на експертизата вещото лице не е изследвало електронните отчети, представени от СЗОК, в които се съдържа цялата информация. Този довод е неоснователен тъй като видно от заключението на вещото лице представените за IV тримесечие на 2011 г. направления са проверени и съпоставени с извлечението от електронния отчет, а впоследствие в съдебно заседание от 20.03.2013 г. вещото лице отново е заявило, че заключението е изготвено върху представените от административния орган общо 6 папки с приложения и електронния отчет. Затова съответното процесуално действие е ответникът по жалбата да поиска вещото лице да изготви своето заключение въз основа на посочени от него (от ответника) писмени и/или електронни документи. Така например, в отговор на възражението на лечебното заведение, направено с писмо от 19.06.2012 г., началникът на отдел "ИП" е представил на касационния жалбоподател становище, че "д-р Магдалена Шангова с УИН ..., изпълнител по пакети "Педиатрия" и "Нервни болести" и д-р Ели Ненова с УИН ..., изпълнител по пакет "Педиатрия", са отразили в електронните си отчети издаване на значително по-нисък брой направления в сравнение с отчетените и заплатени направления, издадени от същите специалисти". Очевидно така изразеното становище не съдържа фактически констатации, въз основа на които да бъде направен извод, а само то представлява извод. При липса на фактически констатации този извод естествено остава необоснован. Но ако бе поискана допълнителна експертиза със задача да направи съпоставка на данните при лечебното заведение - жалбоподател и тези в СЗОК, намиращи се в определени писмени или електронни документи, вероятно становището на началника на отдел "ИП" би било подкрепено с обуславящи го фактически констатации. Касационният жалбоподател не е поискал да бъде назначена допълнителна експертиза, чрез която да се оборят констатациите от заключението на вещото лице, които съвсем естествено са направени при анализ на документи, посочени от жалбоподателя, който е поискал експертизата. Ако касационният жалбоподател е искал да бъдат показани и други данни, съдържащи се в други документи и опровергаващи данните в документите, посочени от лечебното заведение, той е могъл да поиска допълнителна експертиза. А за анализиране на касационната жалба, която възпроизвежда писменото становище на директора на СЗОК, представено пред АССГ, са необходими специални знания, каквито нито Административен съд - София град (пред когото е представено становището), нито Върховният административен съд (пред когото е подадена касационната жалба) притежават. След като заключението на вещото лице не се опровергава от останалите доказателства по делото, правилно АССГ е основал решението си на него. А щом като това заключение е, че няма доказателства да са били превишени от лечебното заведение определените му за четвъртото тримесечие на 2011 г. регулативни стандарти, то и постановеното от Административен съд - София град решение е правилно (законосъобразно и обосновано) и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,