Решение № 63 от 23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4091/2019 г.

Решение № 63 от 23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4091/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение № 831/26.06.2019 г., постановено по в. гр. д. № 606/19 г. на Пловдивски окръжен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с решение № 14/18 г. на ІV ГО на ВКС по въпроса относно формата на вината при отговорността на служителя за получен и неотчетен аванс. Въззивният съд е приел, че за да носи пълна отговорност работникът, вината при неизпълнението следва да е умишлена, а в цитираното решение на ВКС е прието, че за ангажиране отговорността е достатъчно неполагане на дължима грижа (небрежност), която се предполага до доказване на противното. По поставения въпрос, настоящият състав на ВКС ІІІ ГО счита, че при даването на служебен аванс се възлага работа по разходване и отчитане на предоставените парични средства, поради което при неотчитането им, ще е налице хипотезата на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ- работникът или служителят ще отговаря при условията на пълна имуществена отговорност за липса. А в тези случаи вината и неизпълнението се предполагат до доказване на противното. Практиката на ВКС е, че отчетнически функции по трудовото правоотношение могат да бъдат възлагани не само с длъжностната характеристика, а да произтичат от естеството на възложената трудова дейност (решение № 15/20 г. на ВКС ІV ГО и решение № 226/13 г. на ВКС ІV ГО). В случая правният спор между страните е възникнал от твърдения на работодателя, че на 05.01.2018 г. с РКО е предоставил служебен аванс от 6900 лв. на ответника във връзка с изпълнение на трудово задължение. Но служителят не е отчел разходването на сумата, както и не я е върнал. В срока за отговор ответникът е възразил, че такава сума не е получил, а е бил принуден със заплашване да се подпише на празна бланка на РКО. За да отхвърли иска за връщане на служебния аванс, въззивният съд е приел, че поради неотчитането на служебния аванс, ответникът носи ограничена имуществена отговорност, а за да бъде осъден да върне цялата сума е необходимо умишлено неизпълнение на задълженията. Неправилно е прието от въззивния съд, че ответникът носи ограничена имуществена отговорност за неотчетения служебен аванс, поради което решението следва да се отмени. Правният спор между страните не може да се разреши към настоящия момент, поради допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд, което налага връщане на делото за извършване на съдопроизводствени действия. По делото е била приета съдебно- почеркова експертиза, която е установила, че РКО е подписан от ищеца, а текстът е изпълнен от друго лице. Приета е и съдебно- счетоводна експертиза, която е констатирала, че РКО е бил осчетоводен на 30.01.2018 г. Вещото лице обаче не е дал отговор на въпроса по какви причини РКО е бил осчетоводен със закъснение от близо месец, както и дали към датата на издаване на ордера е имало такава наличност в касата на дружеството, имало ли е осчетоводяване на други първични документи преди процесния РКО, но издадени след него. Освен това нито районният съд, нито въззивният съд са дали указания на ответника, че не сочи доказателства за твърденията, че е бил заплашен да подпише РКО. Налице е съществено процесуално нарушение, като делото не може да бъде решено в настоящия момент, поради необходимостта да се извършат нови съдопроизводствени действия, а именно назначаване на допълнителна съдебно- счетоводна експертиза по посочените задачи, както и да се дадат указания на ответника за соченето на доказателства относно факта, който твърди. Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО