Решение № 3552 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6714/2009 г.

Решение № 3552 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6714/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по две касационни жалби подадени от Даниел Димитров Евангелов и от Министерство на правосъдието, подадена чрез процесуалния представител юрис. Иванова, против решение по адм. д. № 414/2008 г. по описа на Административен съд гр. Русе с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. И в двете касационни жалби основно се навеждат касационни основания за незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът не е съобразил ППЗИН (ППЗИН) според, който на всеки настанен в следствените арести се осигурява по възможност санитарен възел и други условия за поддържане на хигиената и затова не е съществувало задължение за МП да осигури за всяка килия такъв. Счита се, че не преценявайки всички доказателства, съдът е постановил необосновано решение. Във втората касационна жалба подадена от Евангелиев се поддържат доводи, че са налице основания за уважаване на иска в пълния му размер. Иска се отмяна на съдебния акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че двете касационни жалби са подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 203 и сл. от АПК с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по исковата молба на касационния жалбоподател Евангелиев против МП с искане за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от осъществени незаконосъобразни действия и бездействия на МП, при осъществяване на правнорегламентирана дейност. С обжалваното решение № 11/24.03.2009 г. постановено по адм. д. № 414 от 2008 г. по описа на Административен съд гр. Русе искът е уважен частично, като основателен до размер на 1000 (хиляда) лева. Развити са мотиви за наличие на причинна връзка между вредата и установеното бездействие на длъжностни лица. Съдът е приел за доказано, че през периода на задържането му ищецът е бил настанен в килия без санитарен възел, била е ограничена възможността му да ползва тоалетна извън графиците и съобразно това да задоволява естествените си нужди. Накърнено е било правото му като непушач за престой на открито. Всичко това е довело до претърпени неимуществени вреди изразяващи се страдания и унижения. Първоинстанционният съд е приел, че МП е бездействало и не е упражнило пряк контрол върху дейността на ГД "Изпълнение на наказанията " свързана с прякото ръководство на местата за изтърпяване на наказание. За да стигне до този извод съдът се е съобразил и с чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Решението е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила. Ищецът претендира вреди настъпили от незаконосъобразно бездействие и поради това е с правно основание чл. 204, ал. 4 вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ, а на основание чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. В случая претенцията на ищеца е за присъждане обезщетение за неимуществени вреди. Установено е, че жалбоподателят е бил притеснен и е изпитвал неудобства като съдът подробно и точно е установил периода в който ищецът е понесъл тези вреди, а именно, когато е бил в килия № 4. С оглед на установеното по делото първата касационна жалба касаеща размера на присъденото от съда обезщетение, което жалбоподателят счита за многократно занижено е неоснователна. В този смисъл релевираното касационно основание е за неправилно приложение на материалния закон не е налице. Както се посочи, видно от конкретно установените факти, по които не се спори, съдът е приел, че с оглед условията в следствения арест в гр. Русе, за периода на задържането му като обвиняем, ищецът по делото е претърпял страдания, по-големи от допустимите при провеждане на легитимните форми на процесуална принуда. Поради неголямата продължителност на периода на задържане и съгласно критериите "справедливост и съразмерност", съдът правилно е определил размерът на обезщетението. Втората касационна жалба касае осъдителната част на решението по основание и размер и също е неоснователна. От обективна страна констатациите на съда относно условията в следствения арест се потвърждават от доказателствата по делото и по същество фактите не се оспорват от касатора. Причините, довели до тези неблагоприятни условия не са само от обективен характер и не изключват изцяло отговорността на държавата, след като се отнасят до битовите условия в следствените арести, а те /условията/ следва да бъдат съобразени с изискванията на Европейската конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение.