Решение № 13048 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3457/2009 г.

Решение № 13048 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3457/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 124, ал. 1 и чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Видин против решение № 3/20.01.2009 г., постановено по адм. дело № 181/2008 г. на Административен съд град Видин, с което е била отменена негова заповед № 18/17.05.2008 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Пирин Симеонов Луканов от гр. Видин, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл., поради получена възможно най-ниска обща оценка при атестиране. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са за неправилност на решението - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Пирин Симеонов Луканов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, като обсъди доводите и възраженията на страните, с оглед релевираните основания за касиране на обжалвания съдебен акт, намира следното: Касационната жалба на кмета на Община Видин като подадена в срок от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, и е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея касационни основания, жалбата е неоснователна. С оспореното решение Административният съд e отменил заповед № 18/17.05.2008 г. на кмета на община Видин, с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Пирин Симеонов Луканов - началник сектор "Административно обслужване" на Общински съвет - Видин, с ранг II младши. За да постанови този резултат АС е приел, че обжалваната заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазен ред за атестиране на държавния служител, предвиден в Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА, Приета с ПМС № 105/21.05.2002 г., Обн., ДВ, бр. 54 от 31.05.2002 г.), наричана по долу за краткост Наредбата. Между страните не се спори, че служебното правоотношение на Пирин Луканов е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл - поради получаване на възможно най-ниската оценка при атестирането му, извършено в рамките на ежегодната оценка за изпълнението на служебните функции, съгласно чл. 76 ЗДСл. На базата на ангажирания доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел, че при издаването на обжалваната заповед са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по атестирането на държавния служител. Развил е съображения, че при извършеното оценяване не са проведени междинна и заключителна срещи, както и липсва произнасяне по възражението на оценявания служител от страна на контролиращия ръководител в определения от Наредбата срок. Приемайки наличието на съществени нарушения на императивно установената процедура за провеждане на атестирането на служителя, първоинстанционният съд е отменил административния акт като незаконосъобразен. Касационната инстанция намира така постановено решение за правилно. С НУРАСДА се определят условията и редът за атестиране на служителите в държавната администрация. Основна цел на системата за атестиране чрез оценка на трудовото изпълнение е да се подобри дейността на съответната администрация чрез ефективно управление на изпълнението на всеки отделен служител по отношение на постигането на целите, изпълнението на задълженията и развиването на личната компетентност. Друга важна задача на атестирането е да се определят нуждите от развитие на всеки служител и подобряване на професионалната му компетентност. За постигането на така регламентираните с чл. 1, ал. 2 от Наредбата цели, в Глава II от нормативния акт са уредени задължителни правила за атестирането на държавните служители, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Съгласно предписанието на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, процедурата по атестирането чрез ежегодно оценяване на изпълнението на длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на представителните синдикати в администрацията. Атестирането чрез оценяване на трудовото изпълнение включва следните етапи: 1). Изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода; 2). Междинна среща в средата на периода; 3). Заключителна среща и определяне на обща оценка на трудовото изпълнение в края на периода. Видно от данните по делото, описаните три етапа на процедурата по атестирането на държавния служител Пирин Луканов са проведени от компетентните длъжностни лица, но не са спазени установените с Наредбата срокове и изисквания. В противоречие с изискванията на чл. 13 от Наредбата, в атестационния формуляр е отразено, че на 5.07.2007 г. е проведена междинна среща, за която е направен коментар "че служителя не се справя в достатъчна степен с поставените задачи". Под този коментар е поставен подпис само на оценяващия ръководител, но липсва подпис на оценявания държавен служител, което води до извода че същия не е запознат с този коментар. На 23.11.2007 г. оценяващият ръководител е определил общата оценка за работата, като е удостоверил това обстоятелство с подписа си. Оценяваният се е запознал с оценката на 19.05.2008 г. и е депозирал възражение по нея, по което липсва произнасяне от контролиращия ръководител. В този смисъл е правилен изводът, че оценяващият ръководител не е оформил надлежно атестационния формуляр при атестирането на държавния служител и като е нарушил разпоредбите на чл. 23 и 24 от Наредбата, не е изпълнил задължението си по чл. 25 от същата за безпристрастно, честно и компетентно извършване на оценката, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Не може да се установи провеждането на междинна среща между оценявания и оценяващия ръководител на посочената дата 5.07.2007 г. съгласно изискването на чл. 13 от Наредбата, поради липса на подпис под оценката на оценявания след провеждането на срещата. Попълненият раздел от формуляра за оценка - изискване по ал. 4 на чл. 13 и този раздел не е подписан от служителя, а само от оценяващия ръководител. Липсват и доказателства за проведена заключителна среща, състояла се на 23.11.2007 г. Разпоредбата на чл. 14 от Наредбата изисква провеждане на заключителна среща между оценяващия ръководител и оценявания, на която се обсъждат обстоятелствата, изброени в ал. 2 на разпоредбата и след като приключи тази среща се попълват съответните раздели от формуляра за оценка - ал. 3. Видно от формуляра, този раздел е подписан на посочената дата само от оценяващия ръководител, като с оценката оценявания служител е запознат едва на 19.05.2008 г., когато е изразил несъгласие с нея. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата контролиращият ръководител преглежда формулярът за оценка и подписва същия в 7 - дневен срок от получаването му. Тези задължения са императивни и представляват част от процедурата по оценяване на държавния служител. Действително ръководителят има право, а не и задължение да изисква от оценяващите ръководители допълнителна информация и аргументация за оценките, както и да направи коментар, който да запише в съответния раздел на формуляра за оценка. Тези изисквания контролиращият ръководител може да прецени дали да извърши, но преглеждането на формуляра и подписването на същия са задължителни изисквания, които той следва да изпълни като елемент от процедурата по оценяване. В случая контролиращият ръководител не се е произнесъл по възражението на Луканов. При наличие на доказателства, че нормативноустановената процедура за атестация на държавните служители не е спазена, поради което изготвената оценка не съставлява материалноправното основание за постановяване на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, поради получената възможно най - ниска обща оценка при атестиране. Предвид на изложеното, оспореното решение е обосновано, постановено при спазване на материалноправните разпоредби и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани, не са представени и доказателства за направени такива пред касационната инстанция, поради което не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение