Решение № 5639 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6064/2018 г.

Решение № 5639 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6064/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208 - 228 АПК. Началникът на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - К. обжалва Решение № 81/20.03.2018 г. по адм. дело № 47/2018 г. на Административен съд – К., с което е отменена негова Заповед № 18-0289-000005/09.01.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка. Ответниците В. К. и Р. К. са на позиция за неоснователност на оспорването. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на атакуваното решение. Касационната жалба е допустима и основателна. Предмет на заповедта е прилагането на ПАМ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца, на основание чл. 171, т. 2 а, б. "б" ЗДвП в хипотезата на управление на лек автомобил от водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда (в случая 1, 73 на хиляда). ППС е съпружеска имуществена общност на В. К. и Р. К. и е управлявано от съпруга след употребата на алкохол, като тези факти не са спорни. Спорният въпрос по делото е приложима ли е мярката в случаите, когато МПС не е еднолична собственост на нарушителя и съответства ли наложената ПАМ на целта на закона и на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Противно на приетото от административния съд, ирелевантно за законосъобразността на издадената заповед за прилагане на ПАМ е обстоятелството, че процесното МПС е в режим на СИО. Законодателят не е предвидил възможност в случаите на съсобственост на МПС само съсобственикът - нарушител да бъде лишаван от възможността за управлява същото, нито пък че тази ПАМ е приложима единствено в случай, че МПС е еднолична собственост. Да се приеме обратното би означавало, че всяко лице, сключило граждански брак или придобило МПС в дялова съсобственост, може да го управлява в нарушение на императивните законови изисквания и без риск от приложението на конкретната ПАМ, каквато очевидно не е целта на закона. Наложената превантивна ПАМ не засяга правото на собственост на автомобила, а ограничава използването му за определен срок, респ. не рефлектира върху правото на разпореждане, а на управление на МПС. П. ефект от ПАМ за съсобственика, който не е неин адресат, е опосреден и е предизвикан от поведението на другия съсобственик, несъобразено със задължението да не препятства упражняването на правата върху общата вещ. Отношенията между съсобствениците, свързани с ограниченията в ползването на съсобствената вещ, като последица от поведението на единия от тях и евентуалните вреди, нанесени от един съсобственик на друг, следва да се уреждат по гражданскоправен ред. Диференциран подход при прилагането на мярката по чл. 171, т. 2 а ЗДвП е недопустим, тъй като би поставил в дискриминационно положение едноличните собственици на автомобили - участници в движението, което е в противоречие с принципа за равенство на гражданите пред закона (чл. 6, ал. 2 КРБ) и ще доведе до неравно третиране. Макар и конституционно гарантирано, правото на лична собственост би могло да бъде законодателно ограничавано по изключение в случаите, когато следва да бъдат охранени особено важни обществени интереси – каквито без съмнение са осигуряването на безопасността на движението по пътищата и животът и здравето на останалите участници в движението. Законодателно установеният превес на обществените интереси спрямо личните в определени случаи не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. Поради това интересът на съпругата-съсобственик няма приоритет спрямо обществения, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет, а съразмерността винаги следва да се съобразява с основната цел на закона. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд - Решение № 3071/12.03.2018 г. по адм. дело № 8623/2017 г., Решение № 2331/18.02.2019 г. по адм. дело № 1395/2018 г., Решение № 2019/13.02.2019 г. по адм. дело № 10299/2018 г. и др. Изложеното мотивира отмяната на оспореното решение и произнасянето по същество с отхвърлянето на жалбата против заповедта за налагането на ПАМ – чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение