Решение № 10518 от 10.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14489/2016 г.

Решение № 10518 от 10.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14489/2016 г., VII о., докладчик председателят Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. К. Т. от гр. Д., подадена чрез адв. Коева, срещу решение № 343 от 28.10.2016 г. по адм. д. № 394/2016 г. на Административен съд В. Т., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК, с № 295-1/30.07.2014 г., издаден от младши експерт в отдел "МДТ" при О. В. Т., потвърден след обжалване по административен ред с решение без номер и дата, издадено от началника на отдел "МДТ" при О. В. Т., в частта му с която са определени задължения за ТБО за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2013 г., за 28 урегулирани поземлени имота, всички в местността "Дервеня" в землището на гр. В. Търново, в размер общо 5 641,59 лв. и лихви за забава 1 373,45 лева. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения подробно изложени в жалбата моли за отмяна на решението на административния съд и отмяна на АУЗД, както и присъждане на разноски, съобразно списък, който е приложен към становището от 20.03.2018 г. Ответната страна - директор на дирекция "Местни данъци и такси" при община В. Т., в писмена защита от 12.03.2018 г. от ст. юрк. Й. И., излага доводи за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл . 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано на основание Решение № 7174/14.06.2016 г. Върховният административен съд, с което е отменено Решение № 96 от 29.07.2015 г., постановено по адм. д. № 679/2014 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново в частта, с която е отменен АУЗД на органа по приходите в О. В. Т. по отношение на определените задължения за ТБО за периода 2010 г. - 2013 г. за 28 поземлени имота, находящи се в м. "Дервеня", землището на гр. В. Търново, а делото е върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване указанията по тълкуването и прилагането на закона. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Г. К. Т. против Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, с № 295-1/30.07.2014 г., издаден от младши експерт в отдел "МДТ" при О. В. Т., потвърден след обжалване по административен ред с решение без номер и дата, издадено от началника на отдел "МДТ" при О. В. Т., в частта му с която са определени задължения за ТБО за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2013 г., за 28 урегулирани поземлени имота, всички в местността "Дервеня" в землището на гр. В. Търново, в размер общо 5 641,59 лв. и лихви за забава 1 373,45 лева. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона форма и има съдържание, в което са изложени фактически и правни основания за издаването му. Приел е за установено, че за процесните периоди /2010 г. - 2013 г. / органът на местното самоуправление е взел решение община В. Т. да предоставя на всички населени места на територията на община В. Т. услугите за сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа, а за имотите намиращи се извън районите, в които общината е организирала сметосъбиране и извозване на битови отпадъци се събира такса за ползване депо и поддържане чистота на териториите за обществено ползване. В случая с процесния акт се определени задължения само за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа. Според заключението на съдебната експертиза, определеният от общинската администрация размер на ТБО е в размер на 1,5 промила от данъчната оценка на имотите, състояща се от такса за поддържане и експлоатация на депата за битови отпадъци в размер на 0,2 промила и 1,3 промила за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Посочените размери на двата вида такси са съответни на тези за услугите проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депа за битови отпадъци, и за почистване на териториите за обществено ползване, за жилищни и вилни имоти на граждани и юридически лица, за сгради извън регулация, определени с Решение № 756 от 17.12.2009 г. и Решение № 1173 от 20.01.2011 г. на Общински съвет - В. Т. и с Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на О. В. Т., приета с Решение № 68 от 28.12.2011 г. на Общински съвет - В. Т. Съдът е приел за доказано, че имотите на Г. К. Т.- 28 броя УПИ в местността "Дервеня" в землището на гр. В. Търново, попадат в район, за който през периода 2010 г. - 2013 г. са организирани услуги по чл. 62 ЗМДТ, а именно поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждането на битовите отпадъци, произтичащо от Закона за управление на отпадъците. Решението е правилно. Съгласно чл. 62 ЗМДТ ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 ЗМДТ е предвидено, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване-когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. Нормата на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ предвижда, че за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, а съгл. чл. 67, ал. 4 ЗМДТ таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на негова територия и съответно реално са предоставени определените видове услуги. В случая страните не спорят, че касаторът е собственик на 27 от процесните УПИ и съсобственик в УПИ XXVIII в местност "Дервеня" в землището на гр. В. Търново, което означава, че същият е задължено лице по смисъла на цитираните по-горе норми за ТБО за въпросните имоти и съответната част от съсобствения имот. С оспорения акт са определени задължения само за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа. Неоснователни са възраженията в жалбата за недължимост на ТБО с аргумент, че процесните имоти са незастроени, не са ползвани през спорните периоди и не са генерирали отпадъци. В тази връзка следва да се посочи, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не е обвързана с конкретен имот, а целта на нейното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните сгради, изградени на територията й. Поради това, правилно от първоинстанционния съд е прието, че е без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тази услуга обстоятелството дали имотът е бил ползван и дали генерира битови отпадъци. В случая по делото са представени доказателства - договори за възлагане на обществена поръчка, фактури, платежни нареждания, от които може да се направи обоснован извод, че тази услуга реално е извършвана. Поради това правилен е изводът на съда, че за процесните периоди 2010 г. - 2013 г. се дължи ТБО за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". Услугата - обезвреждане на битови отпадъци и поддържането на депа или на други съоръжения за обезвреждане е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. В Закона за управление на отпадъците са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да стане. Такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Дължимостта на тази услуга също не е обвързана с фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице. По отношение на тази услуга не е налице възможност предварително да се декларира неползването й. При новото разглеждане на делото пред АС - В. Т. от административния орган са представени доказателства обосноваващи извод за престиране и на услугата обезвреждането на битови отпадъци и поддържането на депа или на други съоръжения за обезвреждане. Съобразно изложено решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на община В. Т. разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 200 лв. съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима субсидиарно на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,