Решение № 619 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1092/2009 г.

Решение № 619 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1092/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 25 от 10.03.2009 г. по гр. д. № 614/08 г. на Сливенския окръжен съд е отменено решение № 1084 от 22.04.2008 г. по гр. д. № 2578/03 г. на Сливенския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на държавата, че Индустриална стопанска асоциация [населено място] е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], т. нар. "Г. къщи", записан по плана на [населено място] като НУПИ - 1948 в кв. 133, заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 96.34 кв. м. и масивна едноетажна пристройка с площ от 73.14 кв. м., който се идентифицира като поземлен имот с идентификатор 67338.513.207. Против въззивното решение е подадена касационна жалба от Областния управител на Сливенска област като пълномощник на министъра на регионалното развитие и благоустройство, представляващ държавата. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответникът по касация Индустриална стопанска асоциация със седалище [населено място] чрез процесуалните си представители изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид наведените в касационната жалба основания за касиране на въззивното решение, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът, който е регистриран като ЮЛ с нестопанска цел през 1982 г., е придобил правото на собственост върху процесния имот на основание чл. 2, ал. 4 ЗДС, тъй като същият му е бил предоставен за стопанисване и управление по предвидения за това ред при действието на НДИ (отм.). От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 38 от 17.03.1982 г. на МС на основание чл. 101 ЗС в полза на ОНС С., за оформяне на ансамбъл от възрожденски къщи за Окръжен център на художествената самодейност и за Дом на текстилеца към СК "Д." С., са отчуждени недвижими имоти, в т. ч. и имот пл. № 2631 в кв. 213, с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, паянтова жилищна сграда и др., собственост на К. М., Д. Г. и С. Г., като собствениците са били обезщетени. На 30.07.1982 г. е съставен А. за дворното място от 543 кв. м., масивна жилищна сграда от 96.84 кв. м. и масивна пристройка от 74.14 кв. м. Така индивидуализираният имот е предоставен за оперативно управление на Комбинат "С. Д." С. за Дом на текстилеца. Със заповед № 100 от 14.01.1983 г. на председателя на ОНС С. на основание чл. 94 - 97 от Наредбата за държавните имоти (отм.) е наредено на ОНС С. да предаде безвъзмездно на Комбинат "С. Д." имот пл. № 2632 - дворно място от 59 кв. м. и паянтова жилищна сграда, като е пояснено, че това е старата жилищна сграда в двора на Г. къща, за реставриране и адаптиране като приемна на изграждащия се Дом на текстилеца. На 04.02.1986 г. е изпратено писмо от СК "Д." до Окръжна индустриално стопанска асоциация /ОИСА/ относно Дом на стопанския ръководител, с което се уведомява председателят на асоциацията, че съгласно получени указания, създаващият се Дом на текстилеца трябва да се преустрои в Дом на стопанския ръководител. На 13.02.1986 г. е изготвена съвместна молба от СК "Д." и ОИСА до председателя на ИК на ОНС, с искане да бъде издадена заповед на основание чл. 98, ал. 1, т. 2 от НДИ за предаване на имоти пл. № 2631 и 2632, заедно с построените в тях сгради от СК "Д." на ОИСА. Със заповед от 05.05.1986 г. е разпоредена СК "Д." да предаде безвъзмездно на ОИСА недвижимия имот, описан по следния начин: дворно място от 543 кв. м., двуетажна масивна жилищна сграда от 96 кв. м., масивна едноетажна постройка от 73 кв. м. и подобрения, съставляващи имот пл. № 2631 и 2632, а по новия план - 4792, който ще се ползува за Дом на стопанския ръководител. Предаването е извършено на 18.06.1986 г., за което е съставен и протокол - опис. През 1989 г. на И. - С. е издадено разрешение за строеж за обект "Дом на стопанския ръководител". При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот, но не на соченото от него основание- придобивна давност, а по силата на закона- чл. 2, ал. 4 ЗДС. Правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, са дали по силата на чл. 2, ал. 4 ЗДС юридическите лица с нестопанска цел придобиват право на собственост върху предоставените им за стопанисване и управление по реда на НДИ (отм.) държавни имоти или по аргумент от § 6 от ПЗР на ПМС № 235 от 1996 г. запазват само вещното право което са имали, а титуляр на правото на собственост остава държавата; за да възникне правото на собственост в патримониума на юридическото лице с нестопанска цел необходим ли е изричен акт или придобиването е по силата на закона. С разпоредбата на чл. 2, ал. 4 ЗДС са изключени от обхвата на държавната собственост имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Разбирането, според което законодателят е имал предвид имуществото, което търговските дружества и юридическите лица са придобили в собственост от държавата чрез правна сделка, би обезсмислило съществуването на тази норма, тъй като и без да бъде изрично посочено е ясно, че след като държавата се е разпоредила с имуществото си в полза на друг правен субект, нейното право на собственост се е прекратило. Това налага извод, че нормата на чл. 4, ал. 2 ЗДС регламентира правното положение на държавното имуществото, придобито от търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел чрез някой от другите друг способи за придобиване на право на собственост, посочени в чл. 77 ЗС. Специфичен способ за прехвърляне на право на собственост от държавата на търговските дружества е преобразуването на държавни предприятия в търговски дружества с държавно имущество. Съгласно чл. 17а Зппдобп (отм.), при преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество с държавно имущество, правото на собственост върху имуществото, предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие, се предоставя в собственост на търговското дружество. Този способ е неприложим за юридическите лица с нестопанска цел - сдружения и фондации, регистрирани при действието на ЗЛС, които при действието на Конституцията на НРБ от 1971 г. са били със статут на обществени организации. Като такива, за разлика от държавните предприятия и организации, са могли да притежават собствено право на собственост, отделно от това на държавата, поради което прехвърлянето на недвижим имот от държавата в собственост на обществени организации е следвало да се извърши по реда на чл. 18 ЗС. Същевременно обаче Конституцията е допускала държавни имоти да бъдат предоставяни на тези организации за ползуване за постигане на техните цели. Доколкото обаче юридическите лица с нестопанска цел са включени в персоналния обхват на специалната норма на чл. 2, ал. 4 ЗДС наред с търговските дружества, следва, че законодателят третира предоставените им за ползуване по реда на НДИ държавни имоти по същия начин, както и тези, включени в капитала на преобразуваните търговски дружества. При липса на изрична законодателна уредба, която изрично да сочи, че тези имоти стават собственост на юридическите лица с нестопанска цел, този извод може да бъде направен по тълкувателен път по аргумент от чл. 2, ал. 2 ЗОбС в последната редакция след изм. в ДВ бр. 101/2004 г., съгласно която не са общинска собственост имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори когато общината е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. След като държавните имоти, предоставени на юридическото лице с нестопанска цел по реда на НДИ (отм.), по силата на закона не са нито държавна, нито общинската собственост, следва да се приеме, че са станали собственост на юридическото лице. При този отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е обосновано и законосъобразно. Неоснователен е касационният довод, че с оглед разпоредбата на § 6 от ПМС № 235 от 19.09.1996 г. за приемане на Правилник за прилагане на ЗДС и на ЗОбС, ищецът има само запазено право на ползуване върху процесния имот, а титуляр на правото на собственост е останала държавата. Това становище противоречи на чл. 2, ал. 4 ЗДС. По изложените съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на наведените в касационната жалба оплаквания следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът