Решение № 8726 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15292/2012 г.

Решение № 8726 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15292/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Казанлък, срещу решение № 180 от 19.10.2012 г. по адм. д. № 214/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Стара Загора, III състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата - Полина Йонкова Горунска, от гр. Казанлък, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 180 от 19.10.2012 г. по адм. д. № 214/2012 г., Административен съд - гр. Стара Загора, III състав, е отменил заповед № К-3335 от 6.06.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Казанлък и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата-декларация от 31.05.2012 г. на Полина Йонкова Горунска от гр. Казанлък, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е била безспорно установена следната фактическа обстановка: В болничен лист № 284 от 15.02.2012 г. е посочено, че терминът на раждане на Горунска, определен от здравните органи, е 25.03.2012 г. На 5.03.2012 г. майката е родила близначки, видно от актовете за раждането им. На 31.05.2012 г. е подала молба-декларация за отпускане на еднократна помощ за бременност, по която административния орган е постановил отказ. Касационният жалбоподател - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Казанлък, поддържа изразеното от него вече становище, че правото на помощта по чл. 5а ЗСПД възниква 45 дни преди определения с медицинското удостоверение за термин за раждане и се погасява с изтичането на този срок, който жалбоподателката по първоначалното дело е пропуснала. Това становище на административния орган е незаконосъобразно. Визираният в разпоредбите на чл. 5а, ал. 2 и 3 ЗСПД 45-дневен срок не определя преклузивен срок за подаване на молбата-декларация за отпускане на помощта по чл. 5а ЗСПД, респ. за погасяване на правото. Съгласно чл. 5а, ал. 2 ЗСПД, когато бременната жена е осигурена за общо заболяване и майчинство, но не получава обезщетение за бременност и раждане, поради това че няма необходимия осигурителен стаж по чл. 48а КСО, какъвто е конкретния случай, еднократната помощ се изплаща в размер, определен пропорционално на броя на дните от началото на отпуска за бременност и раждане до придобиването на необходимия осигурителен стаж по чл. 48а КСО, но за не повече от 45 дни. От анализа на тази разпоредба се налага изводът, че тя определя размера на еднократната помощ и периода, за който тя се изплаща. Според третата алинея на същия текст, еднократната помощ при бременност се изплаща за периода от 45 дни преди определения термин за раждане. Следователно и при тази хипотеза се сочи период, за който помощта е дължима. От съдържанието на цитираните законови разпоредби не може да се направи извод за 45-дневен преклузивен срок за подаване на молбата-декларация и упражняване на правото на помощ, считано от началото на отпуска за бременност и раждане, респ. преди определения термин за раждане. Със същото съдържание, като това на чл. 5а, ал. 2 и 3 ЗСПД, са и разпоредбите на чл. 10б, ал. 1 и 2 ППЗСПД. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал в мотивите към обжалваното решение, че правото на семейни помощи възниква по силата на закона, когато се осъществят посочените в съответната хипотеза правопораждащи факти. Заповедта по чл. 10, ал. 4 от Закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД), не е конститутивен административен акт, защото тя няма правопораждащ правен ефект. С тази заповед директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице признава или отрича твърдяното с молбата-декларация право на семейна помощ, възникнало по силата на закона, т.е. заповедта има установителен (декларативен) правен ефект. Когато признае твърдяното право, директорът, респ. упълномощеното от него длъжностно лице, издава заповед по чл. 10, ал. 4 ЗСПД, с която разпорежда да бъде изплатена на майката паричната помощ. От изложеното до тук става ясно, че вземането на майката за съответните семейни помощи за деца възниква по силата на закона, когато се осъществят фактите, пораждащи съответното право на семейна помощ. Това вземане се погасява по давност при изтичането на съответния срок по чл. 12 ЗСПД, който за еднократната помощ при бременност е три месеца и започва да тече от определения термин за раждане. Правото на родилата майка на еднократната помощ при бременност не се погасява, ако тя е подала молба-декларация (т.е. ако е упражнила това право) в посочения давностен срок. По изложените съображения настоящият състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,