Решение № 9979 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6247/2020 г.

Решение № 9979 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6247/2020 г., IV о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. К. [гражданство], против Решение № 68/12.03.2020 г. на Административен съд Сливен, постановено по адм. дело № 68/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 311/27.01.2020 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което му било отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост на касационната жалба, но счита същата за неоснователна. Твърди, че решението на първоинстанционния съд следва да остане в сила поради липса на изтъкнатите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния административен съд е било Решение № 311/27.01.2020 г. на председателят на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, и поради липсата на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, на Н. К., [народност], е отказано да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е отхвърлил оспорването срещу административния акт. При осъществения съдебен контрол за законосъобразност на акта по чл. 168 АПК и на основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ при МС е било издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствени правила. Административният орган изпълнил задълженията си по чл. 75, ал. 2 ЗУБ да прецени всички факти и обстоятелства, относими за правния спор. С оглед на така постановения резултат и материалната законосъобразност на акта, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административното производство от органа обстойно била разгледана бежанската история на лицето, както и представените доказателства, които не доказвали наличие на материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Решението на Административен съд Сливен е валидно, допустимо и правилно. Обжалваният съдебен акт е постановен при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, фактическите установявания, правилно са подведени под приложимата разпоредба от закона. Изведените от съда мотиви изцяло се възприемат от настоящия съдебен състав. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Правилно административният съд е приел, че причините, поради които чужденецът е напуснал страната си по произход – [държава], не представляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Обосновано съдът е заключил, че от изложените от Н. К. причини за напускане на страната си по произход, не се установявало същият да е бил лично преследван, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение – чл. 8 от ЗУБ. Той е заявил, че не е имал никакви проблеми с украинските власти, а причините, поради които не желае да се завърне в родината си, са свързани, както с твърденията за военни действия, водени в града, където е живял, така и с опасението от евентуално мобилизиране. Спрямо него не е било осъществено преследване от страна на държавата или организации, още повече, че той сам е посочил, че към него не са били отправяни заплахи. Обстоятелството, че е напуснал [държава] по легален път показва, че чужденецът не е имал никакви проблеми с държавните власти и те нямат неблагоприятно отношение към него. Следователно, към момента на напускане на страната си по произход, спрямо чужденеца не се установява да е било осъществявано преследване под каквато и да било форма. В този смисъл е основателен изводът на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставянето на бежански статут на Н. К. Според разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя в случаите, когато чужденецът е напуснал или е принуден да остане извън държавата по произход, поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт, също така и когато в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказания или екзекуция, изтезания или нечовешко отношение или тежки лични заплахи срещу живота и личността му. Съдът е постановил своя съдебен акт и на плоскостта на тълкуването, дадено в решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 - Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie, по преюдициално запитване за приложението на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО във връзка с член 2, буква д) от същата директива, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност от посочените заплахи. Важността на това решение е възприето от първоинстанционния съд с оглед направения анализ на сигурността в [държава]. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че в решението съдът не е преценил правилно обстановката в страната по произход. В тази връзка, касационната инстанция приема, че съгласно приложената по делото на Административен съд Сливен справка вх. № МД-683/05.12.2019 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, административният орган правилно е приел, че молителя е имал възможност за вътрешно разселване от по-малко засегнатата от размириците [област] към друга част на страната. Нормата на чл. 9, ал. 5 ЗУБ предвижда, че хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Като е съобразил конкретните факти относно бежанската история на чужденеца и относимите материалноправни норми, административният съд е достигнал до обоснован правен извод за липсата на предпоставките по чл. 9 ЗУБ. По така изтъкнатите съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение