Решение № 10791 от 25.11.2022 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма (ОП) "Наука и образование за интелигентен растеж" (НОИР) 2014 - 2020 г. и изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Програма за образование" (ИАПО), чрез процесуален представител И. Иванова - главен експерт в дирекция "Управление на риска и контрол", притежаващ юридическо образование, срещу Решение 92/25.07.2022 г., постановено по адм. дело 161/2022 г. по описа на Административен съд (АС) Шумен, с което е отменено негово Решение 1002-55/05.05.2022 г. за определяне на финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), по засегнатия от нарушението Договор 10/20.12.2021 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената обществена поръчка участник "Офис консумативи" ООД, на стойност 4 022,00 лева без ДДС, респ. 4 826,40 лева с ДДС. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за правомерно наложена финансова корекция. Развива съображения, че в проведената възлагателна процедура е допуснато описаното в атакувания индивидуален административен акт нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано като нередност по т. 11, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата) с аргумент, че отправянето на покана до един икономически оператор, дори при наличието на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗОП, ограничава участието на потенциално заинтересувани стопански субекти, които разполагат с възможността да изпълнят поръчката с изискуемото качество. Мотивира извод, че обратно на възприетото от първостепенния съд, преценката за законосъобразност на посочената процедура предполага анализ на възлаганата дейност и идентифициране на нейните евентуални специфики, налагащи изпълнение от конкретно лице. Намира, че договарянето с един-единствен участник е допустимо единствено в хипотезите на чл. 182, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗОП, каквито в случая не са налице. Позовавайки се на предписанието на чл. 64, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП) намира, че законодателят, боравейки с думата "лицата" при описанието начина на провеждане на процедурата по чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗОП, недвусмислено регламентира минималния брой от двама участници във възлагането. Допълнителен аргумент в подкрепа на тезата за неправилност на извода на съда черпи от имплементираната в документацията за участие воля, насочена към съпоставянето на различни оферти, като в тази връзка твърди, че отправянето на покана до един участник на практика обезсмисля предвидения критерий за възлагане. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против атакувания индивидуален административен акт. Моли за присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред АС - Шумен и Върховния административен съд. Навежда възражение за прекомерност на евентуалната претенция на ответника за адвокатско възнаграждение. Ответникът община Смядово, със седалище в област Шумен, гр. Смядово, пл. "Княз Борис Първи" 2, представлявана от кмета И. Николова, в писмен отговор, подаден чрез адв. Т. Илиев от Адвокатска колегия (АК) - Шумен, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отменено Решение 1002-55/05.05.2022 г. на ръководителя на УО (РУО) на ОП НОИР 2014 - 2020 г. и изпълнителен директор на ИАПО за определяне на финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ, по засегнатия от нарушението Договор 10/20.12.2021 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената обществена поръчка участник "Офис консумативи" ООД, на стойност 4 022,00 лева без ДДС, респ. 4 826,40 лева с ДДС. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че община Смядово е бенефициер по сключен с Министерството на труда и социалната политика (МТСП) в качеството му на УО на ОП "Развитие на човешките ресурси" (РЧР) 2014 - 2020 г. и Изпълнителна агенция "ОП Наука и образование за интелигентен растеж" в качеството й на УО на ОП НОИР 2014 - 2020 г. административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП). Предоставяната безвъзмездна финансова помощ (БФП) по проекта, видно от 2.2. от договора, е на обща стойност 855 363,61 лева, от които 479 875,35 лева - по ОП РЧР 2014 - 2020 г., и 375 488,26 лева по ОП НОИР 2014 - 2020 г. За разходване на средствата по така сключения договор община Смядово е провела процедура за възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание с предмет: "Доставка на обзавеждане и оборудване по Проект BG05M90P001-2. 018-0032 "Община Смядово с грижа за всички", финансиран с Договор BG05M90P001-2. 018-0032-2014 BG05M20P001-С01 по ОП НОИР" (уникален номер в ЦАИС ЕОП 00627-2021-0007), с две обособени позиции. При разглеждане и оценка на единствената подадена оферта по обособена позиция (ОП) 2 е констатирано, че същата е неподходяща по смисъла на § 2, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗОП, поради което и на основание чл. 107, т. 2, б. "а", във връзка с § 2, т. 25 от ДР и чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗОП, с Решение D10161287 от 03.11.2021 г. възложителят е отстранил участника "Транс Ко 04" ЕООД и е прекратил процедурата по ОП 2. С Решение F176568 от 01.12.2021 г., издадено на основание чл. 22, ал. 1 ЗОП, община Смядово е открила нова процедура с предмет "Доставка на оборудване по Проект BG05M90P001-2. 018-0032 "Община Смядово с грижа за всички", финансиран с Договор BG05M90P001-2.018-0032-2014 BG05M20P001-С01 по ОП НОИР", чрез пряко договаряне - по реда на чл. 18, ал. 1, т. 13 ЗОП. Процедурата е обявена на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗОП. В раздел V от решението е посочено, че предходна процедура - публично състезание с предмет: "Доставка на обзавеждане и оборудване по Проект BG05M90P001-2. 018-0032 "Община Смядово с грижа за всички", финансиран с Договор BG05M90P001-2.018-0032-2014 BG05M20P001-С01 по ОП НОИР", в частта, отнасяща се за ОП 2, е прекратена, т.к. представената оферта е счетена за неподходяща, решението за прекратяване е влязло в сила и първоначалните условия на поръчката не са променени. За участие в процедурата по пряко договаряне възложителят е изпратил покана само до едно лице, а именно - "Офис консумативи" ООД, с което е сключен и Договор 10/20.12.2021 г. Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, при който е констатирано, че отправянето на покана до едно лице при второто провеждане на възлагателната процедура е в противоречие с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП, т.к. не са налице особени обстоятелства, налагащи изпълнението да бъде извършено от конкретно и предварително определен правен субект, от една страна, а от друга не се установяват предпоставките по чл. 182, ал. 1, т. 1 или т. 4 ЗОП, в които хипотези е допустимо подобно процедиране. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 11, б. "а" от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности. След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, РУО на ОП НОИР 2014 - 2020 г., възприемайки изцяло констатациите от извършения административен контрол и отхвърляйки опровергаващите ги доводи, е издал оспорения административен акт, с който поради извод за наличие на вмененото нарушение е определил финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи по засегнатия от нарушението договор за обществена поръчка. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕФСУ, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за "нередност" по т. 11, б. "а" от Приложение 1 към Наредбата. Приел е за неправилен обективираният в акта извод на РУО по съображения, че преценката за законосъобразност на проведената по реда на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗОП процедура за възлагане е ограничена до проверка досежно наличието, респ. липсата на предпоставките, визирани в хипотезата й. Формулирано е заключение, че уреждайки възможност за прилагането на чл. 18, ал. 7 ЗОП и отправянето на покана до едно-единствено лице за участие в процедурата, законодателят изначално е предвидил изключение от принципите, регламентирани в чл. 2, ал. 1 с.з. Решаващият състав е стигнал до извод, че доколкото законът не поставя изискване относно броя на лицата, които следва да бъдат поканени в спорната процедура по договаряне, то отправянето на покана до един икономически оператор е нормативно допустимо. Според съда нито предметът на обществената поръчка, нито потенциалната възможност на повече от един икономически оператори да го изпълнят, е от значение, защото предвидената в чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗОП хипотеза е предпоставена от проведена при осигурено максимално ниво на конкуренция процедура, която не е завършила със сключване на договор по обективни причини, стоящи извън волята на възложителя. Достигайки до извод за липса на визираното в акта нарушение, решаващият съд е отменил атакуваното от община Смядово волеизявление за определяне на финансова корекция. Решението е правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на формата и процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон от решаващия състав на първостепенния съд, в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие. Преди всичко и за прецизност касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че на 01.07.2022 г. в Държавен вестник (ДВ), бр. 51 от същата дата, е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗИДЗУСЕСИФ). Съгласно § 73 от същия, законът влиза в сила от деня на обнародването му в ДВ. С §1 ЗИДЗУСЕСИФ се изменя наименованието на закона на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Доколкото обаче съответствието на индивидуалните административни актове, какъвто е и процесното решение на РУО, с материалния закон се преценява към момента на издаването им (Арг.: чл. 142, ал. 1 АПК), приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ, бр. 52 от 09.06.2020 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г. Процедурите за възлагане на обществени поръчки, уредени в ЗОП, са способ за задоволяване на потребностите на възложителите с предмет строителство, услуги или доставки на стоки, при ефективно разходване на публичните средства, средствата, предоставяни от Европейските фондове и програми и тези на дружествата и предприятия, които са възложители по смисъла на ЗОП. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗОП съдържа изчерпателно изброяване на регламентираните в закона видове процедури, като видно от посоченото предписание, това са: открита процедура, ограничена процедура, състезателна процедура с договаряне, договаряне с предварителна покана за участие, договаряне с публикуване на обявление за поръчка, състезателен диалог, партньорство за иновации, договаряне без предварително обявление, договаряне без предварителна покана за участие, договаряне без публикуване на обявление за поръчка, конкурс за проект, публично състезание и пряко договаряне. Хипотезите, при които е допустимо прилагането на една или друга от посочените процедури, са подробно описани в съответните части на закона. Така например, условията за провеждане на пряко договаряне по смисъла на чл. 18, ал. 1, т. 13 ЗОП се съдържат в Раздел III на Глава ХХV "Пряко договаряне" от закона и са доразвити в ППЗОП (Арг.: чл. 182, ал. 6 ЗОП). Посоченият раздел на ЗОП се състои от нормите на разпоредбата на чл. 182, първата от които предвижда пет самостоятелни групи обстоятелства, позволяващи на възложителя да приложи процедурата по пряко договаряне, а именно: 1) когато е необходимо неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и не е възможно спазване на сроковете по чл. 178, ал. 2 и 4, като обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, не трябва да се дължат на възложителя; 2) когато процедурата за възлагане чрез публично състезание е прекратена, тъй като няма подадени оферти или подадените оферти са неподходящи и първоначално обявените условия не са съществено променени; 3) когато за много кратко време възникне възможност да се получат доставки или услуги при особено изгодни условия и на цена, значително по-ниска от обичайните пазарни цени, 4) когато е необходимо повторение на строителство или услуги, възложени от същия възложител на първоначалния изпълнител, при наличие на съответните, описани в посоченото предписание условия, както и 5) когато обществената поръчка е за услуги по приложение 2 и е на стойност по чл. 20, ал. 2, т. 2. По силата на чл. 18, ал. 7 ЗОП при процедурите на договаряне по ал. 1, т. 8 10 и 13, възложителят провежда преговори за определяне на клаузите на договора с едно или повече точно определени лица, а съгласно чл. 64 ППЗОП в решението за откриване на процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 8 10 и т. 13 ЗОП възложителите посочват и лицето, с което възнамерява да сключи договор, или лицата, които ще бъдат поканени за участие в преговорите, освен в случаите по чл. 79, ал. 1, т. 7 и 8, чл. 138, ал. 1, т. 2, чл. 164, ал. 1, т. 9 и 10 ЗОП, както и в случаите по чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗОП. По делото е безспорно установено, че изборът на община Смядово за възлагане на обществената поръчка чрез процедура по пряко договаряне е мотивиран с наличие на предпоставките по чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗОП и по съображения за прекратена поради несъответствието на единствената подадена в хода на предходна процедура от вида "публично състезание" оферта, т.к. същата е била "неподходяща" по смисъла на §2, т. 25 ДР на ЗОП, както и с аргумент, че обявените в предхождащата процедура условия не са съществено изменени. По отношение на тези факти, съставляващи основанието по чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗОП, не се спори. Видно от изложената в обстоятелствената част на атакувания административен акт обосновка, РУО не анализира законосъобразността на така направения избор за процедура. Твърдението му за нарушение, съставляващо основание за определяне на финансова корекция по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, респ. квалифициращо се като "нередност" по т. 11, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, е аргументирано с мотив, че начинът на провеждане на избрания вид процедура чрез отправяне на покана само до един икономически оператор съгласно чл. 18, ал. 7, предл. 1-во ЗОП, при липса на специфика в предмета на поръчката, която да налага същият да бъде изпълнен от конкретно лице, е в противоречие с принципите за равнопоставеност, недопускане на дискриминация и осигуряване на свободна конкуренция, регламентирани в чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, и с правилото, съдържащо се в ал. 2 с.з., според което при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Именно в съответствието на така формулираното твърдение с материалния закон се състои и спорният въпрос по делото. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че за правилното решаване на поставения дискусионен въпрос, както основателно възразява ответникът по касация, следва да се съобрази даденото от Съда на Европейския съюз (СЕС) с Решение от 16 юни 2022 г. по дело С-376/21 г. тълкуване на чл. 32, §2, б. "а" от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24/ЕС/Директивата), чиито норми са транспонирани в националното законодателство със ЗОП, вкл. и с приложимите към настоящия казус разпоредби. Разглеждайки проявлението на принципите за равнопоставеност, осигуряване на конкуренция и недискриминация, посочени в чл. 18, §1 Директивата, в контекста на процедурата по договаряне без предварително обявление по чл. 32, СЕС е приел, че чл. 32, §2, б. "а", вр. чл. 18, §1 Директива 2014/24/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на процедура по договаряне без предварително обявление възлагащият орган може да покани само един икономически оператор, когато тази процедура възпроизвежда без съществени изменения първоначалните условия на поръчката, посочени в преходна открита процедура, която е била прекратена, т.к. единствената подадена оферта е била неподходяща, и въпреки че предметът на съответната поръчка не се отличава със специфики, които обективно да налагат изпълнението да бъде възложено само на този оператор. Действително, обект на анализ от СЕС е била процедура по договаряне без предварително обявление, а не по пряко договаряне, какъвто е настоящият случай, но доколкото възможността за преговаряне с едно лице и по двата вида процедури се обосновава с едно и също национално правило, а именно нормата на чл. 18, ал. 7 ЗОП, и предвид аналогичните предпоставки на чл. 79, ал. 1, т. 1 и чл. 182, ал. 1, т. 2 от закона, то даденото тълкуване е относимо и към процесния правен спор. Както и СЕС е отбелязал в решението си, в тези процедури законодателят изначално е предвидил своеобразно ограничаване на основните принципи на свободна конкуренция, равнопоставеност и недискриминация, което се обяснява с логиката, че прекратената процедура и последвалата я такава следва да се разглеждат като едно цяло, а в този смисъл и доколкото осигуряването на горните принципни начала е съобразено при провеждането на първата, не може да се приеме, че заинтересуваните правни субекти са били възпрепятствани да участват в поръчката като цяло. Бездействието на икономическите оператори, които не са положили дължимата грижа и не са заявили участието си в рамките на първоначалната процедура, не може да поражда задължение за възложителя да ги покани на преговори в хода на ограничената процедура по възлагане. Те са могли да подадат офертата си и в този смисъл да се ползват от регламентираните принципи на равнопоставеност, осигуряване на конкуренция и недискриминация. В разглежданата хипотеза на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗОП, където възможността за прилагане на процедурата по пряко договаряне е предпоставена именно от прекратена поради липса на съответен на изискванията на възложителя участник, който да изпълни поръчката, логиката на законодателя се допълва от обстоятелството, че приключването на процедурата без сключен договор с изпълнител не е в пряка взаимовръзка с поведението на възложителя, а е следствие от проявлението на обективни факти, стоящи извън волята на последния, които са му попречили да възложи съответната дейност, предмет на поръчката. Именно за да се задоволи в крайна сметка интересът на възложителя, което очевидно не се е случило в първоначалната процедура поради несъответни на изискванията му оферти, законодателят е допуснал изключение от общите принципи, позволявайки при възлагането на поръчка с аналогични характеристики да се премине директно към преговори с конкретни икономически оператори (респ. конкретен икономически оператор). Противопоставянето на основните изисквания за равнопоставеност, недискриминация и свободна конкуренция с преследваната цел да се удовлетворят нуждите на възложителя, което дори при спазването на предписанията на чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и ал. 2 ЗОП не се е случило, е намерило своето естествено проявление в установената в чл. 182, ал. 1, т. 2, вр. чл. 18, ал. 7 с.з. нормативна възможност. Нещо повече - съгласно чл. 36, ал. 1, т. 1 ЗОП, решението за откриване на процедурата, без значение от вида й, се публикува в Регистъра на обществените поръчки (РОП) и по аргумент от чл. 22, ал. 1, т. 1, вр. ал. 9 ЗОП представлява индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, което гарантира защитата на заинтересуваните лица от нарушения при избора на процедура. В този смисъл, ако някой правен субект счита, че възложителят е избрал погрешно вида на процедурата, има възможност да оспори волеизявлението, с което това е сторено, на всички основания по чл. 146 АПК. Изложената логика на разсъждение, отразена в развитите по-горе правни съображения, ведно с тълкуването, дадено от СЕС, обосновават неправилност на извода на административния орган за нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП. Условие за законосъобразното провеждане на процедурата по чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗОП е стриктното спазване на предпоставките, при които тя може да се проведе, предопределящо от своя страна известно отстъпление от принципите, регламентирани в чл. 2, ал. 1 с.з. Дерогацията на основните положения на закона, до каквато безспорно се стига с прилагането на посочената процедура, е допустима единствено при съответните предпоставки, нормативно и предварително установени от законодателя, и именно тяхното спазване е релевантен за преценката досежно правилното приложение на материалния закон юридически факт. (В този смисъл: Решение от 20 май 2010 г. на СЕС по дело Т-258/06 г.). Следователно при наличие на условията по чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗОП, преценката дали по реда на чл. 18, ал. 7 ЗОП ще бъде поканено едно лице, каквато възможност е изрично предвидена в цитираната разпоредба, или няколко такива, е вече въпрос, попадащ в оперативната самостоятелност на възложителя. Ако нормотворецът считаше, че в подобна хипотеза е необходимо поканата да бъде отправена до повече от едно лице, то щеше да го регламентира изрично или поне, при препращането, направено с чл. 177 ЗОП, щеше да изключи субсидиарното приложение на общата норма на чл. 18, ал. 7 ЗОП, което и до момента не е сторил. Противно на застъпената от касатора защитна теза, евентуалните специфики на предмета на поръчката не са сред фактите, предопределящи приложението на чл. 18, ал. 7, предл. 1-во ЗОП в хипотезата, предвидена в чл. 182, ал. 1, т. 2 с.з. Дали дейността може да се изпълни от един икономически оператор или е необходимо същата да се възложи на конкретно лице е въпрос, който би бил релевантен при преценката за наличие на основание по чл. 182, ал. 1, т. 1, респ. т. 4 ЗОП, а не по т. 2 с.з., чиито елементи от фактическия състав се изчерпват с прекратена процедура по възлагане и непроменени условия по поръчката, без значение каква точно е тя. Обратен краен извод не следва и от буквалния прочит на чл. 64, ал. 1 ППЗОП, какъвто е доводът на касатора. Съгласно предписанието на цитираната разпоредба, в решението за откриване на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 10 и т. 13 ЗОП възложителите посочват и лицето, с което възнамерява да сключи договор, или лицата, които ще бъдат поканени за участие в преговорите, освен в случаите по чл. 79, ал. 1, т. 7 и 8, чл. 138, ал. 1, т. 2, чл. 164, ал. 1, т. 9 и 10 ЗОП, както и в случаите по чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗОП. Множественото число на използваната дума във втората хипотеза категорично не представлява индиция за волята на законодателя да задължи възложителя да покани повече от едно лице в процедурата по пряко договаряне, открита на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗОП. Терминът съвместява двете възможности съгласно чл. 18, ал. 7 ЗОП, като липсата на конкретизация, че в първата хипотеза на ал. 7 в решението се посочва "лицето", а не "лицата", не променя това заключение, т.к. логиката позволява правилно тълкуване на разпоредбата и не се нуждае от допълнителни разяснения. По изложените съображения не е налице припознатото в акта за определяне на финансова корекция нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП. Безпредметно се явява в този смисъл и обсъждането на дадената правна квалификация на нередността по т. 11, б. "а" Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности. С оглед извода за липса на вменените нарушения на бенефициера се явява безпредметен анализът на третия елемент на фактическия състав на понятието за "нередност" по смисъла на Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета, а именно вредата. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Разноски не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение