Решение № 10509 от 18.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7013/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на вътрешните работи, чрез пълномощника му юрисконсулт Б. Пиперкова, против решение 162 от 27.05.2021 г., поправено с решение 202 от 10.06.2021 г., поради допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива при изписване на номера на един от отмените административни актове, постановено по адм. дело 25/2021 г. на Административен съд (АС) - Велико Търново, с което е отменена т. 2 от заповед 8121К-227 от 14.01.2021 г. на министъра на вътрешните работи и т. 1 от заповед 8121К-3970 от 24.02.2021 г. на министъра на вътрешните работи. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, че т. 2 от заповед 8121К-227 от 14.01.2021 г. е издадена в нарушение на материалния закон, по съображения, че не е налице втората материално правна предпоставка на чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), а именно, че привлеченото към дисциплинарна отговорност лице обективно е в състояние да повлияе на хода на воденото срещу него дисциплинарно производство. В тази връзка се сочи, че съдът не е преценил факта, че лицето имайки достъп до лабораторията и документите би могъл да манипулира или да укрие писмени доказателства, свързани с изготвянето на резултатите от експертизите, което е в състояние да затрудни разкриването на обективната истина в рамките на дисциплинарното производство, предмет на което е именно дейността му в лабораторията. Разпитаните в рамките на съдебното дирене свидетели, на чиито показания съдът се е позовал за да приеме, че жалбоподателя не е оказвал натиск върху тях и не е в състояние да повлияе на производството, не са разпитвани в хода на дисциплинарното производство, но това е ирелевантно за спора. Към момента на образуване на дисциплинарното производство и отстраняване на жалбоподателя дисциплинарно наказващия орган (ДНО) е преценил, че същият може да окаже влияние върху подчинените си, поради което е постановил отстраняването. Обстоятелството, че впоследствие е преценил, че няма да разпитва тези свидетели - подчинени на жалбоподателя е ирелевантно за наличието на основанието за отстраняване, тъй като последващата преценка е мотивирана от други обстоятелства, настъпили по-късно. В отменената заповед изрично е посочено, че заеманата от жалбоподателя длъжност му предоставя възможност да оказва влияние върху подчинените му служители. Твърди се и допуснато съществена процесуално нарушение, поради непроизнасяне от съда по оспорването на заповед 8121К-3970 от 24.02.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, поради допуснатото съществено процесуално нарушение или алтернативно отмяна на решението и да бъде оставена в сила т. 2 от заповедта на министъра на вътрешните работи за временно отстраняване на служителя и т. 1 от последващата заповед за удължаване на срока за отстраняване. Не претендира разноски за производството. Ответникът - Й. Йорданов, чрез пълномощника си адв. Й. Йорданов, в писмен отговор на касационната жалба, в с. з. по същество и в писмено становище оспорва същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура два заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното съдебно решение не страда от пороци и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АС - Велико Търново е т. 2 от заповед 8121К-227 от 14.01.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР временно е отстранен от длъжност старши инспектор Й. Йорданов, считано от датата на издаване на заповедта, както и т. 1 от заповед 8121К-3970 от 24.02.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 214, ал. 3 от ЗМВР е удължен срокът на отстраняване на Йорданов, в качеството му на началник на група (ЕКД) "Химия и Биология" в сектор Базова научно-техническа лаборатория" към отдел "Криминална полиция" при ОДМВР - Велико Търново. Контролът за законосъобразност по отношение цитираните части от двете заповеди е в резултат на присъединяване на производството по адм. дело 105/2021 г. на АД - Велико Търново за съвместно разглеждане с адм. дело 25/2021 г. на АС - Велико Търново, постановено с определение 77 от 04.03.2021 г., по адм. дело 105/2021 г. В с. з. на 22.03.2021 г., по адм. дело 25/2021 г. решаващият съд е докладвал като предмет на оспорване т. 2 от заповед 8121К-227 от 14.01.2021 г., и т. 1 от заповед 8121К-3970 от 24.02.2021 г. и двете издадени от министъра на вътрешните работи, съответно се е произнесъл с решението си и по двете процесни заповеди в оспорените им части, т. е. произнесъл се е по целия предмет на оспорване, поради което е неоснователно оплакването в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради пропуск на съда да се произнесе по част от предмета на оспорване. Посоченото освен това би обусловило необходимост от допълване на решението, а не съставлява порок по чл. 209, т. 3, предл. второ от АПК. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че срещу жалбоподателя в качеството му на полицейски служител експерт химик - началник на група ЕКД "Химия и биология" в сектор "Базова научно техническа лаборатория", отдел "КП" в ОДМВР - Велико Търново със заповед 8121К-10285 от 30.10.2020 г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за тежко нарушение на служебната дисциплина. Нарушението се изразява в съставяне на протоколи за химическо изследване за определяне на концентрация на алкохол, в които е удостоверил неверни данни за действителните резултати на съдържанието на алкохол в кръвта на изследваните кръвна проби на четири лица - нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и неспазване на Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР (Етичния кодекс). Към момента на издаването на заповедта за образуване на дисциплинарното производство, на служителя е наложена мярка за неотклонение "домашен арест" по образуваното за деянието досъдебно производство, поради което на основание чл. 214, ал. 4 от ЗМВР, със същата заповед (т. 2) жалбоподателят временно е отстранен от длъжност. След промяна на мярката за неотклонение в по-лека и на основание молба от жалбоподателя, министърът на вътрешните работи е издал заповед 8121К-227 от 14.01.20121 г. като е възстановил жалбоподателя на работа, но с т. 2 от заповедта на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР отново временно го е отстранил. Заповедта е постановена на основание предложение на директора на ОДМВР Велико Търново с рег. 366р-490 от 9.01.2021 г., в което е посочено, че жалбоподателят като началник на група според длъжностна характеристика ръководи, контролира и оценява служителите в структурното звено и заеманата от него длъжност му осигурява достъп до химическата лаборатория, като по този начин може да укрие или унищожи доказателства, както и да окаже влияние и да въздейства на подчинените му служители, което може да възпрепятства разкриването на обективната истина в дисциплинарното производство. Посочено е също така, че ако бъде възстановен на длъжност и изготвя протоколи за химическо изследване за определяне на концентрация на алкохол в кръвта, при образувано му наказателно и дисциплинарно производство, може да се стигне до трудна защита на възлаганите експертизи в съда, които могат да бъдат оспорвани на това основание. ДНО е възприел посочените в предложението доводи, което е отразено в издадената заповед. Поради наложило се удължаване на срока за провеждане на дисциплинарното производство, с предложение на директора на ОДМВР до министъра е поискано и удължаване на срока за отстраняване, в резултат на което е издадена втората оспорена заповед 8121К 3970 от 24.02.2021 г., с която е удължен срока за отстраняването с още един месец, считано от 14.03.2021 г. В заповедта е посочено, че няма промяна в мотивите, послужили за временното отстраняване от длъжност. Съдът е приел за установено от представения протокол за претърсване и изземване от 13.10.2020 г., че в резултат на това процесуално следствено действие са описани и иззети газов хроматограф, компютърна конфигурация, полиетиленови пликове, съдържащи документи, касаещи пробите на посочените изследвани лице, обозначени като ВД 3. Съдът е събрал и гласни доказателства, като от показанията на разпитаните свидетели - С. Любомиров и Д. Димитров, служители в лабораторията, е приел за установено, че с оглед спецификата на работа, жалбоподателят не е оказвал натиск върху свидетелите по отношение резултатите от изследванията. Същите свидетели не са изслушани по дисциплинарното производство, което съдът е посочил, че му е служебно известно. При тези данни, съдът от правна страна е приел, че оспорените заповеди са издадени от компетентен орган - органът, образувал дисциплинарното производство, съгласно чл. 214, ал. 3 от ЗМВР, като същите отговарят на изискванията за форма - писмени, както и в двете заповеди са посочени фактическите и правните съображения, които са обосновали разпоредените правни резултати. По отношение приложението на материалния закон, съдът е приел, че заповед 8121К-227 от 14.01.2021 г. противоречи на нормата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която съдържа две кумулативни предпоставки, при наличието на които на органа е дадена възможност да постанови временно отстраняване от длъжност. Първата предпоставка е налице - образувано и висящо към момента на отстраняването дисциплинарно производство, но втората предпоставка, изискваща служебното положение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице обективно да е в състояние да повлияе на хода на конкретното дисциплинарно разследване/производство не е налице. Съдът се е мотивирал, че не е достатъчно да се възпроизведе текста на закона и се посочи каква е длъжността на съответният служител, а следва в мотивите за отстраняване да са посочени конкретни обстоятелства, проявлението на които да създава реална опасност от затрудняване на разкриването на обективната истина по конкретното дисциплинарно разследване/производство. Първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице възможност жалбоподателя да оказва влияние върху подчинените му служители и граждани при събирането на доказателства, тъй като е видно от представената длъжностна характеристика, че нито основните длъжностни задължения, нито вписаните организационни връзки и взаимоотношения допускат за този държавен служител контакти с граждани, в резултат на които да им сугестира определено поведение, което обективно да е в състояние да попречи на разкриването на истината. Това се установява и от разпита на двамата свидетели - служители на МВР, които на практика съставляват групата, която жалбоподателят ръководи в длъжностното си качество и които дават показания, че нито те, нито жалбоподателя могат да призовават граждани и да предприемат спрямо тях някакви действия по служба. Съдът е счел, че е ирелевантно обстоятелството, че жалбоподателят в качеството си на държавен служител би имал достъп до лабораторията и документацията, която се съхранява в нея и въз основа на която или при игнорирането на която би изготвял други експертни заключения, тъй като такива не биха били относими към конкретното дисциплинарно производство, касаещо четири конкретни деяния, реализирани чрез действие, представляващо изготвяне на протоколи за определяне на концентрация на алкохол в кръвта на четири лица. На последно място, съдът е приел за недоказано и приетото от ДНО, че заеманата от жалбоподателя длъжност му предоставя възможност да оказва влияние върху подчинените му служители от групата, която ръководи. В тази връзка съдът отново е посочил, че техни показания в хода на дисциплинарно разследване не биха били релевантни, с оглед конкретния предмет на дисциплинарното производство - четири деяния, за които е ирелевантна ръководната позиция на жалбоподателя по отношение на двамата му подчинени служители. В заповедта за образуване на дисциплинарно производство са описани деяния, за доказването на които са ползвани материали от водено досъдебно производство. Посоченото се потвърждава и от предложението на дисциплинарно разследващият орган за удължаване на срока на отстраняването на жалбоподателя, от съдържанието на което е видно, че процесуални действия, свързани с подчинените на жалбоподателя служители не са извършвани. Снети са обяснения на други служители, които нямат нищо общо с групата на която жалбоподателят е ръководител, но няма никакви данни, че тези обяснения са повлияни или могат да са повлияни от служебното му положение. Съдът е посочил, че липсата на необходимост да се извършват процесуални действия чрез снемането на обясненията на подчинените на жалбоподателя служители и оттам да се събират от тях гласни доказателства се обуславя и от характера на вменените нарушения - съставяне на неверни официални документи от длъжностно лице, които впоследствие да бъдат използвани користно, но не в полза на служителите на групата, като не е сочено извършването им с тяхна помощ или при тяхно участие или в техен интерес. Съдът е приел за необоснован изводът, че жалбоподателя може да сугестира конкретно поведение на ръководените от него служители или да попречи на извършването на процесуални действия по събирането на гласни доказателства от тях или да ги мотивира да дадат неистински обяснения или обяснения, с които да прикрият неговото или тяхното участие в конкретните четири деяния. В обобщение, съдът е приел, че не е налице втората материално правна предпоставка на нормата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, същата не е била налице към момента на издаването на заповедта, с която е разпоредено временното отстраняване на жалбоподателя от длъжност, поради което заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Приел, че втората заповед като функция от законосъобразността на заповедта за временно отстраняване също е незаконосъобразна и също следва да бъде отменена. Така постановеното съдебно решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено.