Решение № 8271 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8454/2018 г.

Решение № 8271 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8454/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

А. Раденков обжалва Решение № 187/9.05.2018 г. по адм. дело № 339/2017 г. на Административен съд – Смолян, с което е отхвърлено оспорването на Заповед № 18-8329/6.11.2017 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Смолян за одобряване на изменение на кадастралната карта и регистър.

От ответниците М. Хекимова, М. Маринска, А. Маринска и В. Маринска са на позиция за неоснователност на жалбата, началникът на СГКК – Смолян и община Златоград не са изразили становище по нея.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. С потвърдената заповед в оспорената й част е разпоредено изменение на границата между поземлени имоти с идентификатори №№ 31111.34.784 (чийто съсобственик е заявителят в административното производство М. Хекимова) и 31111.34.785 (собственост на касатора). Фактическото основание на изменението е отстраняването на грешка в КК по отношение на отразяването на УПИ VI-1257, кв. 127 по плана на гр. Златоград. Съдържанието на изменението се състои в прилагането на действащия ПУП за този имот (регулационните сметки между него и притежавания от Раденков УПИ Х-1262 са уредени) и постигането на съответствие на границите му с документите за собственост.

2. Промяната, противно на касационния довод, е надлежно мотивирана в съобразителната част на административния акт, материално-правните й предпоставки са осъществени (констатациите за границите на двата УПИ и тъждеството им с актовете за собственост на заинтересованите страни са потвърдени и от приетата основна съдебно-техническа експертиза) и относими към правното основание за изменение на картата по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Грешка в кадастъра по смисъла на § 1, т. 16 ДРЗКИР е всяко несъответствие в границите на недвижимите имоти с действителното им състояние, което се определя от приложения регулационен план – арг. § 5, ал. 1 ДРЗКИР.

3. Неоснователен е главният довод на касатора, че с намаляването на площта на имота му от 350 кв. м. на 345 кв. м. в резултат от промяната на границата с ПИ № 784 се обективира спор за материално право.

а. За да е налице такъв спор е необходимо в проекта за изменение на КК границите на имотите да не съответстват на правата на собственост на заинтересованите лица според удостоверяващите ги актове – вж. дефиницията по § 1, т. 16 ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

б. В случая подобно несъответствие не е установено, респ. документите за собственост не са в конкуренция с обект идентични части от поземлените имоти. Напротив – удостоверяващите собствеността актове индивидуализират имотите по действащия план. Затова по обективния критерий на разпоредбата не е формиран спор за материално право като отрицателна предпоставка по чл. 54, ал. 2 ЗКИР да се удовлетвори искането за изменение на кадастъра. Ако касаторът счита, че притежава права в по-голям обем от отразените в документа за собственост, те подлежат на първоначално заявяване на самостоятелно основание и в друго производство (исково или нотариално), а не пред органа по кадастъра в процедурата по изменението му.

4. Действително, с утвърдената промяна на границата между ПИ №№ 784 и 785 е допусната неточност в местоположението й.

а. Този въпрос е бил изследван изрично от приетата допълнителна техническа експертиза. Вещото лице е изчислило грешката в абсолютното положение на подробна точка № 3 (границата по скицата-проект на СГКК - Смолян) спрямо точка А (регулационната линия между парцелите по ПУП), прилагайки формулата по чл. 18, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. и е формирало краен извод, че отклонението е в допустимите стойности.

б. По делото не се съдържат доказателства, които да поставят под съмнение достоверността на заключението и да компрометират оценката му от административния съд (чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК). Позоваването от оспорващия на трайно материализирана граница между имотите е неотносимо към основанието на извършеното изменение на КК, съобразено с приложения регулационен план. Меродавна при преценката на точността на нанасянето е съпоставката между проектираната граница и регулационната, тъй като идентичността между тях е целта на изменението. Изчисленията по формулата предполагат по необходимост използването на специални знания. Съмненията на страната относно правилността им или метода на извършване на експертизата са могли да бъдат преодолени чрез нейното оспорване и искане за възлагане на повторно заключение – чл. 201 ГПК вр. чл. 144 АПК.

в. След като отклонението при отразяването на границата, предмет на атакуваното изменение в КК, е в нормативно допустимите стойности, то отговаря на изискването за точност на картата. Съответно по хипотеза то не "отнема" 5 кв. м. от имота на Раденков с последица засягане на правото му на собственост. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и разрешението по чл. 54, ал. 3 ЗКИР – разликата в координатите на точка от граница, когато е по-малка от допустимата по наредбата, дори не се смята за непълнота или грешка в КК.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2 АПК.

При този изход на спора в полза на ответниците по касация следва да бъдат присъдени заявените своевременно разноски за платено адвокатско възнаграждение за осъществена защита пред настоящата инстанция.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение