Решение № 1928 от 21.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Крисмаре МС" ЕООД- град София срещу Решение 4877/ 16.09.2020 г., постановено по адм. дело 6570/ 2020 г., по описа на Административен съд- София- град (АССГ) в частта, с която искът срещу Агенцията по вписванията (АВ) за претърпени имуществени вреди от отменен отказ 20200121163727-2 от 27.01.2020г. е отхвърлен за разликата над 207, 50 лв., до пълния предявен размер от 1000 лв. Касаторът оспорва мотивите на съда за отхвърляне на част от претенцията за обезщетение. Счита, че вредата не може и не следва да бъде намалявана от съда, доколкото безспорно е доказано нейното настъпване и размер. Смята, че първоинстанционният съд неправилно е намалил вредата до минималното адвокатско възнаграждение. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение в обжалваната част и да се уважи предявения иск в отхвърлената му част. Претендира разноски. Ответникът Агенция по вписванията в писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител юрисконсулт Тодорова оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне, като неоснователна и недоказана. В открито съдебно ответникът чрез юрисконсулт Иванов моли да се остави без уважение, като неоснователна подадената от "Крисмаре МС" ЕООД касационна жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция по вписванията. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Предлага решението да се отмени в частта за оспорване на иска от 207.50 лв. до 307.50 лв., т.е. Агенция по вписванията да се осъди да заплати на дружеството- обезщетение в размер на 307.50 лв., като в останалата част решението се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. АССГ е бил сезиран с искова молба от Крисмаре МС" ЕООД- град София, срещу Агенция по вписванията, с която се претендира заплащане на сумата от 1007,50 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса, направени при оспорване на отказ на длъжностно лице по регистрацията да впише промени по партидата на жалбоподателя. С обжалваното съдебно решение Агенцията по вписванията е била ОСЪДЕНА да заплати на Крисмаре МС" ЕООД обезщетение в размер на 207,50 лв., за претърпени имуществени вреди от отменен отказ 20200121163727-2 от 27.01.2020г., изразяващи се в заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на цитирания отказ пред окръжния съд по седалище на дружеството. ОТХВЪРЛЕН бил иска в останалата част като неоснователен. Решението в неговата осъдителна част за размера до 207,50 лв, не е обжалвано от ответната страна- Агенцията по вписвания, влязло е в сила и съответно не е предмет на настоящото касационно производство. Решаващият съд е установил, че отказ 20200121163727-2 от 27.01.2020г., издаден от длъжностно лице по вписванията при Агенция по вписванията, е отменен с Решение 118 от 24.02.2020г., по т. д. 10/ 2020г. на Габровски окръжен съд. Посочил, че ищецът е представляван от адв. Ангелов, който е подписал жалбата пред ОС- Габрово, съгласно пълномощно на лист 7 от търговското дело. На лист 8 е приложен договор за правна защита и съдействие, в който за изготвяне на жалба срещу отказ 20200121163727-2 от 27.01.2020г. на длъжностно лице по вписванията при Агенция по вписванията и процесуално представителство пред ОС- Габрово е уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. Видно от платежно нареждане от 30.01.2020г. по сметка на ОС- Габрово е внесена сумата от 7,50 лв. държавна такса за обжалването. Адм. съд посочил, че липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в същото производство от лицето обуславя извод, че направените разходи от него представляват имуществена вреда, за която ответникът дължи обезщетение, съгласно чл. 28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ. Приел за доказани всички елементи на фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди. По отношение на размера на претенцията е посочил, че в конкретния случай делото, развило се по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, е охранително такова, разглежда се в закрито заседание, а ролята на процесуалния представител се изчерпва с изготвянето и подаването на жалбата. Не се събират доказателства, поради което и размерът на възнаграждението му следва да е съобразен с минималните размери за този вид охранителни производства. Предвид тези мотиви съдът приел, че претенцията за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи направените разноски в съдебно обжалване на административен акт, следва да бъде съобразена с разпоредбата на чл. 7, ал.1, т.5 от Наредба 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На дружеството била присъдена сумата от 200,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 7,50 лв. за държавна такса. В обжалваната част решението е ПРАВИЛНО. Съгласно представения по делото в този съд договор, уговореното и платено на адвоката от Крисмаре МС" ЕООД- град София, възнаграждение е в размер на 1000, 00 лв. В производството пред Окръжен съд Габрово относима към определяне на размера на минималното адвокатско възнаграждение е била разпоредбата на чл. 11 от Наредба от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията, приложима към датата на договаряне на адвокатското възнаграждение и осъществяване на правната помощ), както правилно е съобразил това и първоинстанционният съд. Съгласно тази разпоредба за обжалване на откази за вписване в АВ или друг регистър минималното адвокатско възнаграждение е 200, 00 лв., а в случаите, когато жалбата се разглежда в открито заседание 300, 00 лв. Неоснователно е оплакването на дружеството касационен жалбоподател срещу възприетата от първоинстанционния съд частична неоснователност на исковата претенция за нейния размер над 207,50 лв до претендирания такъв от 1007, 50 лв., в частност относно адвокатското възнаграждение за сумата над присъдената такава от 200 лв. В тази връзка следва да се съобразят две, относими тълкувателни решения- Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. , постановено тълк. дело 2/16 г. на Върховния административен съд и Тълкувателно решение 1 от 11.12. 2018 г., постановено по тълк. дело 1/ 17 г. на Върховния касационен съд. В мотивите на първото е прието, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл.36, ал.2 ЗА. В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е посочил, че "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него." Според настоящият съдебен състав, относно разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази Наредба от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция). Доколкото в настоящия случай в производството пред Окръжен съд- Габрово не е провеждано открито съдебно заседание като работата на адвоката се е изразила само в изготвяне на жалба против отказа, и при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото, правилно първоинстанционният съд е приел, че обоснованият и справедлив размер на обезщетението е този на минимума по посочената наредба- от 200 лв. Обезщетението в този размер се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащия дружеството незаконосъобразен отказ на АВ. Именно така определеният размер се явява справедлив и обоснован по смисъла на чл.36, ал.2 ЗА, и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно- следствена връзка с постановения отказ. При тези съображения настоящият състав намира решението на АССГ в обсъжданата част за правилно, а релевираните в касационната жалба оплаквания счита за неоснователни. Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на исковата претенция за сумата над присъдената от 207,50 лв до претендираната такава от 1000, 00 лв. за обезщетение за имуществени вреди във връзка с платено адвокатско възнаграждение е обоснован на доказателствата по делото и е в съответствие със закона. Определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението ще възмезди дружеството за действително понесените вреди от причиненото му от АВ непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Настъпването на така претендираната вреда над присъдения размер не е в пряка причинна връзка с отменения отказ на АВ, поради което не е налице тази предпоставка за уважаване на предявения иск в тази част. Предвид гореизложеното, решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. По съображения, свързани с изхода на спора и направеното искане, Крисмаре МС ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на АВ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение