Решение № 3254 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14383/2009 г.

Решение № 3254 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14383/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) чрез неговия пълномощник срещу решение № 9956/23.07.2009 г. по адм. д. № 15553/2008 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация (КЗД) чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът Методи Веселинов Ангелов не взема становище. Ответницата Елена Милева Янкова - Георгиева предоставя решаването на касационния спор на съда. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Застъпва становище, че решението следва да бъде отменено, а делото - да се върне за ново разглеждане. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу решение Решение № 230/4.11.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че на 03.08.2007 г. в гр. София, при осъществяване на дейността на Център за спешна медицинска помощ гр. София е допусната дискриминация при оказване на спешна медицинска помощ, по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) по отношение на Анна Петрова Веселинова, от гр. София, кв. Факултета. На основание чл. 76, ал. 1 ЗЗДискр. като принудителна медицинска мярка е предписано на директора на ЦСМП са предприеме конкретни и ефективни мерки за недопускане на дискриминация от страна на служителите в ЦСМП при изпълнение на служебните им задължения. С обжалвалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че фактическата обстановка е напълно изяснена от административния орган и се споделя от съда. Според съда изводите, които прави административният орган въз основа на релевантните за административния спор факти са правилни. Безспорно се установява от писмените доказателства, приобщени към административната преписка, че в 17,33 часа са приети две съобщения за нужда от спешна медицинска помощ, едното от които е предадено на дежурния екип 3 минути след получаването му, а другото, относно Анна Веселинова, след 40 минути. Така спрямо Анна Веселинова е осъществена дискриминация по признака "етническа принадлежност". Така постановеното решение е правилно и обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че именно закъснението от страна на касатора е довело до фаталния край на пострадалата. Съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. В касационната жалба няма дори и наведени основания и причини, довели до късното реагиране от страна на касатора, за да се твърди, че решаващият съд е направил неправилен извод за късното пристигане на линейката в кв. "Факултета". В конкретния казус сигналът до касатора е подаден в 17, 33, но е предаден за изпълнение реално в 18.11. на д-р Николова. Дотогава са последвали още девет обаждания, като няма обяснение от страна на касатора или негови служители как след оставяне на първото прието обаждане на масата за съобщения, същото реално е предадено за изпълнение едва в 18.11 часа. В разглеждания смисъл решението е постановено при спазване на съществени процедурни правила и правилно разпределена между страните тежест на доказване. По принцип съдът има задължение само при наличие на конкретно твърдяни обстоятелства да указва на страните, че не сочат доказателства за тях, но не и да предполага за техни евентуални твърдения - чл. 171 АПК. Поради това решението е правилно като съответно на процесуалния закон. Същото е и законосъобразно поради следното: По принцип, както се твърди и в касационната жалба, следва да има доказана причинноследствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, изразяваща се в някой от признаците по чл. 4 ЗЗДискр. В конкретния казус се касае за дискриминация на етнически признак. Пострадалата е от ромски произход, обажданията за нея са девет, като във всяко е обяснено, че това е кв. "Факултета". От страна на служител на касатора е отговорено "стига се се обаждали за тази жена", въпреки употребения от обаждащите се израз "умолявам ми много, тя е в безсъзнание, моля не ми затваряйте телефона". В разпечатките от разговорите изрично е посочено, че телефоните се затварят, когато се чуе, че става въпрос за обаждане от "Факултета" и въпреки изявленията, че жената умира. С оглед доказателствата по делото и въз основа на техния правилен анализ от първоинстанционния съд се налага изводът, че равното третиране е нарушено и спрямо Анна Веселинова е осъществена дискриминация по признака "етническа принадлежност". С оглед изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав