Решение № 12224 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 107/2015 г.

Решение № 12224 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 107/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Владимпекс" ЕООД, гр. София срещу Решение № 6318/23.10.2014 г., постановено по адм. дело № 8561/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2101400033/14.04.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - гр. София, в частта, изменена с Решение № 1290/22.07.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че при разглеждане на делото не е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 9.10.2014 г. Претендира отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София-град. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - София изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - София град е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт № 2101400033/14.04.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, изменен с Решение № 1290/22.07.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София в частта, с която на "Владимпекс" ЕООД е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по 4 бр. фактури, издадени от "Офлайн филм" ЕООД за данъчен период м. 04 и м. 05.2012 г. на обща стойност 27 945.83 лв. и са начислени съответните лихви за забава. За да достигне до извод за законосъобразност на РА, първоинстанционният съд е приел, че той е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на приложимите процесуални и материално правни разпоредби. Това заключение е обосновано от следните релевантни фактически и правни изводи: С обжалвания РА на "Владимпекс" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредите за д. периоди м. 04 и м. 05.2012 г. по 4 бр. фактури, издадени от "Офлайн филм" ЕООД, с предмет доставките - "захар". Органите по приходите са приели, че спорните доставки не са реално извършени, с оглед на което и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за получателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит. В хода на ревизионното производство от "Офлайн филм" ЕООД са представени копия на процесните 4 бр. фактури, банкови извлечения и 2 фактури от предходен доставчик - "Литекс Комерс" АД. При административно обжалване на РА са приложени още три фактури от "Симекс" ЕООД, извлечения от сметки, товарителници за предадени количества захар и приемо - предавателни протоколи за последващи доставки, пътни листове, фактури от предходни доставчици, справки декларации по ЗДДС, дневник на покупките на "Офлайн филм" ЕООД и платежни нареждания. При тази фактическа установеност съдът е възприел извода на приходните органи за неустановеност на реалното осъществяване на спорните доставки поради неустановеност на разполагаемостта със стоките, на транспортирането им до получателя и на кадровата, техническа и материална обезпеченост на прекия доставчик за извършването на доставките. Относно допълнително представените в хода на административното обжалване писмени доказателства решаващият състав е счел, че те са съставени за нуждите на оспорването и не следва да бъдат кредитирани. В обобщение съдът е достигнал до извод за наличие на хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е формирал заключение за законосъобразност на РА в тази му част. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е единственото конкретно възражение на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От приложената по делото призовка е видно, че същата е надлежно връчена в срока по чл. 56, ал. 3 ГПК на адреса на управление на юридическото лице съобразно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК, с оглед на което съдът законосъобразно е приел, че дружеството е редовно призовано за насроченото открито съдебно заседание и липсват процесуални пречки за даване ход на делото. В рамките на дължимата проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, той включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящо за преценката дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Трайна е практиката на ВАС, че издаването на фактура само по себе си не установява действителното извършване на обективираната в нея доставка. Независимо, че договорът за търговска продажба е неформален, то изводът за реално осъществена доставка по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС е предпоставен от доказване на изпълнението на поетото облигационно задължение за прехвърляне на получателя на правото на разпореждане със стоката като собственик. Необходимостта от установяването на действителното извършване на доставките, по които се претендира право на приспадане, е многократно подчертавана и от СЕС като изискуемо условие за възникване на претендираното право. В Решението от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД, СЕС сочи, че "Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието "доставка на стоки" по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Понятието "доставка на стоки" по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик, като националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни." (така и Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C-273/11, точка 53, Решение от 6 декември 2012 г. по дело Боник, C-285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013 г. по дело ЛВК-56, C-643/11, точка 57). Гореизложеното сочи, че реалното осъществяване на доставката е фактически въпрос, който изисква цялостна оценка на всички доказателства, които пряко и/или косвено свидетелстват за нейното извършване. Само действително осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материалноправни и процесуалноправни изисквания, правото на приспадане по принцип не може да бъде ограничавано. В случая по делото не са ангажирани никакви доказателства за транслиране на правото на разпореждане със стоката като собственик от издателя на фактурите към касатора. Не е установена и разполагаемостта на доставчика с цялото количество захар, предмет на спорните фактури. Представените експедиционни бележки касаят предходни продажби към "Офлайн филм" ЕООД, но са ирелевантни спрямо преките доставки, а пътните листи не конкретизират вида на превозваната стока, количествата и техният получател. Извод за установеност на реалното осъществяване на преките доставки не следва и от представените приемо-предавателни протоколи за последващи облагаеми сделки със същия предмет предвид наличието на други доставки на захар през ревизираните периоди, за които приходните органи са признали правото на приспадане. При неустановеността на тези релевантни обстоятелства, съдът обосновано не е ценил допълнително представените от касатора доказателства и правилно е приел недоказаното за неосъществено. В следствие на това той е достигнал до законосъобразния извод, че спорните доставки не са реално извършени, поради което данъкът за тях е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и за касатора не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Като е отхвърлил жалбата срещу РА в тази му част, съдът е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като това вече е сторено от първоинстанционния съд в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение