Решение № 10052 от 9.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на "Аполо 19" ЕООД чрез адв. Г. Ганчев против Решение 38 от 13.01.2022г. на Административен съд - Русе по адм.д. 540 по описа за 2021г., с което е отхвърлена жалба на "Аполо 19" ЕООД срещу Акт за регистрация по ЗДДС 180422102072983/11.06.2021г., на орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - Варна, потвърден с Решение 173/13.08.2021г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - Варна при Централно управление (ЦУ) на НАП. Касационният жалбоподател твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че не е изпълнен фактическия състав на разпоредбата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС, за да бъде извършена по- ранна регистрация на "Аполо 19" ЕООД по ЗДДС. Излага, че съдът не е обсъдил прекъсването на дейността на дружеството Михаел 2013 ЕООД, въпреки че такова прекъсване е констатирано от органите по приходите. Сочи, че няма значителна идентичност по смисъла на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС по отношение на предлаганите стоки от "Аполо 19" ЕООД и Михаел 2013 ЕООД. Излага, че нито съда, нито приходните органи, са взели предвид, че "Аполо 19" ЕООД от 01.04.2021г. е променило предмета си на дейност. Подчертава, че чл. 96, ал. 10 и 11 от ЗДДС влиза в сила от 01.01.2020г. за напред и всяко отнасяне и вземане под внимание на обороти реализирани преди тази дата, а още повече година преди нея, е нарушение на всякакви правни принципи и практики. Иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Енев, в писмена отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си, Административен съд - Русе е отхвърлил жалбата на "Аполо 19" ЕООД срещу Акт за регистрация по ЗДДС 180422102072983/11.06.2021г., на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение 173/13.08.2021г. на директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП и е осъдил дружеството да заплати разноски. Съдът е посочил, че обжалваният акт за регистрация е издаден в изискуемата от закона писмена форма, мотивиран е, като са посочени фактическите основания за издаването му и приетите за приложими правни норми, както и че е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. Изложил е, че фактически не се оспорват данните за облагаемите обороти на "Аполо 19" ЕООД и "Михаел 2013" ЕООД, доколкото тези данни всъщност са предоставени от самия жалбоподател на органа по приходите и са използвани от последния такива каквито са предоставени. Съдът е достигнал до извод, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС, по силата на който новорегистрираното дружество Аполо 19 ЕООД към първия ден на осъществяване на дейността си 02.01.2020 г. се счита, че има оборот, формиран от оборота на предходно извършвалото еднородната дейност в същия търговски обект дружество Михаел 2013 ЕООД за период от 12 месеца назад, включително текущия месец януари на 2020 г., а именно оборот от 29 257,41 лв. Първоинстанционния съд е посочил, че сумата е видна от представената от Аполо 19 ЕООД в хода на проверката справка за оборотите на двете дружества и касае периода от м. февруари 2019 г. до м. януари 2020 г. вкл. Така съобразно реализираните от самия Аполо 19 ЕООД обороти от началото на дейността му през януари 2020 г., прагът от 50 000 лв., който поражда задължение за регистрация по ЗДДС е достигнат през месец юни 2020 г. (видно от справката на л. 18 от преписката). При тези обстоятелства Аполо 19 ЕООД е бил длъжен да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в седемдневен срок от изтичане на данъчния период, в който прагът е достигнат, т.е. до 07.07.2020 г. Административният съд е изложил, че по делото не е спорно, че това задължение не е изпълнено, а Аполо 19 ЕООД е подало заявление за регистрация по ЗДДС на 28.05.2021 г. Първоинстанционният съд е посочил, че основното, а всъщност и единствено възражение по същество, е свързано с момента на влизане в сила на разпоредбата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС и начина на прилагането й в конкретния случай. В тази връзка е изложил, че разпоредбата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС е приета с § 30, т. 23, б. в от ПЗР на ЗИД на ЗКПО / ДВ.,бр.96 от 06.12.2019 г./ и съгласно § 45 от същия закон влиза в сила от 01.01.2020 г. В процесния случай органът по приходите е приложил нормата след влизането й в сила, установявайки, че към 30.06.2020 г. е изпълнен нейният фактически състав и оспорваният акт за регистрация по ЗДДС е издаден към момент, в който тази норма е действаща. Допълнил е, че във връзка с приетата нова разпоредба на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС, с § 34 от ПЗР на ЗИД на ЗКПО /ДВ.,бр.96 от 06.12.2019 г./ е предвидено, че лице, което към датата на влизането в сила на този закон отговаря на условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 във връзка с ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност, е длъжно да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон. Цитираната разпоредба урежда т.нар. заварени случаи, т.е. хипотезите, в които изискванията на новосъздадения чл. 96, ал. 10 от ЗДДС са изпълнени към 01.01.2020 г. (датата на влизането й в сила), т.е. релевантните факти и обстоятелства са се осъществили през 2019 г. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Постановено е след преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Подробно са разгледани и обсъдени всички правнорелевантни факти и обстоятелства, както и доводите и възраженията на страните. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че в съдебното решение не е посочено за какъв период от време е прекъсването на дейността на Михаел 2013 ЕООД, въпреки че органите по приходите са констатирали такова прекъсване. В касационната жалба липсва твърдение, че прекъсването на дейността на Михаел 2013 ЕООД е за повече от един месец от датата на преустановяване на дейността и датата на започване на дейността на Аполо 19 ЕООД. В административната преписка не е констатирано такова прекъсване. Напротив, приходните органи са констатирали, че по отношение на условието дейността пораждаща задължение за регистрация по чл. 96, ал. 10 от ЗДДС да бъде извършвана последователно и непрекъснато от две или повече лица се установява, че Михаел 2013 ЕООД е извършвало дейност в търговския обект офис-склад в гр. Русе, ул. Солун 45, вх. 2 до 31.01.2020г., а Аполо 19 ЕООД е започнало дейност в същия обект на 02.01.2020г. Касационната инстанция намира за неоснователно и възражението на касатора, че няма значителна идентичност по смисъла на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС по отношение на предлаганите стоки от "Аполо 19" ЕООД и Михаел 2013 ЕООД. За приложение на разпоредбата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС в един и същи търговски обект следва последователно от две или повече лица да се извършва еднородна дейност. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите (чл. 96, ал. 10, второ изречение от ЗДДС). Нормата изисква, за да се приеме за еднородна дейността, да е налице значителна идентичност по отношение на най-малко две от посочените в нея характеристики. Тази преценка следва да се прави за всеки критерий поотделно. Не е спорно между страните, че обстоятелствата, установени в хода на възложената проверка, са отразени в Протокол 182692101946704/04.06.2021 г. (л. 30 от делото), съставен от органа по приходите, извършил проверка. Според съдържанието на протокола е установено, че в двете дружества няма наети лица по трудов договор, както и че не са изплащани суми на лица по извънтрудови правоотношения. Дейността и в двете дружества се извършва от собственика на капитала С. Стефанова, която е декларирала прекъсване на дейност и осигуряване в Михаел 2013" ЕООД и е подала декларация за начало на дейност и осигуряване считано от 01.02.2020 г. в Аполо 19" ЕООД. С оглед на това може да се направи извод, че е налице една от необходимите характеристики, визирани в чл. 96, ал. 10 от ЗДДС, а именно абсолютна идентичност на персонала. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че при интернет търговията няма значение състава на персонала и личността му. Нормата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС не прави разграничение по видове дейности, за да може касатора да се позовава на такова. Правилно и съобразно с доказателствата по делото административният съд е приел, че при извършената проверка от органа по приходите е установено, а това не се и оспорва от Аполо 19 ЕООД, че дружеството Михаел 2013 ЕООД е извършвало онлайн продажби на нехранителни продукти, а Аполо 19 ЕООД извършва също онлайн продажби на нехранителни продукти и едва от 01.04.2021 г. започва да извършва и продажби на хранителни продукти. Доколкото основните доставчици и на двете дружества са електронните магазини: www.sportsclirect.com, www.mandmdirect.com и www.fragrancedirect.co.uk, както и ЕМАГ Интернешънъл ООД с [ЕИК], и Екстрийм Диджитъл ЗАД, Унгария, Сл. на НАП 3075766199, то безспорно може да се направи извод, че е налице втора от необходимите характеристики, визирани в чл. 96, ал. 10 от ЗДДС, а именно абсолютна идентичност на доставчиците. Когато преимуществената част от предлаганите стоки и/или услуги в обекта на предходния и следващия търговец се доставят от едни и същи доставчици, налице е значителна идентичност на доставчиците. С оглед на това правилно първоинстанционния съд е изложил, че са налице две от характеристиките по чл. 96, ал. 10, изр. ІІ от ЗДДС и осъществяваната дейност от двете дружества до 01.04.2021 г. следва да се определи като еднородна. В допълнение може да се посочи, че и използваните активи от двете дружества също съвпадат. В случая онлайн търговията е извършвана лично от физическото лице, собственик и управител на двете дружества, в един търговски обект в гр. Русе, ул. Солун 45, ет. 2 като липсват данни да са използвани различни офиси за това. Въпреки това съвпадението на активите е ирелевантно в настоящия случай, тъй като, както вече се посочи по-горе, нормата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС не въвежда изискване за наличие едновременно на всички характеристики, обуславящи еднородност на дейността. Неоснователно е възражението в касационната жалба, свързано с момента на влизане в сила на разпоредбата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС. Касационната инстанция не споделя извода на касатора, че след като разпоредбата е в сила от 01.01.2020 г., то е недопустимо при прилагането й да бъдат използвани облагаемите обороти на Михаел 2013 ЕООД за 2019 г. Този аргумент не може да бъде споделен, тъй като не кореспондира със смисъла на правната норма. Правилно първоинстанционния съд е изложил, че разпоредбата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС е приета с § 30, т. 23, б. в от ПЗР на ЗИД на ЗКПО / ДВ.,бр.96 от 06.12.2019 г./ и съгласно § 45 от същия закон влиза в сила от 01.01.2020 г. В процесния случай органът по приходите е приложил нормата след влизането й в сила, установявайки, че към 30.06.2020 г. е изпълнен нейният фактически състав и оспорваният акт за регистрация по ЗДДС е издаден към момент, в който тази норма е действаща. Правилно е посочено, че във връзка с приетата нова разпоредба на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС, с § 34 от ПЗР на ЗИД на ЗКПО /ДВ.,бр.96 от 06.12.2019 г./ е предвидено, че лице, което към датата на влизането в сила на този закон отговаря на условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 във връзка с ал. 10 от ЗДДС, е длъжно да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон. Цитираната разпоредба урежда т.нар. заварени случаи, т.е. хипотезите, в които изискванията на новосъздадения чл. 96, ал. 10 от ЗДДС са изпълнени към 01.01.2020 г. (датата на влизането й в сила), т.е. релевантните факти и обстоятелства са се осъществили през 2019 г. В този случай законът е определил допълнително срок на лицата за подаване на заявление за регистрация, очевидно основавайки се на факти, включително осъществени облагаеми обороти в периоди преди 01.01.2020 г. На още по-голямо основание следва да се приеме, че при преценката дали са налице основания за регистрация на дадено лица по реда на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС през 2020 г. е необходимо да се установят оборотите на лицето предходно осъществявало еднородната дейност в търговския обект за 12 месеца назад включително текущия месец, като е без значение дали в този период попада и такъв преди 01.01.2020 г. Правилно в тази връзка първоинстанционния съд е заключил, че обратната логика би превърнала разпоредбата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС в практически неприложима за период от 12 месеца. По изложените съображения се налага извод, че не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното първоинстанционно съдебно решение следва да се остави в сила. При този изход на спора, претенцията на касатора за разноски е неоснователна. Такива не следва да се присъждат и на ответната страна, тъй като, не са поискани и доказани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,