Решение № 13148 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7841/2011 г.

Решение № 13148 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7841/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Мирослав Иванов Лазаров, от гр. Ихтиман, против решение № 1684 от 08.04.2011 г., постановено по адм. д. № 3152/2010 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът - Изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните не е взел становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Мирослав Иванов Лазаров против заповед № НК-001/12.01.2010 г. и заповед № РН-004/12.01.2010 г. на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба, с които на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Касаторът не оспорва приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която е правилно установена и се споделя от настоящата инстанция. По несъмнен начин по делото е установено, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, при спазване изискванията на чл. 93, ал. 1 и чл. 96 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Дисциплинарно наказващият орган е образувал дисциплинарно производство, дисциплинарния съвет на проведени заседания е разгледал дисциплинарната преписка и е взел решение да направи предложение за налагане на Мирослав Иванов Лазаров дисциплинарно наказание "уволнение". Преди налагане на дисциплинарното наказание държавният служител е изслушан и писмените му обяснения са приети от дисциплинарно наказващия орган. Оспорената заповед е издадена и в срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Следователно изводът на първоинстанционния съд, че при постановяването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен. По несъмнен начин по делото е установено, че държавният служител е извършил описаното в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение, а именно в нарушение на изискванията, описани в длъжностната му характеристика (да разпределя ушните марки и другите идентификатори на маркировачите в общината - регистрираните ветеринарни лекари, сключили договор с Регионална ветеринарномедицинска служба и да контролира използването им), е предал 50 бр. ушни марки директно на представител на собственика на животните, без удостоверителен документ, а впоследствие е заверил анкетната карта на "Агроелит" ООД, без да отрази предадените марки на същото дружество. Посочените факти не се оспорват от жалбоподателя. Правилно е прието, че заверката на анкетната карта без в същата да са отразени предадените марки сочи, че държавният служител е съзнавал, че предадените от него марки не са поставени на съществуващи животни. Жалбоподателят не е осъществил и контрол относно местонахождението на марките, използването им по предназначение, респ. връщането им поради липсата на новородени животни, на които да бъдат поставени. С нарушението е създадена възможност за неправомерно доплащане от националния бюджет по схемите за национално доплащане. Посочените нарушения са основание за ангажиране на дисциплинарна му отговорност по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Ето защо изводът на съда, че заповедта за уволнение е издадена при наличието на материалноправните предпоставки за реализиране на дисциплинарна отговорност, която съответства на посочените в акта фактически и правни основания за издаването й, е законосъобразен. Доводите на касатора, че ушните марки са въведени в идентификационната система и последващото им заличаване е извършено от друго лице, са неотносими към законосъобразността на обжалваното решение, тъй като първоинстанционният съд е приел, че по делото не са събрани доказателства това нарушение да е извършено от Мирослав Лазаров. Останалите доводи в касационната жалба не следва да се обсъждат, тъй като същите са относими към законосъобразността на оспорения административен акт, а не към правилността на обжалваното съдебно решение, което е предмет на настоящия касационен контрол. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон, поради което не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,