Решение № 50230 от 5.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2315/2021 г.

Решение № 50230 от 5.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2315/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от Р. Л., А. К. и Г. К., чрез адв. А. М., против решение № 120 от 6 април 2021 г., постановено по в. гр. д. № 954/2020 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 816 от 27 ноември 2020 г., постановено по гр. д. № 1796/2020 г. по описа на Районен съд Велико Търново, за приемане за установено по отношение на дружеството, че П. Б. К., с адрес в [населено място], не дължи сумата от 5306,47 лева, представляваща цена за коригирано количество електрическа енергия за периода 23.11.2017 г.-2.04.2020 г. по фактура №.... от 28.07.2020 г., издадена по партида с клиентски №..... за обект с №....., намиращ се в [населено място], общ. Велико Търново, дом №...., и в тежест на касатора са присъдени разноски. С определение № 520 от 23 юни 2020 г., постановено по настоящото дело, е допуснато до касационно обжалване по въпросите: подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото и въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване, допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на количеството електрическа енергия, измерена в неизведен на дисплея регистър и правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведен на дисплея на електромера регистър, както и причините за това. По първия въпрос трябва да се вземе предвид, че съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна в производството е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Правилото регулира разпределението на доказателствената тежест в процеса, по силата на което всяка една от страните следва да понесе неблагоприятните последици от това, че даден факт не е установен в хода на производството. То е следствие от установеното в чл. 6, ал. 2 ГПК предписание, че предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Тези разпоредби обаче не освобождават съда от задължението да вземе становище по въпросите по предмета на спора, подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест за тях.