Решение № 7782 от 25.8.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 58 от Изборния кодекс (ИК), във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Коалиция Демократична България Обединение, съдебен адрес гр. София, бул. Драган Цанков 12-16, ет. 2, ап. 7, представлявана от А. Атанасов и Х. Иванов, чрез. адв. Н. Йорданова, против решение 1282-НС от 16.08.2022 г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/, издадено на основание чл. 57, ал. 1, т. 29 от ИК, в частта по т. 3. С решение 1282-НС от 16.08.2022 г. на ЦИК са определени условията и реда за машинно гласуване при провеждане на изборите за народни представители на 02.10.2022 г. С оспорената т. 3 от решение 1282-НС от 16.08.2022 г. на ЦИК се определя, че "Машинното гласуване се осъществява чрез специални устройства за гласуване и софтуер, удостоверени по реда на чл. 213, ал. 2 ИК с Решение на ДАЕУ, БИМ и БИС от 09.07.2021 г. С оглед повишаване на нивото на сигурност, на удостоверената версия на софтуера се извършва нов Trusted build (доверено изграждане), с използване на удостоверения вече изходен код, чрез UEFI ключове, притежавани само от ЦИК, по публична процедура, излъчвана в реално време в интернет. Във връзка с чл. 213а, ал. 3 ИК по време на публичната процедура може да участват представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирани за участие в изборите, на български неправителствени организации, които са регистрирали наблюдатели за изборите, и на БАН, като на лицата се предоставя достъп до изходния код на софтуера за техническите устройства за машинно гласуване (ТУМГ). В жалбата и в съдебно заседание, чрез адв. Йорданова, се поддържа, че решението в оспорената му част, е незаконосъобразно поради допуснато нарушение на материалния закон, както и поради издаването му в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Твърди се, че се стеснява обхвата на чл. 213, ал. 3 от ИК, тъй като се предвижда достъпът до изходния код да се предоставя единствено по време на публична процедура по изграждане на системен образ, което е недостатъчно време за постигане на целта на нормата на ИК, а именно запознаване на участниците в изборите с поведението на софтуера, с който се приемат и отчитат гласовете. Жалбоподателят не се противопоставя на решението да се използва вече удостоверения код, а възразява, че е ограничено времето за достъп до изходния код. Жалбоподателят твърди, че размерът на изходния код предполага период за достъп от поне два работни дни за запознаване с поведението на софтуера, преди довереното изграждане на софтуера, а не по време на изграждането и за да бъде сигурно, че същият изходен код, който е бил прегледан, е този на база на който се изгражда софтуера. Жалбоподателят сочи, че друг аспект на обжалваната точка е използването на предишно удостоверена система, но с извършване на ново доверено изграждане, който подход предполага, че изходния код, удостоверен през 2021 г. е идентичен с изходния код, наличен към момента, като за това трябва да има криптографски гаранции. Иска се отмяна на т. 3 от решение 1282-НС от 16.08.2022 г. на ЦИК и връщане на административната преписка на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания относно правилното приложение на закона. Ответникът - Централната избирателна комисия редовно призована, не изразява становище и не се представлява. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и относимата правна уредба, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Решението на ЦИК, в оспорената част, е издадено на основание чл. 57, ал. 1, т. 19 от ИК, съответно попада в кръга на обжалваемите актове по чл. 58, ал. 1 от ИК. Коалиция Демократична България Обединение е регистрирана за участие в изборите за народни представители на 02.10.2022 г. с Решение НС-1291 от 17.08.2022 г. на ЦИК и като участник в изборния процес има правен интерес за оспорване на частта от решението на ЦИК, предмет на делото. Жалбата е подадена на 19.08.2022 г. в тридневния срок по чл. 58, ал. 1 от ИК, считано от обявяване на решението по реда на чл. 57, ал. 2 от ИК (а именно - 16.08.2022г.). Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 57 от ИК, в изискуемата форма и е мотивирано, като са посочени правните и фактически основания за издаването му. Мотиви са изложени и при обсъжданията в заседанията на ЦИК от 16.08.2022 г., обективирани в протокол 224 от посочената дата, копие от който е приложен по делото (л. 21). От протоколът е видно, че решението, в оспорената част, е взето с изискуемото мнозинство по чл. 53, ал. 4 от ИК (12 гласа) и при необходимия кворум по чл. 53, ал. 3 от ИК, съответно не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Оспореното решение е издадено в съответствие с материалноправните разпоредби, като не са допуснати нарушения на закона, твърдени в жалбата по следващите съображения: Разпоредбата на чл. 213а, ал. 3 от ИК предвижда, че в процеса на удостоверяването по ал. 2 може да участват и представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирани за участие в изборите, на български неправителствени организации, които са регистрирали наблюдатели за съответния вид избор, и на Българската академия на науките, като на лицата се предоставя достъп до устройствата, документацията и изходния код по ред, определен от Централната избирателна комисия. В настоящия случай са спазени законово регламентираните условия и ред. ЦИК в изпълнение на правомощията си по чл. 57, т. 29 от ИК е предвидила публична процедура, излъчвана в реално време в интернет, в рамките на която (изр. 3 на т. 3 от решение 1282-НС от 16.08.2022 г. на ЦИК) изрично е предвидена възможността за участие на представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирани за участие в изборите, на български неправителствени организации, които са регистрирали наблюдатели за изборите, и на БАН, с предоставяне на тези лица на достъп до изходния код на софтуера за ТУМГ. Осигурената публичност на така предвидената процедура несъмнено не засяга права на жалбоподателя по чл. 213а, ал. 3 от ИК, още повече, че с атакуваната част от решението му е предоставена възможност за участие в нея с предоставен достъп до удостоверения изходен код. В този смисъл доводите в жалбата за стесняване на правата му съгласно чл. 213а, ал. 3 от ИК са неоснователни. Наред с горното жалбоподателят не спори, че в обжалваната част от решението на ЦИК изрично е предвидено, че машинното гласуване в предстоящите избори ще се осъществява чрез специални устройства за гласуване и софтуер, вече удостоверени по реда на чл. 213, ал. 2 ИК с Решение на ДАЕУ, БИМ и БИС от 09.07.2021 г., като само с оглед повишаване на нивото на сигурност на така удостоверената версия на софтуера, ще се извърши нов Trusted build (доверено изграждане), с използване на удостоверения вече изходен код и чрез UEFI ключове, притежавани само от ЦИК, по публична процедура, излъчвана в реално време в интернет и с участието на лицата, визирани в чл. 213а, ал. 3 ИК. При липсата на законодателна забрана за използването на така възприетия от ЦИК подход при използването на удостоверяването от предходни избори (в случая това от 09.07.2021 г.), не би могло да се приеме, че допълнителното надграждане на механизма, уреден с чл. 213, ал. 2 ИК, чрез извършването на нов Trusted build (доверено изграждане), при което се използва удостоверения вече изходен код, влиза в противоречие или стеснява права, предоставени с чл. 213а ИК. Предвидено е, че машинното гласуване ще се осъществи чрез специализираните устройства за гласуване и софтуер, вече удостоверени по реда на чл. 213а, ал.2 ИС с решение на ДАЕУ, БИМ и БИС от 09.07.2021 г. В случая е извършено удостоверяване с решение на ДАЕУ, БИМ и БИС от 09.07.2021 г., следователно софтуера е удостоверен по реда на чл. 213а, ал.2 ИК, както е посочено в първото изречение на обжалваната т.3 от решението на ЦИК, т.е. нова процедура по чл. 213а, ал.2 ИК не се извършва и няма да се извършва ново удостоверяване от МЕУ, БИМ и БИС. В процедурата по чл. 213а е предвиден срок от 20 работни дни за удостоверяване, считано от датата на предоставянето от ЦИК на ТУМГ и в процеса на удостоверяване по ал.2 на посочените лица се предоставя достъп до устройствата, документацията и изходния код по ред, определен от ЦИК. Както е посочено в изречение второ от т.3 на решението на ЦИК на удостоверената версия на софтуера се извършва нов Truster build (доверено изграждане), с използване на удостоверения вече изходен код, чрез UEFI ключове, притежавани от ЦИК. Разписаната процедура за доверено изграждане използва удостоверения вече код и по време на тази публична процедура се предоставя допълнително достъп до изходния код на софтуера за ТУМГ. Изр. второ и трето от т.3 са относно софтуера и затова се предоставя достъп до изходния код. Предоставяне на достъп до изходния код на софтуера за ТУМГ не е за целите на ново удостоверяване по чл. 213а, ал.2 от ИК от компетентните органи, каквото видно от решението на ЦИК няма да се извършва отново, поради което не се установява и времето за достъп до изходния код да е ограничително. От решението на комисията е ясно, че изходният код е същия, вече удостоверения, записано е с използване на удостоверения вече изходен код. В този смисъл са неоснователни доводите в жалбата, че решението не е ясно. С оглед предмета на настоящия спор изцяло неотносими са и твърденията на жалбоподателя, че при удостоверяването с решението на ДАЕУ, БИМ и БИС от 09.07.2021 г. изходният код не е бил предоставен. Най накрая оспореното решение не е в противоречие и с целта на закона. Целта на закона е да се даде възможност на лицата по чл. 213а, ал. 3 от ИК да участват в процеса на удостоверяване, който в случая е приключил с издаването на решението от 09.07.2021 г. Видно от волеизявлението на колективния орган, ще се използва предходно валидно удостоверяване на специализираните устройства за гласуване и софтуер, а надграждането касае единствено Trusted build (доверено изграждане), което в предвидената публична процедура, излъчвана в реално време в интернет, може да бъде проверено. В този смисъл, спазена е и целта на закона. Съгласно чл. 145, ал. 1 АПК контролът, осъществяван от съда върху решението на ЦИК, е само за законосъобразност. Доколкото оспорваното решение на ЦИК не противоречи на законова разпоредба, то не е незаконосъобразно. В случая оспореното решение е издадено и в рамките на предоставената оперативна самостоятелност на ЦИК, която е действала в рамките на предоставените му правомощия от чл. 57, ал. 1, т. 29 от ИК. В тази връзка по аргумент от чл. 169, ал. 1 АПК при проверката на административният акт съдът установи, че административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и е спазил изискванията за законосъобразност на административния акт. Предвид на гореизложеното настоящият състав намира, че жалбата е неоснователна, при постановяване на решението не са допуснати нарушения на закона, които да обуславят неговата отмяна, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. Разноски не се претендират, поради което съдът не присъжда такива. Воден от горното и на основания чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс, Върховният административен съд, дежурен състав