Решение № 2804 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10431/2016 г.

Решение № 2804 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10431/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Н. от гр. С., против решение № 4534 от 28.06.2016 г., постановено по адм. дело № 7913/2015 г. на Административен съд С. - град. И. се доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено процесуално нарушение и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът - директорът на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, чрез юриск. Найденова като процесуален представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. Д. Н. против заповед № РД-30-132/30.06.2015 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "промяна на предназначение и преустройство, приобщаване на магазин към "Бърза закуска - бирария - 43", находящ се в УПИ II-2, кв. 186 по плана на гр. С., м. центъра. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон. Съдът е отхвърлил доводите на жалбоподателя за приложение хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ (в относимата редакция, преди изм. с ДВ, бр. 101/2015 г.), при която не се изисква разрешение за строеж. Обосновал е извод за наличието по смисъла на § 5, т. 41 ДР ЗУТ на промяна в предназначението на помещението от магазин с код 550 в обект за бърза закуска с код 570 съгласно класификатора за предназначение на сградите и на самостоятелните обекти в тях към Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е недопустимо. Заповедта е издадена в производство по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Страни в съдебноадминистративното производство по обжалването й са административният орган и адресатът на заповедта. Адресати на акта по чл. 225, ал. 2 ЗУТ са физически и юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахването му. В случая със заповедта е наредено Г. Д. Н. в качеството му на управител на "Агрегат - 2012" ЕООД да премахне установения незаконен строеж. Оспорването до административния съд е подадено от Наумов като физическо лице. Въпреки непрецизната формулировка в разпоредителната част на акта относно неговия адресат, от мотивите на същия се установява, че извършител на строежа е "Агрегат - 2012" ЕООД - наемател на магазинното помещение съгласно договор от 10.06.2014 г. Името на жалбоподателя е посочено доколкото същият е управител на юридическото лице по време на извършване на преустройството на магазина. Г. Д. Н. няма това качество към датата на издаване на заповедта и към момента на подаване на жалбата срещу нея. Изрично възражение в тази насока е направено в оспорването до съда. Заповедта не засяга правата и законните му интереси, нито създава задължения за него като физическо лице. Затова той не притежава самостоятелни права да обжалва заповедта за премахване на незаконния строеж поради липса на правен интерес. К. адресат на заповедта процесуалното право за оспорването й принадлежи единствено на юридическото лице. Това право може да бъде упражнено от "Агрегат - 2012" ЕООД чрез управителя, който го представлява съгласно чл. 141, ал. 2, изр. 1 ТЗ, какъвто жалбоподателят не е. За допустимостта на жалбата съдът следи служебно. Преценката му обхваща както изискването за наличие на годен за съдебен контрол индивидуален административен акт, така и подаването й от лице с правен интерес от оспорването, обуславящ активната му процесуална легитимация. В случая подадената от Г. Д. Н. жалба е била недопустима. Като е разгледал спора по същество и се е произнесъл по нейната основателност, съдът е постановил недопустим съдебен акт. Налице е касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде обезсилено. Вместо него следва да се постанови друго, с което жалбата на Г. Д. Н. да бъде оставена без разглеждане съгласно чл. 159, т. 4 АПК, а производството по делото - да се прекрати. При този изход на делото на Столична община се дължат направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лева (по 100 лева за всяка инстанция), определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение