Решение № 5322 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8185/2015 г.

Решение № 5322 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8185/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Сезони" ЕООД, гр. София, срещу решение № 1344/6.03.2015 г. по адм. дело № 11608/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 2141403221/5.08.2014 г. на ТД на НАП-София, поправен с РА № 2141403221-Р/9.09.14 г. за установен ДДС за внасяне за м. 12.2010 г. и лихви за забава, потвърден с Решение № 1876/20.10.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София. В касационната жалба се твърди неправилност и необоснованост на решението и процесуално нарушение, доколкото не са обсъдени всички доводи на жалбоподателя. Иска се отмяна на решението и съответно, отмяна на РА и присъждане на разноски. В съдебно заседание дружеството-касатор е представлявано от адв. Иво Иванов, който поддържа касационната жалба по съображения изложени в писмена защита. Ответникът - Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" чрез юрк. Дечева оспорва касационната жалба, счита решението за правилно, обосновано и законосъобразно по изложени съображения в съдебно заседание. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Процесният РА е издаден в производство по реда на чл. 133 и сл. ДОПК. Предходен РА, с който е признат ДК в същия размер и за съответния данъчен период, не е бил обжалван по съдебен ред и е влязъл в сила. При наличие на предпоставки по ал. 1, т. 1 на чл. 133 ДОПК по инициатива на органа по приходите задължението е изменено с възложена ревизия, в тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение и до изтичане на срока по чл. 109. Новите основания и нови писмени доказателства са: влезли в сила решения на Административен съд Добрич, с които са прогласени за нищожни Заповед № РД 11-04-62/25.05.2009 г. и Заповед № 11-04-64/25.05.2009 г. на областния управител на Област Добрич, и влезли в сила решения на Окръжен съд Добрич, с които са прогласени за нищожни Договори № 559 и № 560 от 10.06.2009 г. за продажба на недвижимите имоти от Областен управител Добрич на "Сезони" ЕООД, касаещи два поземлени недвижими имоти по кадастралната карта на гр. Балчик. Тези нови обстоятелства са основания за издаване на процесния РА, с който е извършена корекция на ползван ДК за м. 06.2009 г. в размер на 147 836, 40 лв. по фактури: № № 3215,3216,3217,3218, всички от 8.06.2009 г., издадени от Областна администрация Добрич. При приложение разпоредбата на чл. 78 ЗДДС корекцията на ползваното право на данъчен кредит в размер на на 147 836, 40 лв. е направена с процесния РА с начислен ДДС в същия размер за данъчен период м. 12.2010 г. - данъчният период в който данъчно задълженото лице е било длъжно да извърши корекцията по чл. 78 ЗДДС, съобразно влезлите в сила съдебни решения с прогласени за нищожни актовете, въз основа на които са издадени данъчните фактури, по които е ползван данъчния кредит, и са начислени лихви за забава в размер на 53 923, 84 лв. Съдът се е произнесъл по възраженията на оспорващия, свързани с твърдения за неприложимост на сочената разпоредба от ЗДДС, доводи за некоригиране на внесения ДДС от страна на доставчика, неиздаване на кредитни известия по процесните фактури по реда на чл. 115-116 ЗДДС и непроизнасяне по претенция свързана с възстановяване на стойност на компенсаторни записи. Всички възражения са неоснователни, за което съдът е обосновал правилни мотиви и краен извод за законосъобразност на РА и неоснователност на оспорването му, което е отхвърлил. Настоящата инстанция споделя изцяло обжалваното съдебно решение, като съответно и приложимост на решение по дело С-107/13 на СЕС, на което съдът се е позовал. Решението е правилно. В случая спорът между страните е по въпроса налице ли е основанието, предвидено в хипотезата на чл. 78 ЗДДС за корекция на ползвания данъчен кредит, поради настъпилите впоследствие обстоятелства - обявяване за нищожни заповедите на областния управител и договорите за продажба на имоти, държавна собственост, на "Сезони"ЕООД. Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗДДС регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката. Според ал. 2 на същата разпоредба корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата по ал. 1, с отразяването на документа по чл. 115 или на новия документ по чл. 116, с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и в справка - декларацията за съответния данъчен период. При положение, че страните по сделката, след обявяването й за нищожна, не са извършили необходимите корекции в съответните счетоводни регистри, свързани с начисляване на ДДС и съответно, ползване на данъчния кредит, данъчната администрация може да изисква корекция на приспаднатия от данъчнозадълженото лице ДДС, в какъвто смисъл е постановеното от Съда на Европейския съюз решение от 13 март 2014 г. по дело C-107/13 /"Фирин" ООД срещу Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново/, по преюдициално запитване на Административен съд В. Търново. Съгласно мотивите на решението по делото "Фирин" използването или намерението за използване на стоките или услугите определя обхвата на първоначалното приспадане, на което има право данъчнозадълженото лице, както и обхвата на евентуалните корекции в последващите периоди, които следва да се извършат при условията на членове 184-186 от Директива 2006/112/ЕО. Сочените текстове определят условията, при които данъчната администрация може да изисква корекция от страна на данъчнозадълженото лице в последващи периоди, при настъпили обстоятелства за това. Механизмът на корекции, предвиден в посочените членове, е неразделна част от установения с Директива 2006/112 режим на приспадане на ДДС. Той цели да увеличи точността на приспаданията така, че да се осигури неутралитетът на ДДС по начин, че осъществените на предходния етап операции да продължат да предоставят право на приспадане само доколкото служат за извършването на облагаеми с такъв данък доставки. Така този механизъм има за цел да създаде тясна и пряка връзка между правото на приспадане на платения ДДС и използването на съответните стоки или услуги за облагаеми впоследствие операции. Що се отнася до възникването на евентуално задължение за корекция на приспадане на ДДС във връзка с платения вече данък, чл. 185, § 1 от Директива 2006/112 установява принципа, че подобна корекция се извършва по-специално когато след изготвяне на справка-декларацията по ДДС са настъпили промени във факторите, използвани за определяне на сумата на съответното приспадане. При това положение данъчната администрация може да изисква корекция на приспаднатия от данъчнозадълженото лице ДДС. Този извод не може да бъде поставен под въпрос от обстоятелството, че дължимият от доставчика ДДС също не бил коригиран. В това отношение трябва да се припомни, че съгласно Директива 2006/112 в случаите на неправомерно начислен ДДС поради липса на облагаема сделка двете страни не се третират непременно еднакво. От една страна, в съответствие с чл. 203 от Директива 2006/112 издателят на фактура дължи начисления в нея ДДС дори и при липса на облагаема сделка. От друга страна, в съответствие с членове 63 и 167 от посочената директива упражняването на правото на приспадане от получателя на фактурата е ограничено единствено до данъка по облагаеми с ДДС сделки. При тези условия, без да се засяга правото на данъчнозадължените лица да потърсят чрез релевантните национални правни средства връщане от страна на доставчика им на авансово платената сума за доставка на стоки, която в крайна сметка не е била извършена, обстоятелството, че дължимият от посочения доставчик ДДС също не е коригиран, не засяга правото на данъчната администрация да получи възстановяване на ДДС, приспаднат от това данъчнозадължено лице поради авансовото плащане, което съответства на такава доставка. Цитираното решение на СЕС е по идентичен казус и при съответствие на фактическата и правна страна, касаещо неосъществена сделка с недвижими имоти, в случая - поради обявяването за нищожна с влезли в сила съдебни решения, при което са настъпили новите обстоятелства - фактори за приложимост на чл. 78 ЗДДС. Корекцията е извършена от органа по приходите с издадения РА, който е законосъобразен, както е приел съдът. По изложените съображения, решението на АССГ, обжалвано с касационна жалба на "Сезони" ЕООД е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, дружеството-касатор следва да бъде осъдено да заплати сумата 4 560 лева на Дирекция "ОДОП" за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение